оnfest - live - in the cairns

През 98-ма Теръпи бяха за първи път в България,но аз не отидох да ги видя.Бях малка и тъпа,а любимият ми израз беше "ииима вреееме". Харесвах ги,не бях луда за тях,но със сигурност слушах твърда музика много повече,отколкото сега.Но си казах - е,сега, за кво да ходя,ииима време,тооолкова групи ще минат,тооолкова групи ще ми се изредят,нека дойде някоя група,която харесвам повече,за да съм сигурна на сто,не, на двеста процента,че ми се иска да отида.Просто трябва да съм убедена на сто,не, на двеста процента, че ще изляза от това изживяване емоционално,интелектуално и сексуално удовлетлетпотповторена.Мхм.Иначе за кво да се харча? Аз да не съм няква..... малка и тъпа?

Отдавна ми омръзна да "ходя" на партита,гледайки снимки и отзиви в нета. Вярно е - там липсва цялата протяжност,скука и прекъсвания за реклами, а са оставени само най-ярките моменти,т.нар highlights.Писна ми от чужди highlights,искам си моите.Писна ми някой да казва колко зле/добре е било, а аз да се чудя лъже ли,или да.Воайорка смотана.

Когато разбрах,че Теръпи ще идват за втори път,нямаше какво да направя,освен да си купя билет.Тази банда няма хит последните десет години.Е, и какво?Да не съм на 15 години,че да ме интересува дали са в "тренда"? Харесвам ги,имам поне десет песни,които искам да чуя наживо ,а Анди Кернс - еххх,Анди Кернс.

Имаше някаква томбола за среща с групата преди концерта.Би било прекрасно да го видя отблизо и да стисна ръката му (едната от двете му хубави ръце) наживо.Вариант 1- той няма да дойде,фронтмените обикновено го правят,под предлог,че си пазят гласа, и оставят "по-безинтересните" членове на групата да се оправят(и да хапнат и те малко прожектори).Доколкото разгледах сайта на групата,наистина китаристът им е най-активен относно контакти с фенове.Вариант 2- Анди идва,но държи по две блондинки в двете си (хубави) ръце,които са там освен за всичко друго,и за да парират излишната фенска енергия.Вариант 3 и най-вероятен - ще дойде не Анди Кернс,а някакъв обикновен чичак,току-що слязъл от самолета ( срещата беше в 18:30),който вместо да си отиде в хотела да се изкъпе и наспи,трябва да се занимава с някви фенове,и с голема досада да претупа целата работа.Тъй че реших,че аз искам да го видя на сцената, в целия му блясък и сила,където и какъвто всъщност го обичам.Добре,де,добре- уплаших се.Уплаших се от свойта голяма кошница.

Денят на концерта беше много хубав - щото беше петък вечер,а аз нямаше да си стоя вкъщи, а да ходя на парти.Купих си Линдт с ирландско кафе и се опитах да се приведа в човешки вид,което беше трудно,предвид колко съм ръждясала.Мога да кажа,че последните 20 минути преди излизане,докато си решех косата и слушах "Дъ Килърс" бяха най-щастливите този ден,все пак съм царицата на предвкусването,ама не беше баш така.Имаше върло благо и нататък.

По пътя за Експо Центъра и около самия него нямаше никакво оживление,което да подсказва,че нещо ще се случва.Когато влязохме в двора,се сащисах - 98 % метъли,ние май бяхме единствените,които не бяха облечени в черно.Беше доста неловко.

Да кажа и за организацията.Бяха си спестили пари за направа на билети - в магазина ми връчиха някакви принтирани листа и това беше.Бяха спестили и от гривни- грозни и хартиени от най-скапаната хартия.Това,което най-силно ме разочарова обаче,беше тоталното неглижиране на първата вечер от страна на феста.Целият пиар и реклама беше насочен за втория и третия ден,дори пресконференцията беше на втория ден,което говори много.Факт е,че това е младежки фест,насочен повече към технологии и по-модерна музика,а Напалм и Теръпи,и феновете им,не са баш младежи.Но цялото отношение беше - радвайте се въобще,че сме ви докарали тези групи наживо,нямате право да искате повече.От друга страна - като си почнал да правиш нещо,прави го като хората.Звездата на феста се оказа някакъв Боргор - страницата им беше залята от въпроси "Ама мога ли на Боргор,ако нямам години?" За него не разбрах много,освен че пуска дъбстеп (което е последният крясък,наистина) и има едно парче със заглавие "Нимфоманка" Е,поне не му липсва самоирония - албумът му се казва "Боргор съсипа дъбстепа"

Дойдохме на феста в 11,паузата между Напалм и Теръпи.Нямаше какво да се прави,освен да се пие и да се подпират стените.Имаше онфест валута - банкноти от 2 жетона,които обаче са равни на 1 лев,и обърквацията беше пълна.Хубавички бяха иначе, само за тях се бяха постарали.Даже ми останаха,щото фестът свърши,докато ги изчислим.Имаше бира,сандвичи и "коктейли"."Куба либре" с цвят и вкус на алтай,и "дайкири" с цвят и вкус на лимонада без дори и намек за алкохол.И така половин час.

