Sunday, May 10, 2009
джо диванели сет
най-после и на мене да ми хареса някое истински клубно парче,от тия,дето продължават повече от три минути,имат дълга интродукция,дълга афтърдукция,почти никакво пеене, и въобще са си за малките часове.как звучи в клуба не знам,но парчето е добро за слушалки,докато ходиш из софия и отмерваш ритъма с новите си кецки.после кецките ти се износват,излиза ти мазол,искаш да спреш музиката и да се прибереш,и разбираш,че не си никакъв клубер,а най-обикновен домошар.соууу...уай нот бълив ин ми.хи-хи.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment