Thursday, May 21, 2009

голямото междудругие


"Голямото междучасие" е последната рекламна кампания на D-2.A, да ,и ме жду другото е конкурс за ученически групи.Дотук нищо нередно-все пaк рекламата е важна и ще придобива все по-странни форми.Ето например,попадна ми едно конкурсче за "млади таланти",организирано от Румънеца и Енчев.От всичкото говорене в главата ми останаха само две имена-въпросните изпълнители ,плюс още едно-въпросната напитка-спонсор.Едва ли участниците в конкурса са очаквали нещо повече от това да отидат в едно клубче ,да пореват на воля,и евентуално да приберат една бутилчица.


С "Голямото междучасие" не е обаче така.Те обещават популярност.Чудесно! Похвално!Победителят от миналата година е групата Соул Стейдж.Някой да е чувал за тях?Аз не,а се интересувам от българска музика доволно много.Именно затова тази година влязох на сайта за гласуване,за да чуя за какво става въпрос.Учудващо за мен от повече от половината групи нямаха нито един глас.Но не защото свирят зле. Оказа се ,че парчетата им въобще не се зареждат.Самият сайт беше безобразно направен-нито снимки,нито инфо,явно хората са били оставени сами да се оправят-да качват парчета,и да попълват една форма,някои от които на латиница.

Както и да е -в промеждутъка за гласуване само десетина групи бяха успели да наберат повече гласове .На първо място беше някава група от ТУЕС,спомням си го защото имаше две групи на челните места от това даскало,явно си бяха активизирали съучениците.Тя имаше смазваща преднина спрямо следващите.Въпросната група-победител от НМУ ,беше втора или трета и нямаше никакъв шанс да се озове начело.Така беше до предпоследния ден.

Сега започва интересното -на предпоследния ден сайтът беше спрян поради "претоварване". Проверих на същия ден ,и на следващия-нищо.Чак след това ,вече постфактум,разбрах,че след като не е работил два дни ,сайтът е бил пуснат за .....шест часа ,и окончателно спрян.

Кофтия вкус в устата ми стана окончателен,когато разбрах кой е спечелил конкурса.Може и да няма нищо общо,може и да е случайно.Но как да не се съмняваш във всичко,когато живееш тук.

Ако аз бях на 18 и имах китара ,щях да почна да къртя мацки.Защото явно с китарата нищо няма да ми се получи.

No comments: