Обичам естрадни песни.Сигурно звуча старомодно,но откакто минах 18, все по-малко ме вълнува дали подскачам върху последния полъх на вятъра.Особено ако последният полъх накълцва,пресова и вокодерства с човешкия глас,а понякога почти го изчезва ,за да го поръси само като подправка на всевъзможните ниски,високи и други проскърцвания,които всъщност били музиката.Хайде няма нужда.А на мен ми дайте шансони,мелодии и въобще нещо,поне на 30 години.
Дали заради романтиката която обрамчва всяко минало,тези мелодични песни ми изглежда толкова привлекателни.Знам,че 60-те не се състоят само от късороклести цветни момичета и черно-бели бийтълси ,свирещи от покриви.Но не съм живяла в 60-те и може би така е по-добре.
Не си спомням да са ми пускали тази песен навремето по радиото,а не виждам защо.Дали защото в текста са нарекли "неонова бездна" такива порядъчни соц-градове като Крим и Одеса,хахах.Но какво повече ти трябва-един наистина хубав и сочен глас,плесни му едно ехо за разкош и ето ти чудесна музика.А да -и малко шоколади.Защото в порядъчните соц-самолети уискито не съществува.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment