приказките на Андерсен

Разбира се,че ги чете.
А знаеш ли какво прави с другата ръка?

crossing the bridge

Когато вчера отивах към работа,видях няколко гарвана,които си играеха и подхвърляха някакъв предмет.Беше докато минавах по моста,а в празните дупки на калдъръма се беше събрала вода.Приближавах се към тях и не се стърпях да погледна,въпреки че подозирах какво може да е това,което така привлича интереса им.Опашката му беше това,което отдалече ми приличаше на бяло въженце.Плъх,или по-точно това,което беше останало от него.От сивото му полуизсъхнало тяло се показваше нещо червено.Когато стигнах до тях,гарваните отстъпиха на почтително разстояние.
После ми се обадиха,че не е нужно да идвам на работа този ден.Върнах се,по същия път.Гарваните пак бяха там,а също и плъхът.Същият си беше,само онова червеното,дето стърчеше от тялото му,беше малко повече.Гарваните пак се дръпнаха настрани,но чувствах тяхното нетърпение да си довършат.
Не ми се прибираше вкъщи.Отидох в клуба.Там нямаше какво толкова да се прави,и случайно реших да разгледам всички снимки от партито подробно.Случайно ли казах?Няма случайно.

so summer

харесвам този клип и този зеленикав цвят,който го е обраснал отвсякъде,както мъхът кората на дърво-успокояващ и мек,като усмивката на девойката,която сваля сутиена си на плажа,дори и без отдолу да се крие силикон,и монотонното друсане на колата по горския път.ако си представям лятото по някакъв начин,този клип е най-близо до фантазиите ми.тази година ,а може би и следващата.