После влязохме в залата и след малко се появиха Теръпи.Започнаха ударно,без предисловия, с една от любимите ми песни - Knives.Главата ми задрънча бясно още с първите крачки в залата,чудех се аз ли не съм свикнала с метъл концерти или звукът не е наред.После като четох отзиви,разбрах,че звукът не е бил наред,и то много.Първите две-три песни се чудех такъв джангър ли ще бъде през цялото време,после свикнах и започнах да влизам в час.Отпаднаха ми притесненията,че те ще са понатежали,поостарели и отегчени да свирят едни и същи песни от 90-те.А също и че ще свирят неприятни нови неща,които нито знам,нито искам да чувам.Изкараха почти всичките си яки песни,наистина любима до любима,даже и аз се учудих ,че имат толкова много,а аз ги знам наизуст,въпреки че съзнателно не си ги пуснах преди концерта.Рок-музиката звучи страхотно наживо,сигурно и всяка друга,когато децибелите те блъскат в корема,а подът се тресе,е супер,а а аз го бях забравила това.Забиха много качествено и както си трябва,без грам досада,с много хъс и мощ,на няколко пъти ми се дощя да покуфея като истински метъл.Въпреки малкото публика и ужасния звук отнесоха се с абсолютен респект към събитието и дадоха всичко от себе си,извинете за клишето.

Анди носеше блуза без ръкави,за което много,много му благодаря,но стоеше някак извън светлините и не можех да го разгледам.После си дадох сметка,че го виждам твърде добре,но това което искам е,да му пресрещна погледа.Глупава фенщина - но го мислех през цялото време,докато стояхме в дъното на залата.Чак като нещата се ориентираха към бис,разбрах че няяяма вреееме и трябва моментално да се набия най-отпред.Там всъщност си беше супер - нито звукът беше непоносим,нито погото агресивно (то на толкова хора,толкова и пого),даже малко ме хвана яд, че не се преместих по-рано.Не хванах погледа му,естествено,но чух "Diane" и "Going Nowhere" отблизо,а когато каза нещо от сорта: "Благодаря ви за ентусиазма,който показвате,защото това се заснема от телевизията" разбрах защо повечето време зяпа някъде напред и нагоре.

После на сцената влетя Светльо Хиподилски с една неотразима оранжева фланелка с надпис "El Presidente" и усмивките ни отидоха до ушите.Маймунджулъци,опити за балетни танци,запретване на фланелката върху лицето и пеене през нея.И лафове : "Спите ли? Ние сме Теръпи." "Поздрав за жената от третия ред,ей онази с големите гърди." "Утре е работен ден.Прибирайте се."Доволно Светльо ен дъ Леджъндс,доволно Хиподил,даже и "Нафин елс медърс" в съпровод на акордеон.

На връщане се чудехме защо този концерт събра толкова малко хора - дали защото Онфест наблегна на 4G момента,дали защото залата беше на края на София,или на хората просто не им се слуша музика(дори и да ходят на попфолк,то не е за музиката,това е ясно).Очаквах да има хора на моята или по-голяма възраст,които искат да си чуят любимите групи,и въобще някакви нормални хора,не че метълите не са нормални,разбира се.Но явно те са "твърдият електорат" който ходи по всички рок-събития,и добре,че ги имаше, иначе в залата щяха да бъдат охраната,екипа на феста и няколко случайни граждани като мен.Видях в нета някакви числа като 1000 човека,това е смешно,на Теръпи имаше максимум 300,за Светльо останаха стотина,а Напалм едва ли са свирили пред повече от 500.

Прибрахме се в три през нощта - бях превъзбудена и подтисната едновременно,но така е,няма как отведнъж да стане,липсваше ми нещо,и не беше само погледа на Анди.Знаех си още отпреди,че ще ми бъде тъпо до края на тази нощ,че няма да мога да заспя,че ще ми е тъпо и празно на следващия ден,а може би и по-следващия.Затова и си бях взела шоколад,полях го с чай, и наистина към 5-6 се успокоих и си легнах.На сутринта косата ми беше омазана с ирландско кафе.Оставих я малко да ми полепне и помирише на ликьор,за да ми напомня за концерта.После я измих,щото няма смисъл - спомените избледняват,по-добре да ги напиша,а и скоро никой няма да сърчва в гугъл за онфеста.