ето и въпросното списание,което намерихме в стария апартамент.броят е от далечната 69-та година и е купен от баща ми от далечното тогава фереге.изглежда доста архивно,с намачкани розови петна по страниците.мислех си,че те са от чашите с вино,които са разливали баща ми и приятелите му,докато са разглеждали голи мадами и са цакали белот.реалността се оказа доста по-скучна.интересните петна били от наводнението в мазето,където списанието стояло цялото това време.честно казано,отдавна исках да пиша за това,но ме домързя.смятах да се направя на журналист и да преведа заглавната статия,но английският ми се оказа даже по-лош,отколкото го мислех.затова само разгледах картинките,както и трябва да се прави с такива списания,хихих.
останах леко разочарована.разгулната 69-та година в америка никаква я няма,поне не такава,каквато е в представите ми.голи каки има,не е като да няма,но огромната част от тях са нарисувани.за сметка на това има твърде много текст,включително една голяма статия на тема колко разкрепостени са американските колежани,и завидно количество реклами.ако мога да направя някакъв пишман-анализ,американският плейбой от 60-те пуши като комин,носи луксозни кожени патъци и се възбужда от еротични карикатури.има само една по-сериозна фотосесия в средата на списанието,снимана край морето.което пък идва да докаже,че някои неща не се променят и жена върху пясък е стабилна мъжка фантазия поне от 50 години насам.
в интерес на истината италианското списание за еротични филми,донесено пак от командировка,което се гушеше до плейбоя,се оказа доста по-хот.но италианците,ех-ние си ги знаем отдавна.
Нет ни свързва,нет ни дели.Нетът се присмива на дистанциите и после ги къса с един клик на мишката.Това откритие,което не е никакво откритие,направих напоследък,докато щастливо си пасях в мрежата.Особено след като се сблъсках челно в ...ъъъ топурдака на един блогер,а после пък хванах батката по без фланелка.Като си помисля,че в реалността да стигна дотам би ми отнело ен-броя часове,дни и месеци,в случая продължи...частици от секундата.Щастлива илюзия.А дали не й се предоверих.
времето пресява,времето е учудващ филтър.ако иван беше останал в мюзик айдъл,сега сигурно щях да се нервя на простотиите му.но снощи ми липсваше изпълнение като това.и как можа точно моята адашка да окепази така песента на остава,яд ме е все още.дори и аз я чувствам тази песен,дето нямам и една десета от гласа й. а за иван -ами според мен музиката не му е главната сила,той си е артист в западния смисъл на думата.но евала за свободния дух-друг на негово място би се стреснал от авторитета Клептън,а той си тича и пори волно песента както айтоските поля в новото си шоу.е,надявам се че си падна на местото,ако бъде подхванат от правилния екип,ще направи много.сещам се за един друг натурален "идиот" -нед от биг брадър,който след едно мхм съмнително предаване по мм,сега се справя далеч по-добре в нешоуто си.
допреди няколко години пропусках джони кеш покрай ушите си,защото го отъждествявах с думата кънтри,а пък нея я свързвах с уили нелсън и крис кристофърсън.голяма заблуда.нищо общо няма кеш с тях,както и нищо общо нямат кавърите му на рок-парчета с оригиналите.седях и си слушах "rusty cage",и внезапно ми се стори познато.оказа се че е на саундгардън,група която пропусках покрай ушите си през 90-те,може би защото бях чула две-три техни парчета и реших че не ме радват-нищо че са от сиатъл,и свирят гръндж.слагам и двете версии,защото не знам коя е по-добра.кеш успява някакси във всяка песен да бъде еднакъв и същевременно велик.а саундгардън биха ме изкефили много повече,ако бях на 20,но все още не съм достатъчно стара,за да не усетя студения порив на грънджа,като океанска вълна,която те пляска по лицето.
