Lonely Cryin Only

Отвреме навреме ми се дослушват Терапи,мята ми се на някакви влакове,с мешката на рамо, като хипар.Или ми е вкусно да си го представям,защото така по-бързо минава времето.Очакването е 90% от удоволствието.

Въпреки че не харесвам рок,тази група някакси ме хваща.Не е от онези ударните,баналните,има нещо дийп в тях.Има нещо галещо в гласа на Анди,което прави енергичните им песни наистина въздействащи за мен.Контрастът е важен.Най-големият злодей е онзи перфидният,който шепне в ухото ти,а най-лошото куче онова,което седи и си мълчи.А Ремиджио е велик,не защото ги клати(всеки го може),а защото докато ги клати като дървосекач,ги пипа,сякаш са от кристал.Да владееш силата,не просто да я имаш.Може би това е една от най-мъжките черти.

Мда,контрастът.Дали едно невинно женско лице,не подклажда още повече мръсните желания.Скарлет Йохансон е подлудяваща в последния клип на Джъстин,гледайки я,почвам да се замислям дали наистина лесбийството ми е толкова чуждо.

Любимата ти група на сцената.Изгарящата завист,която те обхваща заради този половин метър сцена,които ви делят.Всички погледи вперени в тях,дори и твоят.Заслужават го,знаеш го по себе си,по ударите на сърцето си.Те имат талант,за разлика от теб.Дали ако ги изчукаш няма да се сдобиеш с едно мъничко парченце от него,или ще останеш да си пееш за удоволствие.

Дали ако забравим всичките други причини поради които правим секс,а не заради самия него,няма да изглеждаме като животните.Те никога не се усмихват,докато го правят.

Gabin feat. Dee Dee-Into My Soul

Страданието е познание,(или беше обратното),както казват индийците,които цитират батето(или беше обратното).Постепенно се научих да боравя с Гугъл Аналитикс,и се оказа, че трафикът ми е наполовина,отколкото го мислех в началото.А също че 80% от него се генерира от един човек.Батето?И аз си мислех ,по-точно исках да е така .Ама к сожаленю ден рожденя толка раз в гаду. Имаше точно толкова вероятност да е така,някъде 365 към едно.Нее,не е батето.Мотивацията ми за този блог спада всеки един ден.Опознах себе си,и на мен самата не ми е интересно да разказвам за моята малка планeта, от моята малка галактика,и единствената свръхмощна звезда.

Има и разни малки изключения,като това парче,което дълго се чудех кое е,слушайки го по rfi.Бих го написала във форума,но понеже не съществува,слагам го тук.Хубаво е да мръзнеш цял ден,препускайки из София,а вечерта да се отпуснеш пред компютъра на топло,и да намериш едно парче,което да те стопли още повече.Ако бях батката,тук щях да направя пауза,и после да кажа с глас,който постепенно преминава в шепот:нека да го чуем заедно.

Пролет

Искам или не,пролетта е тук,надушвам я по потта от подмишниците ми.Което ми напомня,че искам или не,трябва да сменям,най-малкото вълнените си парцали с някакви по-олекотени.Или да сменя количеството на свободното си време,защото вглеждането в собствения си пъп,или по точно казано пъб "Батето", стеснява кръга до точката на пълното полудяване.За което наличието на собствен блог много ми помага. Така и не разбрах защо дватата ми най-любими форума-бипием и ерефи-бяха затрити почти по едно и също време.Ще избягвам негативни изказвания от типа"всичко което докосвам,се разрушава",но факт е,че се задушавам в собствената си мас.

Пак съм си в моята клетка,набъбвам,но освен решетките да се отпечатат по лицето ми,нищо друго няма да се се случи. Не знам защо,като видя зелени листа,и се сещам за абитуриентски балове.За началото на един радостен път,и за всичките "какво,ако..."и които в повечето случаи са в мой минус.Какво сега,не ми се учи,не ми се работи.В този случай забелязвам,че хората записват шофьорски курсове.Пък и най-после батето със сигурност не може да кара,ето една причина,много моя причина,да си вдигна селфестийма с едно ниво.След което тържествено да го сгазя на светофара пред Военния клуб,и да приключа веднъж завинаги със сравненията с всичко и с всеки.Ама не,тогава ще се превърне в легенда,и ще се почне една ужасна история...Оставям го жив.

