драстично,но логично

"Кой е любимият ти звук" бяха попитали Ясен в едно списание. " Тишината след добре преминало парти"- беше отговорил той. Колко романтично,казах си аз тогава,каква красота,каква метафора,леле-мале,страхотен както винаги.Тишината след парти... нещо като цигара след секс - мълчалива,но доволна.Тишината ... тишината ...тишината,Батко, е нещо относително. Към днешна дата си превеждам тази фраза така: Любимият ми вкус е вкусът на победата. А това съвсем не е романтично,по-скоро е егоистично,а това го прави твърде прозаично.Щастливите им лица под сцената,щастливото й лице под теб - да,това сигурно е хубаво. Но в момента, в който крачиш към къщи,или пушиш някоя афтърсекс цигара,има само едно щастливо лице,на което се наслаждаваш.Твоето собствено.