Джингълбелсът тия дни почна да ми идва в повече.Както се казва,и тая година ме изненадА със собствения ми хейт към празниците,въпреки че ми се случва редовно-еври иър.И тъй-време е да полеем джингълбелса с малко сикнес ,малко тайръднес и с квото там сме си набъркали.Лишенията раждали творци,излишеството-консуматори.Хахаха,ако беше така,аз щях да съм написала това стихче ,а не Кайо някой си.Лишенията трябва да са добре осъзнати и планирани,иначе раждат.....едни други неща. Аз съм като Шрек, дето плува диша и живее в блатото си,който дори и от Фиона не може да бъде спасен.Защото за разлика от него аз не бих простила на моя Фион ,ако не прилича на принц,в края на в деня.Но какво да се прави зайчето е все още малко,и си пада по хироуси.Такива едни розови плюшени истории,дето са лъскави и летят.Та ако се върнем към темата за лишенията,най-добре да се откажеш от нещо,след като си го опитал.Ами да-изключително се радвам да се почувстван като хироу ,на едно стихотворение,пък било то и фаст литръчър.
Хербаризираният човек
Той живее в книга
Хербаризиран между тридесет и втора
И тридесет и трета страница
А тази книга е сложена на рафт
А рафтът се намира във мазе
Което е във стара къща
Която е отдавна изоставена
И тъй като животът му не е
Безкрайно интересен и
Изпълнен с удоволствия
Човекът, който е хербаризиран
Се занимава с размишления
И четене на двете страници
Между които се намира
Кайо Терзийски
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
4 comments:
тоя кайо разбира от поезия :)
Според мен, колкото повече се лишава човек толкова по голям егоист и лицемер става. В живота ми имам една максима: първо засити собствения си глад, после засищай чуждите!
Това по долу го слагам без връзка с горе написаното!
Търсих смисъла на живота.
Намерих филия с лютеница.
Две маслини
Синьо сирене
И билет за цирк “Глобус”
Явно трябва да започна отначало.
Изгубих смисъла.
Все пак ще се наям.
А и ще отида на цирк.
Не е малко.
Бъди благодарен, карбовски.
Така ти се пада,
бъди благодарен.
А Кайо Терзийски казва: бедни, бедни ми
карбовски,
Защо не умря в детската градина…
Мартин Карбовски
Понякога ми се случва да прочета нещо, което e толкова съвършенно само по себе си, че ме е страх да го докосна, да го осмисля и дори да го прочета отново, за да не се развали.
Точно както стана сега.
а сетих се за Шрек: "Неучтиво е да си жив, когато не те харесват. Пък да присъстваш на кралска сватбааа..." :)))
Всеки АМА АБСОЛЮТНО ВСЕКИ човек на тоя свят има право на щастие - на своето щастие. В крайна сметка го получаваме, щем или не щем :)
Post a Comment