софийски прозрачности

В квартала дълго време имаше художествена галерия (дълго, дълго- поне една година).Наскоро минах оттам и видях ,че е заместена от магазин за колбаси.Нямаше как да не се сетя за "Улицата" , и Кръстю Лафазанов който казва : "Ний обичаме културата,и бахура.Обичаме и операта.И бахура." Ще прибавя към това ,че закриха най-свястното ни кафене,за да го превърнат в банка, и сега пропорциите са нещо като 500 метра - 6 банкови клона.Изводите се налагат от само себе си -този град е пълен с богати хора,които набиват бахур.

i'm all over it now

бай бай иносенс
джейми се ожени

следновогодишно

носни кърпички "Перла"

Ето какво ми подадоха в аптеката ,когато им поисках носни кърпички.За жалост,разбирам за този зашеметителен продукт твърде късно.Утре е последната серия на "Перла",а аз още не съм почнала пакета.

manspiration

Thinspiration (thin+inspiration) са снимки на готини слаби жени, които лепиш на хладилника , в стремежа си да отслабнеш.Тoзи метод се използва често от манекенки,склонни към анорексия, при които въпросът за формата е наистина базов.

Аз като една обикновена жена - нито анорексичка (надявам се),нито манекенка(вече не се надявам),намирам за по-логично да се вдъхновявам не от готини жени,а от готини мъже.В крайна сметка в основата на всичко стои сексът,респективно мъжете,включително и когато искаш да отслабнеш.Затова моят thinspiration е всъщност manspiration,и вместо да го лепя на хладилника,сложих го в интернет.Успях ли да го завъртя дотам,че да ви пробутам клипа,който си спретнах със снимки на Джейми Кълъм?

Сега,ако трябва да бъдем честни ,Джейми не е някакъв аполон,по-скоро прилича на кюфтенце,ообаааче - звучи вдъхновяващо,а на мен малко ми трябва.

happy new alen

"Ауу , какъв красавец - възкликнахме почти в един глас с майка ми, когато този момък излезе на сцената на снощния концерт. Рядко се случва да сме единодушни относно мъжете,но изненадите тепърва започваха.Младежът с буйните къдрици се появи с акордеон,поигра си малко с него, колкото да ни заблуди,че е акордеонист,после внезапно застопори между краката си един тъпан и засвири като за трима барабанисти,взети заедно. Да се чудиш как тези нежни бели ръце,на които по би им отивало пиано,само с две малки шибучици успяха да поддържат ритъма през цялото време.За капак младежът се оказа, че е и певец, и фактически изнесе почти целия концерт,що се отнася до мъжките вокали.Ален извади един дрезгав цигански глас,с много мощ и без да пести украшенията-отново в тотален разрез с външността и младостта му.Истински певец,а не някой ,който припява покрай свиренето,или пък подрънква,покрай пеенето.Не загуби усмивката и енергията си нито за секунда,дори и в края на концерта,когато духовата секция вече изплезваше език,той беше там на сто процента.Сякаш беше скрил батерии под черната си ризка.Или може би беше скрил там 22 -те си години.
А точно срещу него,Горан Брегович в бялото си костюмче и чаша виски,мързеливо подръпващ баса.Отдавна минал 22-те си години и 200-си концерт -леко отегчен и все пак доволен."Това е моят каст,а ти си нашата звездичка".Аплодисментите на публиката го потвърдиха.Пак и пак.