Чичовият Мармалад

Струва ми се,вече ще трябва да се дава награда,на хората,които успеят да създадат парче само в един стил.Сега всички забъркват мармалад като луди,но нe на всички им се получава.Живеем в епохата на пародията,на сринатите авторитети,но за да създадеш пародия ,трябва много добре да познаваш това,което пародираш. А и много да го обичаш.Може дълго да спорим каква е разликата между влияние,вдъхновение и откровено грозно гепене.Обаче "ху керс",както пее Гнарлс Баркли,щом нещата се получават "ийзи уей".Или поне такова е усещането,докато слушаш подобна музика. С добронамерено отношение към "предтечите",но и достатъчно самочувствие.Въобще темата за ученика и учителя,кой кого надминава,трябва ли,и кога,да си сложиш джедайските умения на рамо и да си поемеш пътя,ми е много важна.Но както се казва другаде,трудно е да бъдеш смел,когато си толкова малко животно.

Unklejam ги прихванах от телевизия MAD,която ми бяха пуснали вместо ММ.Въпреки че през деня въртят много гръцки артисти-е,няма как-през нощта има какво да се чуе ,в така наречения "клубен" жанр.А през това време ММ въртят клубната кралица ИРРА,и красивия денс-принц Крум.Тук е моментът да кажа-добре е,че влязохме в Евросъюза.И да благодаря на кабела,че ми оставиха MAD,дори и след като пуснаха ММ отново.

И понеже ненадейно е пролет,и дърветата ненадейно се раззеленяват,Заекът също почувства наплив на енергия и желание да поразкърши кълки.Шейк ет,шейк ет,шейк ет.

Private Tiger

Как се опитомява дракон?Като извикаш името му.Но преди това трябва да го научиш.А как се опитомява тигър?Като му демонстрираш невнимание.Но преди това трябва да се научиш.Тънки работи са тия,а ръката ми е неумела,и още не знае как да държи лъка.

Друг въпрос за какво ти е тигър като е опитомен.Ама това май си е проблем на тигъра.В момента той ми е достатъчно интригуващ,за да си сложа тази инфантилна рисунка в блога,да му подхвърлям кокали,и да си се радвам на идиотщината.

Пиратството ограбва

Каква чудесна пропусната възможност да видя Ясен разголен,и то в най-добрата си част-рамене и гръден кош.Той няма проблем с глупавите кaмпании,мисля,че дотолкова е свикнал с тях,че даже няма да му направи впечатление,че този път няма да му платят.А и с това червено надписче нещата стават направо еротични.Започват ги от лицето,камерата бавно се отваря,пълзи надолу по тялото,ох,ох,ох.Да не говорим за чернобялата картинка,любимата ми конфигурация.

На колко стрийт-парада ходих,ама не става.Не ще тоя човек да се съблича,и не ще.А Стивън гордо вее шкембе до него,и не му пука.На морските партита същата работа.Ама тъпо си е някак да ходиш до Лондон да си купиш маркова тениска,пък после да я свалиш.По-добре облечен и запотен в жегата.

Жалко обаче,че няма да разбера за какво да завиждам на жена му.Защото за обратното имам много причини,само чакам достатъчно подходящ повод.

Enjoy the silence

Напоследък се чувствам особено зле,марто-априлската ми депресия ме изненадва през януари.Краят на годината кара човек да жадува промяна.Преди си позволявах да не слушам ерефи цял месец,вместо това слушах FM класик-музика,каквато не слушам изобщо.Правех го с цел да си изостря апетита,и да се почувствам различно.Сега защо да го правя?

Сега гледам чалга телевизии.Ами,весело е.Красиви и перверзни-какво повече искаш.

Има един въпрос,който ме човърка,и чийто отговор не искам да търся.Знам,че съм на това дередже от въпроси,които не съм задала навреме.Стрелата,която се забива в тялото ти,а ти се чудиш дали е отровна,докато не стане твърде късно.И все пак, сега става дума за няколко дни,затова ще изчакам.Ще си слушам Sezen Aksu,ще се наливам с алкохол и тромаво ще извивам паласките си в ритъма.

Айриш Бленд

Опнали сме се с Анди Кернс на една зелена полянка.По тревата се търкаля едно малко транзисторче,а оттам извира педантичният вокал на Боно.Анди се опитва да закрепи бутилка Тъламор Дю върху тумбака си,но тя все се изтъркалва настрани.Той се смее и закръгленият връх на носа му вече не изглежда толкова закръглен.В пъпа му остава част от уискито и аз я облизвам или.....чакай,това май беше друга реклама.Два ирландски вълкодава препускат из поляната и рошавите им уши подскачат във въздуха.Отвреме навреме идват при нас и допират хладните си носове до бедрата ни.Вдишвам студения въздух и се чувствам толкова свободна.

Започва да притъмнява.Силуетите на хълмовете стават все по-отчетливи.Не се мъчи с това уиски-казва ми Анди.Хайде да се прибираме и да ми направиш чай.Айриш Крийм.

