Рок скейтъри

Кога най-после ще махнеш тия прокъсани плакати на Хенсън от стената си ,пита отвреме-навреме брат ми,а аз все нямам отговор.А плакатите са си доста мизерни,бая прах са изяли,за има-няма 10 години.Имах идея да ги заменя с някакви други готини дългокоси момчета,но все не намирах такива.Или ми бяха много хеви,или много сладникави,или много момченца,или пък много мачо. А Хенсън си ги харесвах навремето и даже си тананиках песните им.В един момент реших,че няма кой да ги измести,и ако изобщо ще слагам нещо,то ще е животно,или природна картина.

А времето си течеше,хората си слагат вече не плакати до леглото,а картинки на десктопа,и все пак аз си намерих наследници на Хенсън.Това са героите на филма "Wassup Rockers".Не гледах много внимателно,точно защото много ми хареса,като песен на която не слушаш текста,защото вече си влязъл в собствения си трип,и си измисляш свои картини.Латиноамерикански хлапета, които карат скейтове,слушат брутален пънк,сбиват се,веят коси и забиват момичета.Може би така е изглеждал Каморанези като малък,хахаха.Не знам дали и в неговия квартал е имало негри,които полуподигравателно да подмятат "wassup rockers",като го видят,откъдето и идва заглавието.Филмът ми заприлича на "И твойта майка също",най-вече заради латиноамериканския елемент.Във всеки случай тази "пубертатная трагикомедия"се оказа доста добра,макар и не толкова философска. Осъзнах колко съм изморена от MTV -визията,захарна и перфектна до безсъзнание.Че устните на главния герой са ужасно сочни,но това което ме кара да го харесам,е,че когато се усмихне,накрая на усмивката му личи един развален зъб,и че музиката,която бумти в слушалките му,не бих я издържала дори и две минути.Ето това стопли душичката ми в тази коледна депресия,предполагам друго няма и да има.А плакатите са демоде.Както впрочем да коментираш филми отпреди две години,но аз съм си такава.

бял в бало

защото всеки ден е_бял

Голямото Четене

Най-после нещо готино за гледане по телевизията.Знам,че е по лиценз на БиБиСи,но нашите както никога са се справили добре.За БНТ си е направо омайно добре.Всичко ми харесва-и анимациите,и водещия,и разговорите,за които ще трябва да употребя идиотската дума "непринудени"-но какво да се прави -в епохата на реалитaтa идиотското изглежда нормално и обратното.Само едно не ми харесва-че продължава само половин час.

По-добрият Шабан

Видях по улиците да се развяват някакви плакати за концерт на Шабан Шаулич.Това ми напомни,че едва наскоро научих едно друго име-Шабан Байрамович.Имам усещането,че от него са се "учили" доста ромски певци.Бих казала,че са се учили и доста латиноамерикански,стига да не звучеше невероятно.За пореден път се убеждавам,че истинската музика няма нито жанр,нито раса-или те хваща,или не.

East / West

или как линията на бозата пресече фермата на чичо Грант

Близалката...

е всъщност една много уморена дъга,която се е завила на колелце и се е пъхнала в леглото да поспи.а вместо мече си има дръвче.

уорнин

понеже вече дълбоко нагазих в сатурновата си дупка,издействам си правото следващите два поста да са напълно малоумни.

Ю мейк ит рийл

Отрязал е косата си,но е оставил соула в гласа си да избуява.Джеймз Морисън със чудесно лайв изпълнение.

Новото на Графа

чувашли чувашлиме чувашлиме
чу чу чувашли
чувашлиме
чувашли
чувашли

ЧУВАМ ТЕЕЕЕЕЕ !!! МЛЪКНИИИИИ !!!

Новото на Графа е много гнусно.Изхабили са сума ти пари,за да го въртят по всички канали и да замърсяват атмосферата с фонов шум.А пък аз от известно време имам усещането,че живея на Графа.На улицата.Или дори на Орлов Мост.И че булевард Славейков досами нас всъщност е площадът със същото име.Въпреки че на площада може би е по-добре,най-много някой трамвай да се провикне,или пък някой нахален книжар.

Проблемът е,че не мога да спя.До късно.Ако затворя прозореца преди лягане,събуждам се в девет,защото ми е задушно.Ако го отворя ,събуждам се в девет от шума.Да,това е новото движение по Графа.Не знам защо,но чак напоследък го забелязвам.Всъщност "шум" е една мила дума-то не беше грохот,тътен,трясък,дзвънеж,пукот и какво ли още не,както беше описал Вазов в стиха за конницата.Единствените коне ,които преминават около мен,са тези на циганите,и звучат направо симпатично в сравнение с всичко останало.

Може би трябва да си сложа тапи за уши.Хайде,аз не ставам рано за работа,и не ми трябва будилник,но защо да му се не види,трябва да се лишавам от звуците?Имам исконното право да слушам,нали?Харесвам онези птици, които крякат като жаби,и кучето което се ядосва на стопанина си,и дори как топуркат копитата на циганските коне.Харесвам сутринта,защото тя звучи различно.Да не говорим,че ми е трудно дори да си представя че напъхвам някакви неща в ушите си.За мен дори слагането на лак по ноктите,е брутална намеса в организма,която трудно преглъщам.

Ех,спомням си онази пленителна хотелска утрин в Рим.Стаята ни беше на партера,точно до зеленчуковия пазар,и се събудихме в седем сутринта от крясъците на продавачите и шума на колите.Тогава ми се стори шармантно,да започнеш така деня си.А сега ?Ще ми се да се обърна към Трафика и да му извикам :

МЛЪКНИИИИИ !!!

някога

някога от мед
бяха думите ти
някога пареха като
вино
някога тичах към слънцето
а трябваше ли
да бъда силна
ето измивам лицето си
но ти си оставаш там вътре
имам река от сълзите си
река без море и без дъно
трябва да сложа точката
някъде във водата
ходят изтрити стъпките ни
някъде по брега
свършва преди да е почнало
липсва преди да го има
по небето пак ходи слънцето
и пикселите му трепкат невинно.

ciao camo

италия отпаднаха,а заедно с тях и най-хубавият футболист на това първенство.

Добруджанската конница

Не конница - морски
вълни побеснели,
сонм зверове горски
от гняв пощръклели;

не конница - буря
от бесни демони,
що всичко катуря
ил тъпче, ил гони;

не конница - хала
от саблен звек, блясък,
от цвил, ура - цяла
от топот и трясък,

блян вихрен понесен
над степ ековита,
ужасната песен
на конски копита!

Не конница - лава
в димящи талази,
в прах, гръмот и слава
летящи витязи!


Ха! Мче той Вазов не бил толкова лош! Не знам за вас ,но аз ги усетих-и конете,и войниците,и случката.Впрочем крайно време да хвана да прочета някоя книга.Преди съвсем да съм затъпяла.

"La figlia di Elisa"

...е филмът,който заварих ,когато по инерция пуснах битиви,за да гледам Mюзик Aйдъл.Другата причина да го загледам,е това невероятно същество,което се казва Джулио и играе.....е как какво играе-разбира се,Любовника !

Змейново любе

Евровизия-полуфинал 1

Както и очаквах,една част от страните бяха заложили на ориенталските мотиви,друга част на евроденса,а трета част на също така типичния евровизионен стил,известен като пълен цирк и кич.Предварително имах някакви симпатии към Каломира от Гърция,чийто клип се въртеше по телевизията,но наживо тя не беше толкова убедителна.За разлика от нея холандската песен ме хвана от първото слушане.В началото ми се стори доста обрана,но после разбрах,че ориентализма на Hind е вътре в нея,та не й трябват нито пола с пайетки,нито кой знае каква хореография.

Мислех си,че промененият рекламент ще смекчи регионалният вот,но не се получи точно така.Русия както винаги се класира,а Дима Билан беше домъкнал Евгений Плюшченко да върти някакви пируети около него,докато той пее евроденс.Като цяло към финала продължи по-лошата половина на песните поне за мен,като от моя личен топ 3-Холандия,Гърция и Сан Марино,влезе само гъркинята.

Не знам как гласува публиката и останал ли й е изобщо някакъв акъл,но Дъстин Пуйката от Ирландия не се класира,което ми дава надежда,че песента,която ще победи,все пак ще става за слушане.

summer of '69

ето и въпросното списание,което намерихме в стария апартамент.броят е от далечната 69-та година и е купен от баща ми от далечното тогава фереге.изглежда доста архивно,с намачкани розови петна по страниците.мислех си,че те са от чашите с вино,които са разливали баща ми и приятелите му,докато са разглеждали голи мадами и са цакали белот.реалността се оказа доста по-скучна.интересните петна били от наводнението в мазето,където списанието стояло цялото това време.честно казано,отдавна исках да пиша за това,но ме домързя.смятах да се направя на журналист и да преведа заглавната статия,но английският ми се оказа даже по-лош,отколкото го мислех.затова само разгледах картинките,както и трябва да се прави с такива списания,хихих.

останах леко разочарована.разгулната 69-та година в америка никаква я няма,поне не такава,каквато е в представите ми.голи каки има,не е като да няма,но огромната част от тях са нарисувани.за сметка на това има твърде много текст,включително една голяма статия на тема колко разкрепостени са американските колежани,и завидно количество реклами.ако мога да направя някакъв пишман-анализ,американският плейбой от 60-те пуши като комин,носи луксозни кожени патъци и се възбужда от еротични карикатури.има само една по-сериозна фотосесия в средата на списанието,снимана край морето.което пък идва да докаже,че някои неща не се променят и жена върху пясък е стабилна мъжка фантазия поне от 50 години насам.

в интерес на истината италианското списание за еротични филми,донесено пак от командировка,което се гушеше до плейбоя,се оказа доста по-хот.но италианците,ех-ние си ги знаем отдавна.







caldo caldo italiano...

Големия дракон минава

Нет ни свързва,нет ни дели.Нетът се присмива на дистанциите и после ги къса с един клик на мишката.Това откритие,което не е никакво откритие,направих напоследък,докато щастливо си пасях в мрежата.Особено след като се сблъсках челно в ...ъъъ топурдака на един блогер,а после пък хванах батката по без фланелка.Като си помисля,че в реалността да стигна дотам би ми отнело ен-броя часове,дни и месеци,в случая продължи...частици от секундата.Щастлива илюзия.А дали не й се предоверих.

чейндж дъ уърлд

времето пресява,времето е учудващ филтър.ако иван беше останал в мюзик айдъл,сега сигурно щях да се нервя на простотиите му.но снощи ми липсваше изпълнение като това.и как можа точно моята адашка да окепази така песента на остава,яд ме е все още.дори и аз я чувствам тази песен,дето нямам и една десета от гласа й. а за иван -ами според мен музиката не му е главната сила,той си е артист в западния смисъл на думата.но евала за свободния дух-друг на негово място би се стреснал от авторитета Клептън,а той си тича и пори волно песента както айтоските поля в новото си шоу.е,надявам се че си падна на местото,ако бъде подхванат от правилния екип,ще направи много.сещам се за един друг натурален "идиот" -нед от биг брадър,който след едно мхм съмнително предаване по мм,сега се справя далеч по-добре в нешоуто си.

rusty cage

допреди няколко години пропусках джони кеш покрай ушите си,защото го отъждествявах с думата кънтри,а пък нея я свързвах с уили нелсън и крис кристофърсън.голяма заблуда.нищо общо няма кеш с тях,както и нищо общо нямат кавърите му на рок-парчета с оригиналите.седях и си слушах "rusty cage",и внезапно ми се стори познато.оказа се че е на саундгардън,група която пропусках покрай ушите си през 90-те,може би защото бях чула две-три техни парчета и реших че не ме радват-нищо че са от сиатъл,и свирят гръндж.слагам и двете версии,защото не знам коя е по-добра.кеш успява някакси във всяка песен да бъде еднакъв и същевременно велик.а саундгардън биха ме изкефили много повече,ако бях на 20,но все още не съм достатъчно стара,за да не усетя студения порив на грънджа,като океанска вълна,която те пляска по лицето.

ами...

кво да кажа-хубава свалка,хубаво момче и хубав зелен суичър,подходящ за сезона

springday

не знам защо колата се е добрала до статус на п_человка.повечето жени май не се интересуват от коли,освен може би колко точно са скъпи.моята лична п_человка се оказва калъф за китара.може и за контрабас.може даже и папка за рисуване.но калъфът за китара се оказва най-добър.а когато бъде съчетан с артефакта "дълга коса",естествено имам предвид мъжка,се превръща в уникален итем,на който аз нямам почти никакъв резист.

беше една неделя,когато улиците са пусти,и не се надяваш да срещнеш никакви хора,камо ли такова същество.забелязах го отдалеч,защото беше толкова красив,че просто не можеше да го пропуснеш.движеше се по улицата,обсипвайки я с прелест,понесъл китарата и косата си,някъде към хоризонта.може би щеше да извади от калъфа автомат ,да застреля слънцето и да го постави кървящо в краката ми.а после да избие всички лоши и да ги събере в наръч пред мен,за да си направя огърлица от зъбите им.

нищо такова не се случи.но аз се усмихвах дълго след това.пролет е,и аз както всяка пролет,съм на 14.

тишърт болонезе

Баце,винаги съм оставала втрещена от вкуса ти за тениски-и като цветови комбинации,и като сюжети.Тази тук е толкова гнусна,че ми иде да се изповръщам върху нея.Но няма нужда-виждам,че някой вече го е направил.

watchin' tv,waitin' the fire

някви хора пеят напоследък.по телевизията ги дават.и известни и всякакви други,най обикновени.ще рече човек,че сме цъфнали и вързали в нашта мила страна,та всички сме се разпяли като за световно.както и да е,покрай всички реалита почнах да ставам леко безчувствена към момента "човек пее по телевизията". ама не,ама не,дами и господа.
джеф бъкли,дами и господа.на вашите екрани.лааааайв.а музиката е велика,защото прави думите нищожно важни.и може да си натаманяваш текста както на теб ти е удобно. например последната фраза-аз я чух като "waiting to fall","waiting to fade","waiting the fall",и все ми беше удобно.после отворих текста и видях оригинала "wait in the fire".е и това става.
а тази карирана ризка,ех как ме връща right it the 90's,ама за тва-утре.

indian summer

"indian summer" е израз ,който съответства на нашия "циганско лято".защо ми хрумва точно сега-ами пак сме в преходен сезон,когато границите се разместват,емоциите избликват безразборно,и въобще колата е пълна с бензин,само дето не знаеш накъде да поемеш.от всички песнички по темата,избрах тази на жо дасен.защото "френч ду ет бедър".а и защото от нея струи едно такова спокойствие,което в момента ми липсва.

открийте разликите

остава-бейби (2007)



manic street preachers -cavin carter (1996)

Книжка с картинки*

Когато бях дете,обичах книги с големи букви и голеееми шарени картинки.После станах жена и се влюбих в един,който има брада.Наскоро си купих тази книга и й се радвам много.





Той има брада.


Всяка сутрин пие кафе.

Вечер.Луната го гледа.

Знае малко чужди езици.
Главата му е море.



*азбука на любовта-рин ямамура

padam padam sharam sharam

падам падам шарам шарам.имаше такава една песен на eдит пиаф.която си тананикам тези дни.падам падам шарам шарам.падаш ли баценце? е как ще падаш ,нали си в безтегловност ...ами пропуснах те баценце.а така се бях подготвила.такъв репортаж щях да изплескам,че и снимки да кача.даже и заглавие му бях измислила."king of the flock".понеже това значело шарам на ирански.ама на-падам падам шарам шарам,а до сити центъра така и не стигнах.защо? ами не знам.може би се вълнувам от етимология,повече отколкото от техно.и другото баценце пропуснах,понеже се загледах в стар уарс и владеех силата,та ми се изплъзна на косъм.добре че евроком владеят повторението,та в петък ще докладвам.падам падам.

¿Qué pasa contigo?

Добре,че радиоблогът се счупва отвреме навреме,та да надвия вродения си мързел и да потърся,и съответно да намеря, нови парчета.Беше някакъв мразовит ден,аз си търсех нещо на Ибрахим Ферер,донякъде запалена от латино-частта на Танцувай с мен,и донякъде омерзена от факта,че се опитват да ми пробутат група кубинци под предлог,че били Буена Виста Соушъл Клъб,и имали концерт в София."Ке паса Контиго"-тука нещата са истински,и са толкова истински,че и сто пъти да прослушам парчето,пак ще искам още.Надявам се и Шарам да е истински,когато дойде на 22-февруари,и да е толкова хубав,колкото на снимките.Защото от сета му тъй или иначе,нищо няма да разбера.

Дървеница

Дървеница има две значения в речника-насекомо и квартал в София.Аз не съм запозната с насекомото-през 50-те,когато Дървеница е била село,не съм била там.Пък и по-добре-сигурно щях да разбера защо се казва така.Не съм от това поколение,което е толкова близко с тез буболечета,че даже и кока-колата му мирише на тях.Кока-колата ми е окей,както и Алтая,защото когато живеех в този квартал,само това имаше.Също и плодови млекца,които не знаех дали повече обичам да пия или да стискам.Както и при цомбенето-не знаеш дали повече обичаш допира,или факта,че зад теб търчи някакво момче и ще търчи,докато те хване.

Дървеница за мен винаги е значело само едно-любимият ми квартал.Преместихме се там,когато бях на седем,в един чисто новичък панелен блок.Отидохме си,когато бях на четиринайсет,в заветната 89-та.Затова спокойно мога да кажа вместо "аз живях в социализма"-"аз живях в Дървеница"

Дървеница е по-добрата част от детството ми,и я обичам много.Навестявам я рядко,за да запазя усещането,а от друга страна страх ме е,че кварталът ще се промени,и другия път когато отида,няма да го позная.За мое щастие метрото само е облизало краищата и кварталчето си е останало непокътнато.Все същия охлузен миризлив соцблок,който си пази старите надписи по стените,и изпълва мен с умиление,а кандидат-наемателите ни с криви физиономии.Има и следи от новото време-цитат от песен на Куку Бенд,и имена на нови западни групи,изписани с правописни грешки-колко актуално всъщност. Обаче пък се размазвам неимоверно,когато намирам в магазина дъвки Турбо и захарни бонбонки "Детска сладост".

Само дето всичко ми изглежда по-малко-и стаята ми,и училището,и пейките.Само дето никой не иска да живее тук,дори и аз.В уикипедията за Дървеница пише че "близостта на квартала до Студентски град и много от висшите учебни заведения го прави особено привлекателен за живеене от студенти и млади семейства."Булшит,както бихме казали ние след 89-та.Студентите и младите се разбягаха по чужбините в търсене на щастие и техническа база.А тези ,които все пак остават,са лигави и не искат да живеят при тези условия.Разбирам ги,при това много добре.

Докато бяхме в Дървеница,намерихме един брой на Плейбой от 69-та.Не знам защо толкова време ми трябваше за да повярвам на брат ми,че то не е забравено от никой наемател,а е на баща ни.Както казах-нищо вече не е същото.

ти и аз,аз и ти

Теодор Койчинов хич не ми беше между фаворитите на Мюзик Айдъл,и на финала виках за Невена,а не за него.Той обаче ме изненадва,и слушайки новата му песен,си мисля,че отдавна не съм слушала нещо хубаво,българско,и изпълнено от мъж в областта на баладите.Графа да извинява ,но неговият вкус на ванилия никога не ми се е нравил.Текстът е на Тома Марков,и не че е нещо особено,но поне не втрещява с безсмисленост още в първите няколко секунди,както повечето български парчета.Картинка няма,клипът още не е готов-използвайте ушите си.

rfi сега

РФИ е все още любимото ми радио и едва ли само носталгията е причина за това.

Ако се вярва на това ,което върви в ефира на София,радио се слуша главно от две групи хора-хора,които карат коли,и хора,които са тийнейджъри.В първия случай получаваш от водещия инфо за трафика и климата,във втория-малоумен хилеж и поздравче с комерсиално парче.И в двата случая получаваш бонус-реклами на всеки десет минути-за които се чудиш дали са по-шумни ,отколкото тъпи,или обратното.

А пък аз не искам така и не искам това.Ако ми се прави нещо "между другото",бих си включила телевизора или компютъра.Радио си пускам,защото искам някой да ми говори,да ми разказва някаква история,да ме води нанякъде.Нали затова се нарича "водещ"?И естествено да пуска музика-ако се връзва с историята,направо чудесно.Дотук ми е дошло от унифицирани човечета които си подхвърлят репликите,както сандвичи в заведение за бързо хранене.Да обичаш това,което правиш,и да имаш талант-толкова ли е трудно да си добър водещ?Но понякога ,когато се разхождам из ефира,ми се струва,че такива хора или няма,или те работят друго нещо.

РФИ е единственото радио ,което пускам с идеята да слушам точно него,а не на принципа"я,дават любимата ми песен,ще остана малко тук".Повечето им предавания са музикални,а рекламите са малко и,как да кажа,културни.Музиката която пускат,е различна и специфична,но песните на френски и африкански език отдавна не ме плашат.Напротив,свикнах им,и даже вече си откроявам тези,които ми харесват.Имам двама любими водещи-Боби Ковачев и Крис Гайдаров,които слушам винаги.Понякога се заслушвам в "Бонго",което върви в понеделник,въпреки че хипарските приказки на водещия ми идват в повече.Обаче пуска готини африкански и латино неща."Тера Музика" нещо не мога да го възприема,май точно такова етно не ме влече.В "Дюкян Меломан"също пускат интересна музика,но мънкането на водещата,не мога да го изтрая-сигурно тя просто така си говори,но ми разваля ефекта от музиката.

Радиото не е само водещият,но аз като обикновен слушател ще си позволя да бъда повърхностна.Със сигурност целият екип е важен,и колкото по-малко са хората,толкова е по-вероятно е да се сприятелят.Според мен в РФИ им се е получила атмосферата.

rfi тогава

Преди Ясен да заработи там,рфи не ми говореше нищо.За мен това беше "френското радио",както може би за повечето хора дори и сега-нещо като BBC или Дойче Веле,само че на френски.Слушат го главно френски студенти,живеещи в София и служители на френското посолство.През повечето време се говори на френски,а ако се пускат песни,те сигурно са някакви шансони.Всичко това до един октомврийски понеделник на 99-та,когато както винаги си пуснах "До границата..."Завъртях копчето някъде вдясно от Хоризонт,търсейки гласа на Ясен,и го намерих.Чак после ми стана ясно,че водещият и предаването са същите,но не и радиото.А по някаква случайност старото и новото радио на Ясен-Експрес и рфи-бяха съвсем близко на скалата.Разбрах и какво за какво е била латинската сентенция,с която той завърши последното си предаване по Експрес-"направих,каквото можах,а другите,които идват да го направят по-добре."

Естествено за мен рфи беше радиото на Ясен.Първо слушах само неговите предавания,после и тези, които започваха след него.Постепенно захаресах цялото рфи,имаше някакво единство между предаванията,което може би е възможно само за малките радиа.Харесваше ми девиза на Деси Минчева "Чувствайте се добре",въпреки че ме дразнеше как натъртва на думите,като говори,може би остатък от часовете по театрална реч в образованието и.Беше ми тъжно,като напусна.И за Фотев ми беше тъжно с техните диалози с Ясен,ама такива неформални,и пълни с испански думи.После всичко се срути,не ми се изпада в детайли,пък и няма смисъл.

Love The Hard Way

Ейдриън Броуди ми беше познат само като дългоносия "пианист" от съответния филм,който между другото изгледах търпеливо,въпреки че е извън вкуса ми за филми,който се изчерпва с романтични и/или комедийни.Сигурно не е било случайно,защото и в този филм "Да обичаш по трудния начин" ми грабна вниманието.Историята е любовна,между "лошото момче" и "доброто момиче",и преди да ми писне от твърде многото обрати, и да сменя канала,бях като омагьосана от добрите, наистина добрите любовни сцени,които ми направиха порното безвкусно два-три дни след това.Музиката със сигурност допринася за атмосферата на филма.Тя е основно на "Me and the other guy".Ровейки за повече инфо около главния човек в проекта-Rahj-попаднах на профила му в myspace ,където чистосърдечно си обяснява как е направил албума-"Me & the other guy...smokin hard&makin music for the love it".Също там,говори, че е надмогнал епохата "Graffitti Blue" и "life has changed",но толкова яростно да го твърди,десетина години след това е факт,който говори сам по себе си. Както и да е,жив и здрав да е човекът,и да си събира дивидентите.
Този клип е по парчето"15 minutes",музиката ужасно прилича на Готан Проджект,а шумът от залата за танци,му придава още повече романтичност според мен.