Nightstory

Да,да,да-гледах го.Благодарение,че нямаше Слави снощи,а мачове не гледам,разцъках каналите и се натъкнах на батето.Nightstory и без това не ми вдъхваше доверие,защото го води един,който дето все се мъкне в карирани ризи(като Теди Москов,ама не е),и демонстрира небрежност(като Део,ама не е),но нямам идея какво търси в ММ.Факт е,че те имат нова политика,свързана с гиздави 20-годишни,които четат аутокю.Предположих,че след като е по-голям и няма никаква визия,са го взели заради друго,например собствени мисли в главата,но засега няма индикации за такива,а снощи се убедих,че конкретно от електронна музика нищо не разбира.

Не знам защо се случва така,в смисъл всичко наведнъж,защото напоследък разгледах около петстотин снимки на батето,чувствам се натъпкана до козирката,и не ми се гледа точно този филм точно сега.По принцип се радвам да изкарам един-два часа с гласа и вида на Ясен (баси,откога не ми се е случвало?),обаче всъщност се получи доста тъповато.Казвам го след пет часа размисъл,понеже не можах да спя през нощта,ама не точно от радост.Батето беше подпухнал и зачервен,обясни,че е болен,и през цялото време пиеше чай,което по принцип беше хубаво,но го беше налял в някаква гадна пластмасова чашка,което беше отвратително,защото не можах да си представя нещата,които трябваше да си представя.Водещият му задаваше някакви елементарни безумни въпроси,показа минимум обща култура (Джони Уинк?),от което аз жестоко се вбесих.В крайна сметка в ММ работиш,бе,Митак,да беше бръкнал в някой форум поне за последното парти,вместо да питаш"ама защо искахте да има по-малко хора на Дигуид".В резултат аз не чух нищо ново за,около и от Ясен,помислих си около сто пъти"ако аз бях там,какви въпроси щях да му задавам",и се чудех как батето не се ядосва.Даже прояви лицемерието да каже,че се надява да си е спечелил още един приятел тази вечер.Ама те водолеите са си такива,думата "приятел" я продават като стой та гледай.

По-късно през нощта си помислих с носталгия за най-якото интервю с Ясен,което слушах преди много години по радио Тангра.Беше супер готино,първо защото не очаквах,пускайки си Тангра в два през нощта,да чуя нощен блок,още по-малко там да е моят пич.Водещ беше Румен Янев,говореха си като меломани,като хора, които разбират нещата и просто имаше атмосфера.Пуснаха много музики,включително и демозаписи на първия бтр,не блъскаха реклами на всеки двайсет минути,научих толкова неща,чувствах се добре,и за кой ли път ще кажа,че няма такава медия като радиото.Радио Франс Интернешънъл,както каза оня глупак снощи по ММ.Хайде,ще чакам Мел в неделя,за да си оправя поне малко вкуса.Батето изглеждаше красив и щастлив на пресконференцията,дано да е имало за какво.

Images

За кой ли път се убеждавам,че от това което се върти в главата ти,до реалния свят има понякога невъзможно дълго разстояние.Откога съм се заканила да поставя Батката в Тубата,вече имам и възможностите за това,но никак не фърфи.Аз си представям нещата перфектно,едва ли не всяка милисекунда от кадъра,но нямам никаква идея как да осъществя нещата върху монитора.Първо нищо не разбирам от анимация,или каквото е там,а ужасно ме мързи да уча.Второ,за разлика от един режисьор,който разполага с актьор,на който да каже:"направи това,сега застани така",аз имам един куп снимки,които са почти еднотипни.В смисъл,там има един усмихнат мъж,който пуска музика в клуб.Оттам нататък отпадат всякакви песни,които звучат тъжно,ядосано или съзерцателно,и остават само веселите и закачливите.В крайна сметка ще се получи едно обикновено слайдче.Въпреки това,ще го направя,защото чувствам,че скоро ще ми изчезне всякакво желание за това занимание.

Ясна Гора

Знаех си аз,че много по ми подхожда на възрастта да си остана вкъщи,и ближейки коняк и слушайки джаз,да погледам планината през прозореца.
Тъмносиви морени,пролетносиньо небе отгоре,и кожа бяла като сняг по средата.Да те потъркалям в преспите,докато бузките ти се зачервят не от пиене,а от смях.А бакенбардите ти се намокрят и щръкнат настрани.Coo-оо-оо-l Mountain.До следващия ивент.

