Всеки месец си има история.Например септември -дзъннн !През октомври всички риби отплуваха на юг.Ноември,ъъъ.....Ноември ?Ооу,тъп месец.Край.Няма да има ноември.
Дам,щеще ми се да няма ноември,и аз да не ставам на 32.Но си го има, особено 24-тия му ден,в който аз ,както всеки път,ставам по-стара.Да-скука.И равносметката е скука ,но ще си я направя.През тази година ми се случиха доста нови неща,но по-скоро ги оставих да ми се случат,отколкото ги направих,затова не се чувствам особено горда и щастлива с това.Имах и няколко неприятни сблъсъка с недвусмислената реалност,тоест с живота,но ние с живота принципно не се понасяме ,затова сега смело му размахвам среден от заешката си дупка.
А сега ще се поздравя с едно парче,което винаги съм мечтала да ми бъде прошепнато в ухото лично от него-Били Джоел."Обичам те такава,каквато си."Разбира се,това е художествена измислица-в живота Джоел е женен за манекенка.