Кога най-после ще махнеш тия прокъсани плакати на Хенсън от стената си ,пита отвреме-навреме брат ми,а аз все нямам отговор.А плакатите са си доста мизерни,бая прах са изяли,за има-няма 10 години.Имах идея да ги заменя с някакви други готини дългокоси момчета,но все не намирах такива.Или ми бяха много хеви,или много сладникави,или много момченца,или пък много мачо. А Хенсън си ги харесвах навремето и даже си тананиках песните им.В един момент реших,че няма кой да ги измести,и ако изобщо ще слагам нещо,то ще е животно,или природна картина.
А времето си течеше,хората си слагат вече не плакати до леглото,а картинки на десктопа,и все пак аз си намерих наследници на Хенсън.Това са героите на филма "Wassup Rockers".Не гледах много внимателно,точно защото много ми хареса,като песен на която не слушаш текста,защото вече си влязъл в собствения си трип,и си измисляш свои картини.Латиноамерикански хлапета, които карат скейтове,слушат брутален пънк,сбиват се,веят коси и забиват момичета.Може би така е изглеждал Каморанези като малък,хахаха.Не знам дали и в неговия квартал е имало негри,които полуподигравателно да подмятат "wassup rockers",като го видят,откъдето и идва заглавието.Филмът ми заприлича на "И твойта майка също",най-вече заради латиноамериканския елемент.Във всеки случай тази "пубертатная трагикомедия"се оказа доста добра,макар и не толкова философска. Осъзнах колко съм изморена от MTV -визията,захарна и перфектна до безсъзнание.Че устните на главния герой са ужасно сочни,но това което ме кара да го харесам,е,че когато се усмихне,накрая на усмивката му личи един развален зъб,и че музиката,която бумти в слушалките му,не бих я издържала дори и две минути.Ето това стопли душичката ми в тази коледна депресия,предполагам друго няма и да има.А плакатите са демоде.Както впрочем да коментираш филми отпреди две години,но аз съм си такава.
