Чак да си ударя задника в тавана ,едва ли . Доста вода изтече от 2005-та,а и ми се поразбиха представите за тангото и танца като цяло. Двете тела, страстно сплетени в едно,съществуват разбира се.Върху опаковките за чорапогащи и арлекинските романи. Действителните танцьори едва ли мислят за любов и още нещо.По-скоро той е съсредоточен върху ъгъла, който сключва тялото му с пода, а тя -дали токчетата й тракат точно в тоналността ми минор.
И все пак ,не съм била на концерт от бая време. А и като се позамисля,тази група е сред десетината имена ,за които бих дала малко или повече от скромния си кеш.Ще се отиде.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment