Tuesday, July 28, 2009

салса на български

Хич не ми дреме,че според Фънки латиното било малко по-рафинирана версия на чалгата.Не ме кефи и Ясен ,когато казва,че музика,която те кара да танцуваш,не може да те накара да мислиш.Очевидно тези изказвания са на хора,които не обичат да танцуват-единият защото е твърде дебел, другият сигурно просто защото е мъж.Аз пък напротив,когато танцувам, мисля най-добре.Защото движението,което започва от дупето, постепенно тръгва нагоре и в един момент стига до главата,а там се намира кое ? Мозъкът !

Харесвам групата Тумбаито-дори и само защото в нея е един от най -сексапилните бг музиканти -Милен Кукошаров.Другата причина е,че май досега това е най-свястната латино песен,изпята на български език.Текстът е порядъчно тъп,но музиката и изпълнението връщат нещата на мястото им.


Friday, July 24, 2009

Диего Луната


Лятото е най-непоносимият за мен сезон.Oсобено в дни като днешния,когато с всяко отваряне на устата сякаш поемам не въздух,а гореща буца масло.Лятото е най-телесният сезон.Телата са навсякъде,задници се пулят от всеки ъгъл.Косми-некосми,разширени вени,увиснали шии,много по-разголени от преди,но не по-красиви от преди. Включително и моето собствено тяло,принудено да плува в жегата с много по-малко дрехи,но със същия товар комплекси.Обонянието се усилва,но за какво,освен за да поеме двойна доза пот,бетонен прах и сгорещения метал на колите.Времето,когато всички се отдават на заслужена почивка,аз просто продължавам моята незаслужена такава,и то в бетонената джунгла,която макар и празна,не става за разходки,освен ако не тренираш за нестинар.

Какво да правиш в дни като днешния,освен да се свреш вкъщи,да прегърнеш климатика и да си спомняш филма,който гледах уикенда - Havana Nights.Най-интересното около този филм е,че успя да ме възбуди в буквалния смисъл,което рядко ми се случва с не-порно.Имаше доволно много танци,което винаги е добре,особено когато са латино.От едната страна бяла пухкава девойка от висшата класа,от другата- кубинско сервитьорче ,което увиваше тънките си ръчички около нея като паяк,ама в добрия смисъл.Въпросният паяк се казваше Диего Луна ,и освен тънки ръчички имаше и тънки устнички,и изключително невинен,леко разцентрован поглед.Всъщност имаше и някаква социална нишка,доста възпитано прокарана,та да не се чувствам гузна,че любовната история ме интересува повече от революцията.

Поразцъках тук-там за подобни филми с Диего Луна,оказа се че не случайно ми изглежда познат, участвал е в "Y tu mama tambien".За мое съжаление,загубил е от момчешкия си чар,дали защото вече е на 30,дали защото наскоро е станал баща,но вече е различен.Да ,всичко преминава,дори и Луната ,в следващ период.

Sunday, July 05, 2009

shantel - koupes

мислех да се направя на умна и да ви разкажа за смесването на културите в тая песен. нека бъда честна-основното около нея е смесването на потта с дрехите ми,когато я слушам.

Thursday, July 02, 2009

so 90's

Българските избори са като национални празници за българските музиканти-много пара за малко глупости.Единственото лошо е,че са само веднъж на пет години.Минавайки днес покрай НДК,забелязах огромен въздушен балон,а върху него гордо се мъдреше надпис-"Да почистим България".Я ги виж ти зелените,казах си аз,цял балон са домъкнали.Докато се чудех как тази сравнително непопулярна партия е осигурила такова събитие,от уредбата около 17 пъти поред мощно ме осведомиха,че предстои национално турне на БТР под надслов "Да почистим България". После видях групички от хора с идиотски жълти шапки и идиотски жълти балони ,и разбрах,че става дума за партията на Симеон Втори,който напоследък се преименува на Стабилност Възходов.Нямам идея защо жълтите са прегърнали екологичната кауза,но те така или иначе не ме интересуват.

Впрочем аз ще гласувам,и няма да гласувам за добрите.Ще гласувам за лошите и по-точно за един маризматичен хинозавър.На какво разчитам ? По принцип на нищо не разчитам,затова и не се интересувам от политика.Но в случая разчитам на това, че Каубойко е много суетен.Как хората гледат на него,му е изключително важно.Надявам се това да надмогне над всичките му политически приятели и неприятели,които ще искат да си играят заедно.Надявам се заради това да стиска здраво всички пръдльовци,които ще се съберат около него,защото нали никой не се съмнява,че нормални хора не стават политици.Политици стават пръдльовци,с единствената цел да правят лайнарии.

А иначе,в личния ми живот-хахаха-продължава дълбокото нагазване в 90-те.90-те фактически са моята първа младост и множество парчета,които съм чула тогава,преминали са някакси, и уж са забравени,сега ми хрумват по най-различни поводи.В момента щастливо се лутам между червените кадифени панталони на Крис Робинсън и истеричната хармоника на Джон Попър,и ми се ще тъжната кална река никога да не свършва.Отделно много сериозно захапах групата Cake,но те заслужават отделно ентри.Защото са ужасно ужаасно хубави.




Wednesday, July 01, 2009

уокмен стори



Днес уокменът на Сони -революция за тогава-навършва 30 години.Моят собствен уокмен по случайност също е Сони,и сигурно е на около десет.Всъщност беше ми прехвърлен от брат ми,като морално остаряло устройство-все пак той пръв се отвори на компютъра,интернета и емпетройките.

А най-първият ми уокмен беше Филипс,лъскав и красив,много му се радвах.Подарък,пратен тогава от Германия,и се използваше естествено само за касетки.Слушах го до пълното му счупване.През годините преминах за кратко през още няколко,май единият от тях беше Панасоник.

Все още си джиткам с уокмен,само заради радиото.Упорито отказвам досег с всякакви ай-поди,ай-фони и ай-тюни.Понякога ми става неудобно от антиката,която влача със себе си.Особено летем,когато, разминавайки се с разни пубери ,се чудя къде ли точно им свършват слушалките.Толкова малки ги правят вече тия нещица,че сигурно вече ще можеш да си ги носиш в пъпа.За съжаление закачалката на уокмена ми отдавна се счупи,и не мога да го увеся никъде.Трябва да го нося в чантата си,а слушалките ми не са достатъчно дълги за това.Отделно че понякога въобще не ми се носи чанта-искам да изляза само по джинси и пъп.Да,като пуберите.

Както винаги не мога да се реша -представям си как отивам в магазина и казвам:дайте ми един уокмен,а отсреща се чува нещо като :ам соу тритаузенд ен ейт,ю соу тутаузенд ен лейт.Или пък :дайте ми едни мнооого дълги слушалки за един мноого стар уокмен.

Както винаги ,искам да съм и там,и тук,и преди,и сега ,и 30-годишен уокмен,и 17-годишен айпод.А не може ли и двете? Ох,не може.

Но ето две неща,които мога да смеся-музиката и града.Да вдишам с ноздрите си музиката/и града и да я прокарам чак до стъпалата си - и музиката,и града.Всъщност музика ли казах-имах предвид гласа на Ясен.А от това може да ме спре само брутален мързел или брутален дъжд.Така като гледам,дъждът спря.Чао.