Опнали сме се с Анди Кернс на една зелена полянка.По тревата се търкаля едно малко транзисторче,а оттам извира педантичният вокал на Боно.Анди се опитва да закрепи бутилка Тъламор Дю върху тумбака си,но тя все се изтъркалва настрани.Той се смее и закръгленият връх на носа му вече не изглежда толкова закръглен.В пъпа му остава част от уискито и аз я облизвам или.....чакай,това май беше друга реклама.Два ирландски вълкодава препускат из поляната и рошавите им уши подскачат във въздуха.Отвреме навреме идват при нас и допират хладните си носове до бедрата ни.Вдишвам студения въздух и се чувствам толкова свободна.
Започва да притъмнява.Силуетите на хълмовете стават все по-отчетливи.Не се мъчи с това уиски-казва ми Анди.Хайде да се прибираме и да ми направиш чай.Айриш Крийм.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
2 comments:
23 дена- толкова остават ....
Така е.След това ще дойде време за резервите.А знаеш ли за кого ще си мисля,докато обвивам врата им с глезените си?
Post a Comment