Лятото е най-непоносимият за мен сезон.Oсобено в дни като днешния,когато с всяко отваряне на устата сякаш поемам не въздух,а гореща буца масло.Лятото е най-телесният сезон.Телата са навсякъде,задници се пулят от всеки ъгъл.Косми-некосми,разширени вени,увиснали шии,много по-разголени от преди,но не по-красиви от преди. Включително и моето собствено тяло,принудено да плува в жегата с много по-малко дрехи,но със същия товар комплекси.Обонянието се усилва,но за какво,освен за да поеме двойна доза пот,бетонен прах и сгорещения метал на колите.Времето,когато всички се отдават на заслужена почивка,аз просто продължавам моята незаслужена такава,и то в бетонената джунгла,която макар и празна,не става за разходки,освен ако не тренираш за нестинар.Какво да правиш в дни като днешния,освен да се свреш вкъщи,да прегърнеш климатика и да си спомняш филма,който гледах уикенда - Havana Nights.Най-интересното около този филм е,че успя да ме възбуди в буквалния смисъл,което рядко ми се случва с не-порно.Имаше доволно много танци,което винаги е добре,особено когато са латино.От едната страна бяла пухкава девойка от висшата класа,от другата- кубинско сервитьорче ,което увиваше тънките си ръчички около нея като паяк,ама в добрия смисъл.Въпросният паяк се казваше Диего Луна ,и освен тънки ръчички имаше и тънки устнички,и изключително невинен,леко разцентрован поглед.Всъщност имаше и някаква социална нишка,доста възпитано прокарана,та да не се чувствам гузна,че любовната история ме интересува повече от революцията.
Поразцъках тук-там за подобни филми с Диего Луна,оказа се че не случайно ми изглежда познат, участвал е в "Y tu mama tambien".За мое съжаление,загубил е от момчешкия си чар,дали защото вече е на 30,дали защото наскоро е станал баща,но вече е различен.Да ,всичко преминава,дори и Луната ,в следващ период.
No comments:
Post a Comment