Рошави момченца

Към музиката подхождам изключително фанатично.Хареса ли ми нещо, изстисквам го до последната капка.Даже понякога продължавам да ближа чашата,не осъзнавайки че вече нищо не е останало там.А то вече се е пропило в мен като ония гадни туулови човечета.За десетина години съзнателен музикален живот не успях да натрупам особено много фаворити. Бийтълс,Нирвана,Пърл Джем,Алис ин Чейнс,Фейт Ноу Мор,Стоун Темпъл ПайлътсОфспринг,Грийн Дей.Всички са слушани плътно,минимум година.След което разбира се,не мога да ги трая.Струва ми се,че съм ги забравила. А дали е така?

Та говорех за рошавите момченца по MTV.Всички те са около 20-годишни,с разчорлени леко дълги коси и небрежни джинси и тишъртки.Като започнем от Арктик Мънкис,Дъ Кукс, Дъ Аутоматик и много други.Пък и нишата,оставена от бой-бандите трябваше да се запълни с нещо.Казват,че гаражният рок от 70-те се завръщал.Хубаво,ама това не отговаря на въпроса защо аз ги харесвам.Няма какво да се лъжем,след късните двайсет,хората престават да се вълнуват от музика,ако това не е свързано с бачкането им,или не са от рядката порода меломани.При останалите остават спомените и музиката на младостта им,и нищо вече не може да ги впечатли чак толкова.След дълъг размисъл реших,че понеже нямам понятие от гаражния рок на 70-те,най-вероятно ми приличат на Бийтълс.Онези весели момчета,да,именно Бийтълс.