Дървеница

Дървеница има две значения в речника-насекомо и квартал в София.Аз не съм запозната с насекомото-през 50-те,когато Дървеница е била село,не съм била там.Пък и по-добре-сигурно щях да разбера защо се казва така.Не съм от това поколение,което е толкова близко с тез буболечета,че даже и кока-колата му мирише на тях.Кока-колата ми е окей,както и Алтая,защото когато живеех в този квартал,само това имаше.Също и плодови млекца,които не знаех дали повече обичам да пия или да стискам.Както и при цомбенето-не знаеш дали повече обичаш допира,или факта,че зад теб търчи някакво момче и ще търчи,докато те хване.

Дървеница за мен винаги е значело само едно-любимият ми квартал.Преместихме се там,когато бях на седем,в един чисто новичък панелен блок.Отидохме си,когато бях на четиринайсет,в заветната 89-та.Затова спокойно мога да кажа вместо "аз живях в социализма"-"аз живях в Дървеница"

Дървеница е по-добрата част от детството ми,и я обичам много.Навестявам я рядко,за да запазя усещането,а от друга страна страх ме е,че кварталът ще се промени,и другия път когато отида,няма да го позная.За мое щастие метрото само е облизало краищата и кварталчето си е останало непокътнато.Все същия охлузен миризлив соцблок,който си пази старите надписи по стените,и изпълва мен с умиление,а кандидат-наемателите ни с криви физиономии.Има и следи от новото време-цитат от песен на Куку Бенд,и имена на нови западни групи,изписани с правописни грешки-колко актуално всъщност. Обаче пък се размазвам неимоверно,когато намирам в магазина дъвки Турбо и захарни бонбонки "Детска сладост".

Само дето всичко ми изглежда по-малко-и стаята ми,и училището,и пейките.Само дето никой не иска да живее тук,дори и аз.В уикипедията за Дървеница пише че "близостта на квартала до Студентски град и много от висшите учебни заведения го прави особено привлекателен за живеене от студенти и млади семейства."Булшит,както бихме казали ние след 89-та.Студентите и младите се разбягаха по чужбините в търсене на щастие и техническа база.А тези ,които все пак остават,са лигави и не искат да живеят при тези условия.Разбирам ги,при това много добре.

Докато бяхме в Дървеница,намерихме един брой на Плейбой от 69-та.Не знам защо толкова време ми трябваше за да повярвам на брат ми,че то не е забравено от никой наемател,а е на баща ни.Както казах-нищо вече не е същото.