Днес уокменът на Сони -революция за тогава-навършва 30 години.Моят собствен уокмен по случайност също е Сони,и сигурно е на около десет.Всъщност беше ми прехвърлен от брат ми,като морално остаряло устройство-все пак той пръв се отвори на компютъра,интернета и емпетройките.
А най-първият ми уокмен беше Филипс,лъскав и красив,много му се радвах.Подарък,пратен тогава от Германия,и се използваше естествено само за касетки.Слушах го до пълното му счупване.През годините преминах за кратко през още няколко,май единият от тях беше Панасоник.
Все още си джиткам с уокмен,само заради радиото.Упорито отказвам досег с всякакви ай-поди,ай-фони и ай-тюни.Понякога ми става неудобно от антиката,която влача със себе си.Особено летем,когато, разминавайки се с разни пубери ,се чудя къде ли точно им свършват слушалките.Толкова малки ги правят вече тия нещица,че сигурно вече ще можеш да си ги носиш в пъпа.За съжаление закачалката на уокмена ми отдавна се счупи,и не мога да го увеся никъде.Трябва да го нося в чантата си,а слушалките ми не са достатъчно дълги за това.Отделно че понякога въобще не ми се носи чанта-искам да изляза само по джинси и пъп.Да,като пуберите.
Както винаги не мога да се реша -представям си как отивам в магазина и казвам:дайте ми един уокмен,а отсреща се чува нещо като :ам соу тритаузенд ен ейт,ю соу тутаузенд ен лейт.Или пък :дайте ми едни мнооого дълги слушалки за един мноого стар уокмен.
Както винаги ,искам да съм и там,и тук,и преди,и сега ,и 30-годишен уокмен,и 17-годишен айпод.А не може ли и двете? Ох,не може.
Но ето две неща,които мога да смеся-музиката и града.Да вдишам с ноздрите си музиката/и града и да я прокарам чак до стъпалата си - и музиката,и града.Всъщност музика ли казах-имах предвид гласа на Ясен.А от това може да ме спре само брутален мързел или брутален дъжд.Така като гледам,дъждът спря.Чао.
No comments:
Post a Comment