Жената, която любезно е забила нокти в бицепса на Ясен,е същата,която преди три години се гънеше в скута му. Вече не се пази от светкавиците,а и няма за какво. Вече всичко е наяве,вече всичко е ясно - тя успя да надбяга всички и да вземе златния трофей. Като си личи от снимката,още не е спряла да му се радва и да го бърше редовно от праха. Но като гледам как го е заградила,въобще няма опасност по него да полепне каквато и да е прах.
Не знам нищо за нея, освен името й.Но я мразя.Не искам да научавам нищо повече за нея,и да продължавам да я мразя.Така ми е по-лесно.По-лесно ми е да мисля ,че тя е причината.
Когато бях в осми клас,учехме "Медея" и много се чудех защо вместо да да изтребва всичките му жени и деца, тя не премахне източника на злото - самия Язон.
Вече не съм осми клас,и знам че на Медея не й е било лесно.Защото източникът на злото и източникът на доброто,източникът на щастието и източникът на нещастието понякога лежат в една и съща точка.Както в сърцето на Кашчей Бессмертни-зад дебелите стени,зад тапицираните врати,зад деветте брави,отвътре на клепачите и и отвътре на мозъка - като татуировка.Ако хората които обичаме,ни нараняват най-много,то не е защото са жестоки.А защото се намират там,където и най-лекото движение може да причини купища кръв навсякъде.
Не съжалявам,че го пуснах там.Всеки иска да обича,всеки се нуждае да обича.Когато не обичаш,си мъртъв.Съжалявам само,че обичам не реален човек,а радио. И вместо сбирка от реални случки,имам сбирка от лафове и плейлисти.