петручани е идол

петручани е идол,но никога няма да стане айдъл.петручани има дефект,което е едно добро начало за айдъл.петручани обаче никога не е пребиван от жена си ,което прави шансовете му за айдъл нулеви.въпреки че,ако се пошегувам лошо,на жена му никак не би й било трудно да го пребие.хората пляскат на петручани не от състрадание към дефекта му,а от възхищение към таланта му.лошо,никакъв айдъл няма да се получи от него.не искам да се подигравам на никого,но човек излиза на сцената ,за да я покори,а не да я залее с мъка.петручани не изглежда нещастен,той изглежда щастлив,той е като едно облаче,кацнало на стола си,а "гигантите" около него само стоят и го наблюдават с внимание.

мушмороците пресолиха този сезон на айдъла,и той твърде заприлича на други формати,които аз избягвам.човек си включва телевизора да види малко блясък ,песни и танци,а се сблъсква с драми.оляха се и с избора на журито-ако целта е била да се направи лоша услуга на чалгата,то тя е отлично изпълнена.мария е точно толкова тъпа,колкото всички ние си мислим,че чалгаджийките са.визията на гумена кукла за удоволствия също е изрядно докарана.проблемът е ,че социалните разрези и тем подобни,не са работа на предавания по телевизията,още повече шоута,а на институции,които явно не я вършат.проблемът е,че седейки на дивана,и очаквайки кротко да се забавлявам,аз се занимавам или по-точно оказва се,политиката се занимава с мен.отново.

но да се върна на петручани.много рядко,и именно в такива моменти,ми идва мисълта,че да свириш на пиано всъщност е куул,и може би не трябваше да го зарязвам.въпреки че в моите "недефектни" ръце то никога няма да звучи по този начин.