Новото на Графа

чувашли чувашлиме чувашлиме
чу чу чувашли
чувашлиме
чувашли
чувашли

ЧУВАМ ТЕЕЕЕЕЕ !!! МЛЪКНИИИИИ !!!

Новото на Графа е много гнусно.Изхабили са сума ти пари,за да го въртят по всички канали и да замърсяват атмосферата с фонов шум.А пък аз от известно време имам усещането,че живея на Графа.На улицата.Или дори на Орлов Мост.И че булевард Славейков досами нас всъщност е площадът със същото име.Въпреки че на площада може би е по-добре,най-много някой трамвай да се провикне,или пък някой нахален книжар.

Проблемът е,че не мога да спя.До късно.Ако затворя прозореца преди лягане,събуждам се в девет,защото ми е задушно.Ако го отворя ,събуждам се в девет от шума.Да,това е новото движение по Графа.Не знам защо,но чак напоследък го забелязвам.Всъщност "шум" е една мила дума-то не беше грохот,тътен,трясък,дзвънеж,пукот и какво ли още не,както беше описал Вазов в стиха за конницата.Единствените коне ,които преминават около мен,са тези на циганите,и звучат направо симпатично в сравнение с всичко останало.

Може би трябва да си сложа тапи за уши.Хайде,аз не ставам рано за работа,и не ми трябва будилник,но защо да му се не види,трябва да се лишавам от звуците?Имам исконното право да слушам,нали?Харесвам онези птици, които крякат като жаби,и кучето което се ядосва на стопанина си,и дори как топуркат копитата на циганските коне.Харесвам сутринта,защото тя звучи различно.Да не говорим,че ми е трудно дори да си представя че напъхвам някакви неща в ушите си.За мен дори слагането на лак по ноктите,е брутална намеса в организма,която трудно преглъщам.

Ех,спомням си онази пленителна хотелска утрин в Рим.Стаята ни беше на партера,точно до зеленчуковия пазар,и се събудихме в седем сутринта от крясъците на продавачите и шума на колите.Тогава ми се стори шармантно,да започнеш така деня си.А сега ?Ще ми се да се обърна към Трафика и да му извикам :

МЛЪКНИИИИИ !!!

някога

някога от мед
бяха думите ти
някога пареха като
вино
някога тичах към слънцето
а трябваше ли
да бъда силна
ето измивам лицето си
но ти си оставаш там вътре
имам река от сълзите си
река без море и без дъно
трябва да сложа точката
някъде във водата
ходят изтрити стъпките ни
някъде по брега
свършва преди да е почнало
липсва преди да го има
по небето пак ходи слънцето
и пикселите му трепкат невинно.