На другата сутрин се сетих,че вече сме 2007-ма,и Ясен пак е е канил момичета на танц,ама тези са родени в 80-те,или т.нар.глобулки и емтелки,и действието се развива в един лъскав софийски клуб.Само дето в цялата сцена няма грам невинност и романтика,и умилението ми изчезва.Аз съм един от малкото хора,които ще постват в събота сутрин.Снощи не бях в онзи клуб,не бях никъде.Бях вкъщи,слушах отново Дъ Смитс,и осъзнавах,че никой няма да ме изведе тази вечер.
Какво те направих,животе мой,и аз не знам.Пасувах май.Както и снощи-ми както никой не ме извежда,ще се изведа сама.Обаче одеялцето на депресията е толкова мекичко.И топличко.До другата сутрин.
Този сайт не е нищо повече от ямата на цар Мидас.На близките ми им е писнало от приказките ми за Ясен,и цялостното ми депресантство,на мен пък ми е писнало от репликите:губиш си времето,унижаваш се.Обаче все някъде трябва да изливам,иначе гадост.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment