velvet rope

това е едно кадифено въженце ,което разделя холивудските звезди от фотографите и цялата останала паплач,дошла да им се радва.тези няколко метра безобидна мека материя,всъщност се равняват на няколко километра или цели светлинни години."не се обиждай,но ти си плебс".

няколко метра е и шибания подиум на която и да е музикални сцена,където един човек прави някакви немислими непоносими неща.непоносими,защото са непосилни за мен.знам целия булшит за това как трябва да светиш със собствена светлина,без да заснемаш/отнемаш/отразяваш нечия чужда.но животът е точно един,или поне няма неоспорими доказателства за обратното.и има ли значение как ще го изкараш-тук или там ,отвъд кадифето.особено в случая,когато не ти се налага ,както в онази арабска приказка,да избираш между славата и богатството.защото ги имаш и двете.но всъщност няма как да знаеш как е там,докато си тук,а когато си там,сигурно вече имаш други проблеми.например да вадиш собствените си бодли от собствения си задник.

но да оставим славата,да вземем таланта.има доста хора ,пред които се чувствам като болнава светулка пред водопада ниагара.има дълъг списък от неща,които няма да мога да правя,ако ще и да си изкарам главата през гъза.ето едно от тях : да пея като нина симон.начинът по който звукоизвлича тази жена, е безумен.в случай, че е жена,в смисъл хюмън бийн.защото понякога,слушайки я ,не съм много сигурна.не съм сигурна и дали коктейлът възхищение/завист е полезен за мен.но знам,че ще я чуя отново и отново.и отново.