една стюардеса

Обичам естрадни песни.Сигурно звуча старомодно,но откакто минах 18, все по-малко ме вълнува дали подскачам върху последния полъх на вятъра.Особено ако последният полъх накълцва,пресова и вокодерства с човешкия глас,а понякога почти го изчезва ,за да го поръси само като подправка на всевъзможните ниски,високи и други проскърцвания,които всъщност били музиката.Хайде няма нужда.А на мен ми дайте шансони,мелодии и въобще нещо,поне на 30 години.

Дали заради романтиката която обрамчва всяко минало,тези мелодични песни ми изглежда толкова привлекателни.Знам,че 60-те не се състоят само от късороклести цветни момичета и черно-бели бийтълси ,свирещи от покриви.Но не съм живяла в 60-те и може би така е по-добре.

Не си спомням да са ми пускали тази песен навремето по радиото,а не виждам защо.Дали защото в текста са нарекли "неонова бездна" такива порядъчни соц-градове като Крим и Одеса,хахах.Но какво повече ти трябва-един наистина хубав и сочен глас,плесни му едно ехо за разкош и ето ти чудесна музика.А да -и малко шоколади.Защото в порядъчните соц-самолети уискито не съществува.

velvet rope

това е едно кадифено въженце ,което разделя холивудските звезди от фотографите и цялата останала паплач,дошла да им се радва.тези няколко метра безобидна мека материя,всъщност се равняват на няколко километра или цели светлинни години."не се обиждай,но ти си плебс".

няколко метра е и шибания подиум на която и да е музикални сцена,където един човек прави някакви немислими непоносими неща.непоносими,защото са непосилни за мен.знам целия булшит за това как трябва да светиш със собствена светлина,без да заснемаш/отнемаш/отразяваш нечия чужда.но животът е точно един,или поне няма неоспорими доказателства за обратното.и има ли значение как ще го изкараш-тук или там ,отвъд кадифето.особено в случая,когато не ти се налага ,както в онази арабска приказка,да избираш между славата и богатството.защото ги имаш и двете.но всъщност няма как да знаеш как е там,докато си тук,а когато си там,сигурно вече имаш други проблеми.например да вадиш собствените си бодли от собствения си задник.

но да оставим славата,да вземем таланта.има доста хора ,пред които се чувствам като болнава светулка пред водопада ниагара.има дълъг списък от неща,които няма да мога да правя,ако ще и да си изкарам главата през гъза.ето едно от тях : да пея като нина симон.начинът по който звукоизвлича тази жена, е безумен.в случай, че е жена,в смисъл хюмън бийн.защото понякога,слушайки я ,не съм много сигурна.не съм сигурна и дали коктейлът възхищение/завист е полезен за мен.но знам,че ще я чуя отново и отново.и отново.

големият боен заек

това е едно филмче, което няма как да не ми хареса,понеже в него има заек,пещера и поука.заекът е дебел, вероятно защото води заседнал начин на живот,и пещерата му по-скоро е като бърлога за мечка.освен това явно гони 30-те,защото трябва да намести врата си,след като се събуди.има и поука-за да прокопсаш в тоя живот,трябва да си лош. жесстоко.