една бяло-розово-блондинеста гърла прехвърча покрай мен с кутийка кисело мляко в ръка.изуми ме начина,по който изглеждаше активията с нея -твърде специална,по-скоро като гривна ,като гердан и нещо не толкова банално ,като ядене за из път.изглеждаше като скейтър от реклама,гордо размахал своята кока-кола.бях толкова изумена,че дори не успях да просъскам "куха лейка"вътре в себе си. поне не веднага.
и впрочем защо "куха лейка"? знам,че в тези бяло-розови блондинки всичко е предварително изчислено,до последното шнурче ,дори до ъгъла ,под който лъжичката ще е забодена в млякото.това също е наука и математика,както и много други неща.вероятно и талант,и даденост,спомням си шоуто невада и съответно момичетата, които трябваше да рекламират разни перални ,прокарвайки ръка по тях.смешни ми бяха,но сега като се замисля,просто не са били точните момичета.истината е,че на някои им се удава.аз например, ако прокарам ръка по нещо ,дори и да е специално за мен,никой няма да ми повярва.талант се иска,а също тренировки,всекидневни и всекиминутни .докато жестът стане отработен,толкова отработен,че да изглежда небрежен,и всеки ,ама абсолютно всеки,да те забележи.и защо аз да наричам тази мадама "куха лейка",след като тя е нито е тъпа,а в някои отношения е по-упорита от мен?а така нареченото "фръцкане" си се оказва яко бачкане.
и защо трябва да правиш песен като "куклата мици" ,след като самата ти приличаш на разбутана колиба повече,отколкото на жена. още повече милена не винаги е била такава,не е тип дърева,спомням си времето когато размахваше заешки опашчици около доста по-финото си дупе.може би и сега иска.иска ,но не може.ако тази песен беше изпята от някое младо ,русо и не прекалено разкрачено девойче,щях да й повярвам повече.а сега ми прилича просто на моето злобно съскане."куха лейка".
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment