Дървеница

Дървеница има две значения в речника-насекомо и квартал в София.Аз не съм запозната с насекомото-през 50-те,когато Дървеница е била село,не съм била там.Пък и по-добре-сигурно щях да разбера защо се казва така.Не съм от това поколение,което е толкова близко с тез буболечета,че даже и кока-колата му мирише на тях.Кока-колата ми е окей,както и Алтая,защото когато живеех в този квартал,само това имаше.Също и плодови млекца,които не знаех дали повече обичам да пия или да стискам.Както и при цомбенето-не знаеш дали повече обичаш допира,или факта,че зад теб търчи някакво момче и ще търчи,докато те хване.

Дървеница за мен винаги е значело само едно-любимият ми квартал.Преместихме се там,когато бях на седем,в един чисто новичък панелен блок.Отидохме си,когато бях на четиринайсет,в заветната 89-та.Затова спокойно мога да кажа вместо "аз живях в социализма"-"аз живях в Дървеница"

Дървеница е по-добрата част от детството ми,и я обичам много.Навестявам я рядко,за да запазя усещането,а от друга страна страх ме е,че кварталът ще се промени,и другия път когато отида,няма да го позная.За мое щастие метрото само е облизало краищата и кварталчето си е останало непокътнато.Все същия охлузен миризлив соцблок,който си пази старите надписи по стените,и изпълва мен с умиление,а кандидат-наемателите ни с криви физиономии.Има и следи от новото време-цитат от песен на Куку Бенд,и имена на нови западни групи,изписани с правописни грешки-колко актуално всъщност. Обаче пък се размазвам неимоверно,когато намирам в магазина дъвки Турбо и захарни бонбонки "Детска сладост".

Само дето всичко ми изглежда по-малко-и стаята ми,и училището,и пейките.Само дето никой не иска да живее тук,дори и аз.В уикипедията за Дървеница пише че "близостта на квартала до Студентски град и много от висшите учебни заведения го прави особено привлекателен за живеене от студенти и млади семейства."Булшит,както бихме казали ние след 89-та.Студентите и младите се разбягаха по чужбините в търсене на щастие и техническа база.А тези ,които все пак остават,са лигави и не искат да живеят при тези условия.Разбирам ги,при това много добре.

Докато бяхме в Дървеница,намерихме един брой на Плейбой от 69-та.Не знам защо толкова време ми трябваше за да повярвам на брат ми,че то не е забравено от никой наемател,а е на баща ни.Както казах-нищо вече не е същото.

ти и аз,аз и ти

Теодор Койчинов хич не ми беше между фаворитите на Мюзик Айдъл,и на финала виках за Невена,а не за него.Той обаче ме изненадва,и слушайки новата му песен,си мисля,че отдавна не съм слушала нещо хубаво,българско,и изпълнено от мъж в областта на баладите.Графа да извинява ,но неговият вкус на ванилия никога не ми се е нравил.Текстът е на Тома Марков,и не че е нещо особено,но поне не втрещява с безсмисленост още в първите няколко секунди,както повечето български парчета.Картинка няма,клипът още не е готов-използвайте ушите си.

rfi сега

РФИ е все още любимото ми радио и едва ли само носталгията е причина за това.

Ако се вярва на това ,което върви в ефира на София,радио се слуша главно от две групи хора-хора,които карат коли,и хора,които са тийнейджъри.В първия случай получаваш от водещия инфо за трафика и климата,във втория-малоумен хилеж и поздравче с комерсиално парче.И в двата случая получаваш бонус-реклами на всеки десет минути-за които се чудиш дали са по-шумни ,отколкото тъпи,или обратното.

А пък аз не искам така и не искам това.Ако ми се прави нещо "между другото",бих си включила телевизора или компютъра.Радио си пускам,защото искам някой да ми говори,да ми разказва някаква история,да ме води нанякъде.Нали затова се нарича "водещ"?И естествено да пуска музика-ако се връзва с историята,направо чудесно.Дотук ми е дошло от унифицирани човечета които си подхвърлят репликите,както сандвичи в заведение за бързо хранене.Да обичаш това,което правиш,и да имаш талант-толкова ли е трудно да си добър водещ?Но понякога ,когато се разхождам из ефира,ми се струва,че такива хора или няма,или те работят друго нещо.

РФИ е единственото радио ,което пускам с идеята да слушам точно него,а не на принципа"я,дават любимата ми песен,ще остана малко тук".Повечето им предавания са музикални,а рекламите са малко и,как да кажа,културни.Музиката която пускат,е различна и специфична,но песните на френски и африкански език отдавна не ме плашат.Напротив,свикнах им,и даже вече си откроявам тези,които ми харесват.Имам двама любими водещи-Боби Ковачев и Крис Гайдаров,които слушам винаги.Понякога се заслушвам в "Бонго",което върви в понеделник,въпреки че хипарските приказки на водещия ми идват в повече.Обаче пуска готини африкански и латино неща."Тера Музика" нещо не мога да го възприема,май точно такова етно не ме влече.В "Дюкян Меломан"също пускат интересна музика,но мънкането на водещата,не мога да го изтрая-сигурно тя просто така си говори,но ми разваля ефекта от музиката.

Радиото не е само водещият,но аз като обикновен слушател ще си позволя да бъда повърхностна.Със сигурност целият екип е важен,и колкото по-малко са хората,толкова е по-вероятно е да се сприятелят.Според мен в РФИ им се е получила атмосферата.

rfi тогава

Преди Ясен да заработи там,рфи не ми говореше нищо.За мен това беше "френското радио",както може би за повечето хора дори и сега-нещо като BBC или Дойче Веле,само че на френски.Слушат го главно френски студенти,живеещи в София и служители на френското посолство.През повечето време се говори на френски,а ако се пускат песни,те сигурно са някакви шансони.Всичко това до един октомврийски понеделник на 99-та,когато както винаги си пуснах "До границата..."Завъртях копчето някъде вдясно от Хоризонт,търсейки гласа на Ясен,и го намерих.Чак после ми стана ясно,че водещият и предаването са същите,но не и радиото.А по някаква случайност старото и новото радио на Ясен-Експрес и рфи-бяха съвсем близко на скалата.Разбрах и какво за какво е била латинската сентенция,с която той завърши последното си предаване по Експрес-"направих,каквото можах,а другите,които идват да го направят по-добре."

Естествено за мен рфи беше радиото на Ясен.Първо слушах само неговите предавания,после и тези, които започваха след него.Постепенно захаресах цялото рфи,имаше някакво единство между предаванията,което може би е възможно само за малките радиа.Харесваше ми девиза на Деси Минчева "Чувствайте се добре",въпреки че ме дразнеше как натъртва на думите,като говори,може би остатък от часовете по театрална реч в образованието и.Беше ми тъжно,като напусна.И за Фотев ми беше тъжно с техните диалози с Ясен,ама такива неформални,и пълни с испански думи.После всичко се срути,не ми се изпада в детайли,пък и няма смисъл.

Love The Hard Way

Ейдриън Броуди ми беше познат само като дългоносия "пианист" от съответния филм,който между другото изгледах търпеливо,въпреки че е извън вкуса ми за филми,който се изчерпва с романтични и/или комедийни.Сигурно не е било случайно,защото и в този филм "Да обичаш по трудния начин" ми грабна вниманието.Историята е любовна,между "лошото момче" и "доброто момиче",и преди да ми писне от твърде многото обрати, и да сменя канала,бях като омагьосана от добрите, наистина добрите любовни сцени,които ми направиха порното безвкусно два-три дни след това.Музиката със сигурност допринася за атмосферата на филма.Тя е основно на "Me and the other guy".Ровейки за повече инфо около главния човек в проекта-Rahj-попаднах на профила му в myspace ,където чистосърдечно си обяснява как е направил албума-"Me & the other guy...smokin hard&makin music for the love it".Също там,говори, че е надмогнал епохата "Graffitti Blue" и "life has changed",но толкова яростно да го твърди,десетина години след това е факт,който говори сам по себе си. Както и да е,жив и здрав да е човекът,и да си събира дивидентите.
Този клип е по парчето"15 minutes",музиката ужасно прилича на Готан Проджект,а шумът от залата за танци,му придава още повече романтичност според мен.