На другата сутрин

На другата сутрин се сетих,че вече сме 2007-ма,и Ясен пак е е канил момичета на танц,ама тези са родени в 80-те,или т.нар.глобулки и емтелки,и действието се развива в един лъскав софийски клуб.Само дето в цялата сцена няма грам невинност и романтика,и умилението ми изчезва.Аз съм един от малкото хора,които ще постват в събота сутрин.Снощи не бях в онзи клуб,не бях никъде.Бях вкъщи,слушах отново Дъ Смитс,и осъзнавах,че никой няма да ме изведе тази вечер.

Какво те направих,животе мой,и аз не знам.Пасувах май.Както и снощи-ми както никой не ме извежда,ще се изведа сама.Обаче одеялцето на депресията е толкова мекичко.И топличко.До другата сутрин.

Този сайт не е нищо повече от ямата на цар Мидас.На близките ми им е писнало от приказките ми за Ясен,и цялостното ми депресантство,на мен пък ми е писнало от репликите:губиш си времето,унижаваш се.Обаче все някъде трябва да изливам,иначе гадост.

Тунайт

Знаете ли защо обичам музика от 80-те.
Защото Ясен е бил млад и влюбчив,пъпчив сладък комсомолец.
Който сигурно е канел момичетата на това парче.
Със смешна прорасла донякъде коса и ония задължителни тъмносини униформи.
И тази представа е достатъчна,за да харесвам тази песен.

Далекосъобщения

Не е ли чудесно поне за нова година,да изпратиш истинска картичка на някого,вместо да използваш противния имейл.Чудесно е.А не е ли чудесно да изпратиш истински колет с истинско щоле от Германия.В сравнение с което тези дето се продават тук,изглеждат и имат вкус като да са виртуални.Чудесно е.

Истинските неща струва много във века на интернет.Колетът,изпратен съвсем истински от Германия на 8 декември,към 14 януари все още не фигурираше в нашата къща.Наложи се да отида до митницата.Стоял си кротко там от 11 януари,и чакал някой да го занесе до пощата.Освободих ги от това задължение.Даже ми поискаха някакви пари за това удоволствие.

Е как после да не се напъхаш в виртуалното пространство и да не си търсиш там истинските неща,които ти трябват.

Вук

http://www.ara-bg.com/video/klip/Keba_pitashzamen.html

обичам катинарчета
и торбички под очите
и акцент
обичам да съм хубава и зла
и блондинка
обичам чалга

Рошави момченца

Към музиката подхождам изключително фанатично.Хареса ли ми нещо, изстисквам го до последната капка.Даже понякога продължавам да ближа чашата,не осъзнавайки че вече нищо не е останало там.А то вече се е пропило в мен като ония гадни туулови човечета.За десетина години съзнателен музикален живот не успях да натрупам особено много фаворити. Бийтълс,Нирвана,Пърл Джем,Алис ин Чейнс,Фейт Ноу Мор,Стоун Темпъл ПайлътсОфспринг,Грийн Дей.Всички са слушани плътно,минимум година.След което разбира се,не мога да ги трая.Струва ми се,че съм ги забравила. А дали е така?

Та говорех за рошавите момченца по MTV.Всички те са около 20-годишни,с разчорлени леко дълги коси и небрежни джинси и тишъртки.Като започнем от Арктик Мънкис,Дъ Кукс, Дъ Аутоматик и много други.Пък и нишата,оставена от бой-бандите трябваше да се запълни с нещо.Казват,че гаражният рок от 70-те се завръщал.Хубаво,ама това не отговаря на въпроса защо аз ги харесвам.Няма какво да се лъжем,след късните двайсет,хората престават да се вълнуват от музика,ако това не е свързано с бачкането им,или не са от рядката порода меломани.При останалите остават спомените и музиката на младостта им,и нищо вече не може да ги впечатли чак толкова.След дълъг размисъл реших,че понеже нямам понятие от гаражния рок на 70-те,най-вероятно ми приличат на Бийтълс.Онези весели момчета,да,именно Бийтълс.

Феминище

Този град мирише на п_тки.П_тките са навсякъде и тракат с малките си токчета.Много дълги и много тънки.Иначе не издават достатъчно добър звук.Чат-чат-чат.Здравей,аз съм п_тка.Видя ли ме измежду всички останали п_тки?Чат-чат-чат.Ако бях овца,щях да имам звънче,но аз съм жена,и си купих токчета.Токчетата ми са твърде високи,спъвам се в релсите,всъщност почти падам,но важното е да ме забележиш.Измежду всичките п_тки-да,аз съм най-красивата.Хей,здравей.Избери мен.Разкарай я оная, дето не само трака с токчета,ами и дрънка с пръстени.Аз,аз съм п_тката на годината.

Животът ми прилича на женска съблекалня.Пълна с гърди,които не желая да виждам,и парфюми,които не желая да душа.Ако бях мъж,щеше да ми е интересно,но аз съм просто овца,както всички останали.А този град е като кошара,в която съм натъпкана със всички останали.Един тесен асансьор,умирисан на модерни парфюми.Не,не можеш да слезеш.

В седми клас все още имаше справедливост.Бяхме 50:50,ние и изчезващия вид.После влязох в гимназия.Елитна,или полутакава. Бяхме влезли само момичета,защото момичетата са по-умни,и изпреварват в развитието си момчетата,във всяко отношение.Изкарват шестици на приемния,и по математика,и по литература.Гордеят се,гордеят се със себе си.А после пет години си блъскат главата в стената.В нашия клас имаше седем момчета,и това беше невероятно постижение.Предполагам,и повод за завист за останалите паралелки.Имахме една шега-че училището ни някога е било девическа гимназия,и не е трябвало да го преименуват,защото нищо не се е променило.Е,голяма работа,нали ходиш на училище за да учиш,не да се социализираш.

В университета нещата продължиха закономерния си ход.Едва ли може да се очаква нещо друго от специалността за даскалици-БФ.Пък и ти си там,за да учиш,не да се социализираш.Окончателно започна да ми призлява от жени.Когато прекараш цял ден сред маникюри,аромати и чуруликащи гласчета,вече нямаш сили и да учиш.Сетивата ти са претрупани и отново се усещаш затворен в онзи асансьор.Имате ли представа на колко различни неща миришат жените?Лакът по ноктите им,балсамът по косите им,ароматизаторът от пуловера им.Накрая жадуваш за някой,който не мирише на нищо,а гласът му е дебел.Естествено,такъв няма.Не и преди края на лекциите.Оттам нататък всякакви приятели и гаджета се пазят ревниво.Защото са изчезващ вид.Мъжете-черното злато на София.Мъжете са като солта в древен Египет-така и не се издигнах достатъчно,за да бъда запозната с някой.

Понякога си правя тъпия експеримент да преброя хората около мен от какъв пол са.Почти винаги жените доминират.Веднъж бях попаднала в някакъв селскостопански район на София.Не можете да си представите какво си помислих,гледайки животните."Тук има две крави,пет-шест кокошки,две ярки.И нито един мъж."

Направих това,което се очакваше от мен.Купих си токчета,за да се включа във всеобщата глъч.Купих си и парфюм,не за друго,а за не усещам парфюмите на другите.Сложих си гланц на устните,за да изглеждат мазни.Здравей.Аз съм п_тка.

9 неща които не знаеш за мен

1.Сложих очила на 12 години,и оттогава не съм ги сваляла.
2.В седми клас имах два прякора-Цайса и Слона.
3.Шест години съм свирила на пиано.
4.До първи курс в университета не знаех какво е грим.
5.Родителите ми са се оженили,когато са били съответно на 35 и 38 години.Смятам да подобря този рекорд.
6.Никога не съм летяла със самолет.
7.Не мога да готвя.
8.Не мога да правя секс,ако не съм тотално влюбена.
9.Имам необяснима слабост към стари,дебели и ако може женени мъже.

Първи Януари

Липсва ми шибания катарзис.Липсва ми прещракването на спусъка.Липсва ми покашлянето на кукувичката,преди дванайсетте оглушителни удара.Диаграмата на пулса ми е равна и не показва никакво изменение.Какво се случи? Случи ли се нещо въобще?

Липсва ми дори обичайното ми омерзение.Тъпо,тъпо ми беше в полунощ,но не ми беше достатъчно тъпо,за да се напия.Седях и се чудех-какво като е първи?Какво като е седем ,а не шест?Защо са тия илюминации?А после дори това ме умори,и си легнах.

Липсва ми белия сняг,в който да се отъркам,и да се почувствам малка и добра.Който да ме залюлее в прегръдките си и да погълне тъгата ми.Започваш начисто,Заек.Започваш от шибаната нула.И този път ще го скочиш този скапан метър и половина.

Вместо това токчетата ми оттекват болезнено в асфалта,а празната улица прави този звук още по-отчетлив.Вятърът е сух и злобен,а хората са се свили в яките си или един в друг,и префучават без дори да погледнат празничната украса.Егати и празника.

Снощи за пръв път от няколко дни видях Ремихио.От нова година ми бяха спрели порното,а това е наистина много подло.Като го видях разбрах колко ми е липсвал.Старият вълк с пура в ръка.И оргазмът-тези няколко безценни секунди,в които спираш да мислиш дали ще дойде катарзисът.И той изведнъж пристига,даже направо те нагазва.Ъхххххх.

Конякът Преслав е отвратно произведение на конячената индустрия.В случая правилото"По-скъпото е по-добро" не важи.Купувайте само Плиска,освен ако нямате под ръка някой много хубав порнофилм,с който да замажете разочарованието.

Lifestyle Profile

"Имам си любими марки дрехи,но мразя марките да се афишират.За съжаление,с навлизането на източняците,които имат безкрайно много пари и безкрайно малко обща култура,повечето западни дизайнери се принудиха да наложат нова схема в цялата система в правенето на дрехи.Надписите вече са огромни,по цялата фланелка,просто за да се види,което е кошмарно.Предпочитам нещата на Gap,защото те са сравнително възпитани в слагането на лейбълчето:обичам също Guess? и Benetton."

Странно...Това значи ли,че вече не ходиш до Париж всеки път,когато ти се свърши чаят?Аз съм леко объркана,и даже може да се каже разочарована.