някога от мед
бяха думите ти
някога пареха като
вино
някога тичах към слънцето
а трябваше ли
да бъда силна
ето измивам лицето си
но ти си оставаш там вътре
имам река от сълзите си
река без море и без дъно
трябва да сложа точката
някъде във водата
ходят изтрити стъпките ни
някъде по брега
свършва преди да е почнало
липсва преди да го има
по небето пак ходи слънцето
и пикселите му трепкат невинно.