"Ауу , какъв красавец - възкликнахме почти в един глас с майка ми, когато този момък излезе на сцената на снощния концерт. Рядко се случва да сме единодушни относно мъжете,но изненадите тепърва започваха.Младежът с буйните къдрици се появи с акордеон,поигра си малко с него, колкото да ни заблуди,че е акордеонист,после внезапно застопори между краката си един тъпан и засвири като за трима барабанисти,взети заедно. Да се чудиш как тези нежни бели ръце,на които по би им отивало пиано,само с две малки шибучици успяха да поддържат ритъма през цялото време.За капак младежът се оказа, че е и певец, и фактически изнесе почти целия концерт,що се отнася до мъжките вокали.Ален извади един дрезгав цигански глас,с много мощ и без да пести украшенията-отново в тотален разрез с външността и младостта му.Истински певец,а не някой ,който припява покрай свиренето,или пък подрънква,покрай пеенето.Не загуби усмивката и енергията си нито за секунда,дори и в края на концерта,когато духовата секция вече изплезваше език,той беше там на сто процента.Сякаш беше скрил батерии под черната си ризка.Или може би беше скрил там 22 -те си години.
А точно срещу него,Горан Брегович в бялото си костюмче и чаша виски,мързеливо подръпващ баса.Отдавна минал 22-те си години и 200-си концерт -леко отегчен и все пак доволен."Това е моят каст,а ти си нашата звездичка".Аплодисментите на публиката го потвърдиха.Пак и пак.
No comments:
Post a Comment