Отзиви

Човек може да перкуляса, пълнейки главата си с инфо за партита, на които не е бил,и дори не е възнамерявал да отиде.Идеята "чета за партито,значи съм там" е леко самозалъгваща.Инфото обикновено е два вида - предварително,обикновено пиарско- съответно много,или още по-много захаросано,и следварително - мнения по форумите,съответно кисели или още по-кисели.Защо се получава така за второто,е ясно -когато човек е недоволен,има много по-силен мотив да се излее,а пък фразата "беше толкова хубаво,че останах без думи",съдържа голяма доза истина.Другият начин да "бъдеш" на парти,е да гледаш снимки,но за тях се колебая.Ясна е цялата режисура и автоцензура,и стремежът да задържиш щастие върху лицето си,докато те щракнат.И все пак една снимка говори повече от сто думи.Факт.

Крайно време беше и аз да се озова някъде,вместо само да воайорствам.Отидох на концерта на Енрике Иглесиас с много ниски очаквания,и може би затова останах доволна.Очаквах цялата сган от жители и гости на София да се завлече дотам, за да получи безплатен сеир и дъждобрани.Мангали много нямаше,или поне не се виждаха в тъмното.Селяни много нямаше,или поне си държаха езика зад зъбите.Тийнейджърите бяха много,но не бяха нито толкова кресливи,нито толкова настъпателни,колкото могат да бъдат.Малко ми беше странно с всички тези бели дъждобрани наоколо,малко се чувствах като в химическа лаборатория.Но полека-лека се разчупихме.И тъкмо когато наоколо вече беше пълно с весело танцуващи бели шлифери,той свърши.Концертът, не Енрике.

А Енрике се оказа очарователен.Музиката му е глупава,но в случая нямаше значение. Личеше си, че е в прекрасно настроение.Раздаде се на макс - усмивки, тичане насам-натам ,по едно време остана само по тениска,и съм сигурна,че не му беше студено.Камерите го следяха плътно,предполагам,че е отиграно,но монтажът беше на живо и много интересен за тези, които реално го виждаха с размерите на запалка,като мен. Именно на видеостената проследих и гвоздея на представлението - изкарването на рандом девойка от публиката,и изпяването й на ушенце "I can be your hero babe" и т.н. Доколко е била рандом,не знам и не смея да предполагам,но дори и да е дошла в четири следобед,и да е стояла на крак с часове,чакането си е струвало.То не бяха целувки,милувки,танци ,естествено съчетани с "I can be your hero babe..." плюс писъците на публиката в сюблимните моменти.Девойката изглеждаше така,сякаш всеки момент ще припадне,и не мисля,че се преструваше.Не че Енрике е моят тип мъж,но и аз се разтреперах на няколко пъти.

Концертът продължи час и половина,плюс бис от още 20 минути.Изнесохме се силно усмихнати,на фона на "Прекрасен Свят" на Луис Армстронг.Вънка ни чакаха най-яките фойерверки от две години насам,щото май толкова ми се събират от последните ми фойерверки.И разбира се,има ли по-подходящ фон за илюминации от Кармина Бурана.

Снимки нямам.Все още не мога да разбера хората които поставят между себе си и изживяването някаква машинка,вместо да го прекарат през очите,ушите и всичките си сетива.Второто,от друга страна, би могло да се нарече егоистично.Да документираш е желание да споделяш,но дори и споделянето би могло да е егоизъм.Може би сега средствата са различни,вече не е нужно да разказваш,може да разказваш по картинка.Или пък само да сложиш картинка.Аз тъй или иначе не разполагам със съответните джиджавки.