активията като аксесоар

една бяло-розово-блондинеста гърла прехвърча покрай мен с кутийка кисело мляко в ръка.изуми ме начина,по който изглеждаше активията с нея -твърде специална,по-скоро като гривна ,като гердан и нещо не толкова банално ,като ядене за из път.изглеждаше като скейтър от реклама,гордо размахал своята кока-кола.бях толкова изумена,че дори не успях да просъскам "куха лейка"вътре в себе си. поне не веднага.

и впрочем защо "куха лейка"? знам,че в тези бяло-розови блондинки всичко е предварително изчислено,до последното шнурче ,дори до ъгъла ,под който лъжичката ще е забодена в млякото.това също е наука и математика,както и много други неща.вероятно и талант,и даденост,спомням си шоуто невада и съответно момичетата, които трябваше да рекламират разни перални ,прокарвайки ръка по тях.смешни ми бяха,но сега като се замисля,просто не са били точните момичета.истината е,че на някои им се удава.аз например, ако прокарам ръка по нещо ,дори и да е специално за мен,никой няма да ми повярва.талант се иска,а също тренировки,всекидневни и всекиминутни .докато жестът стане отработен,толкова отработен,че да изглежда небрежен,и всеки ,ама абсолютно всеки,да те забележи.и защо аз да наричам тази мадама "куха лейка",след като тя е нито е тъпа,а в някои отношения е по-упорита от мен?а така нареченото "фръцкане" си се оказва яко бачкане.

и защо трябва да правиш песен като "куклата мици" ,след като самата ти приличаш на разбутана колиба повече,отколкото на жена. още повече милена не винаги е била такава,не е тип дърева,спомням си времето когато размахваше заешки опашчици около доста по-финото си дупе.може би и сега иска.иска ,но не може.ако тази песен беше изпята от някое младо ,русо и не прекалено разкрачено девойче,щях да й повярвам повече.а сега ми прилича просто на моето злобно съскане."куха лейка".

красавицата и звярът

Най-хубавите неща са невидими за очите ,но понякога положението е толкова фрапантно,че започваш да си задаваш въпроси.Това е Тузаря от "Сексът и градът", или като е истинското му име,Крис Нот,а това е истинската му дългогодишна приятелка, за която скоро ще се ожени.Повтарям -това не е фризьорката/масажистката/чистачката на офиса му-това е гаджето му.Понеже отговорът на въпроса "какво видя тя в него" е очеваден, преминаваме към следващия -"какво видя той в нея".По моето скромно мнение това е най-грозната жена на света,особено застанала до този мъж.Първа версия-тя е фантастична в леглото.Втора версия -тузаря всъщност е комплексар,и си е взел нещо толкова безформено, за да не го ревнува.Трета версия,и вероятно истинската-неизвестна.

една стюардеса

Обичам естрадни песни.Сигурно звуча старомодно,но откакто минах 18, все по-малко ме вълнува дали подскачам върху последния полъх на вятъра.Особено ако последният полъх накълцва,пресова и вокодерства с човешкия глас,а понякога почти го изчезва ,за да го поръси само като подправка на всевъзможните ниски,високи и други проскърцвания,които всъщност били музиката.Хайде няма нужда.А на мен ми дайте шансони,мелодии и въобще нещо,поне на 30 години.

Дали заради романтиката която обрамчва всяко минало,тези мелодични песни ми изглежда толкова привлекателни.Знам,че 60-те не се състоят само от късороклести цветни момичета и черно-бели бийтълси ,свирещи от покриви.Но не съм живяла в 60-те и може би така е по-добре.

Не си спомням да са ми пускали тази песен навремето по радиото,а не виждам защо.Дали защото в текста са нарекли "неонова бездна" такива порядъчни соц-градове като Крим и Одеса,хахах.Но какво повече ти трябва-един наистина хубав и сочен глас,плесни му едно ехо за разкош и ето ти чудесна музика.А да -и малко шоколади.Защото в порядъчните соц-самолети уискито не съществува.