Рекапитулация

Очилата ми са залепени с тиксо от двете страни,от кецовете ми е останала само каросерията,другите ми обувки са с токчета и не стават за денсинг.Едните ми дънки са твърде широки,влачат се по земята и се разръффат,другите откакто ги изпрах,не мога да си напъхам половиния гъз в тях.Приличам ли на човек който излиза често?Или на някой който ще ходи на Дигуид довечера?В джобовете ми няма пет пари,камо ли трийсет лева-вход и консумативи-и зверски ми се спи.За какво са ми хиляди плазмени екрана,като ми трябва само едно лице.За какво да си причинявам това,техното си е тяхно,а аз обичам Бебо и Сигала.Време да спра да се насилвам.

Kosheen-Is It Over Now

Ден за любов

уот мор кен ай сей?

Happy Birthday

Водолеите са едни странни същества.Те принципно обичат всички хора.Няма цедка,всички са поканени,а водолеят вади една дружелюбна и лъчезарна усмивка,каквато само той умее,и най-странното е,че е искрена.Хармъни енд ъндърстендинг,дето се вика,и всичко е прекрасно.Обаче после откриваш,че за да продължиш,трябва да минеш през едно много малко място,примерно както завъртяните стълбички към петия етаж на Ректората,ама два пъти по-тясно и с игли по стените.

Откога драпам да се кача на петия етаж,но батето яко се е застопорило и все повтаря,че там нямало нищо освен една прашасала библиотека и лайна на гълъби.Дай ми да видя,бе, ман-казвам аз.Дай да видя и ще си отида по-бързо отколкото си очаквал.Баси как лъжеш-казва батето.Баси как лъжа-казах аз-По-добре да стоиш в коридора и да се правиш на жандарм.Жандарм е яко-каза батето и прихлупи каската си.

Спорт

Какъв спорт,бе,аз съм жена.Тестостеронът ми е малко,и надпреварата като такава,не ме интересува.Единственото,което може да ме задържи пред някой спорт,е сексуалният елемент. Хубави мъжки екземпляри,които напрягат мускулите на хубавите си тела.Ху'с дъ уинър?Ху керрс.

Поради тази причина харесвам например плуване.Мъжете плувци имат най-хубавите фигури.Широки рамене и плещи,и не прекалено развита мускулатура,а точно колкото си трябва.Най-любимата ми част от състезанието е,когато се събличат.

Напоследък открих колко е яка ездата на бикове.Участниците са облечени с широки кожени панталони,закачени за колана и каубойски шапки,прихлупени над лицето.Имиджът им е перфектно изчислен,и ми се струва,че за разлика от казармата,този, който се е обръснал преди състезание,получава глоба.А като се качат на бика,и почнат да извършват онези характерни движения...Вярно,сесията е малко кратка,няколко секунди,но пък веднага идва следващият.

Харесвам и футбол,особено когато някой бъде фаулиран,падне на земята,и почне-нарочно или не-да се извива.Малко е извратено,но се кефя на тази ситуация.

Волейбол също.Особено когато забиват.

Биатлона май е единствения,който ми харесва по други причини.Мъжете изглеждат супер смешно в онези прилепнали екипи,приличат на балетисти.Обаче си спомням как някога карах ски,и усещането за сняг,студ и
свобода ми липсва,и така някак го компенсирам.

notwist

Tea Party

Чаят е фетиш за мен.Най-надървящият порнофилм,който съм гледала, съдържаше една малка японка и един американски войник,а най-вълнуващата сцена-нейните чаши за чай на масата,и неговата голяма бутилка,стърчаща брутално между тях,докато те двамата се търкаляха нефокусирани в дъното на кадъра.

Както се научих в университета да пия кафе,така и след това се научих да пия чай.Беше една дълга и студена зима,или може би есен,когато самотата ми излизаше през носа особено грозно.Гледах да се стопля по всякакви начини,седях в банята всеки ден,правех си чай,и други вкусни неща.Само и само да не ползвам хюмън тъч,което наистина би ме стоплило.Но когато си решил да си бъдеш самодостатъчен,налага се да си плащаш.

Част от митологията си за чая,разбира се,дължа на Ясен,който твърдеше,че носи редовно термос с чай на колегите си в радиото,приготвен лично от него.А когато казваше,че поканил някоя дама на чай,всички се радвахме на този евфемизъм.С чай и голяма компания беше закрито и последното предаване на "До границата".Няма нужда да казвам колко много исках да бъда на мястото на приятелите му тогава.

Обичах да слушам това предаване.Беше готино да се измъкна от къщи,да взема кучето и да поскитам из улиците с уокмен в ушите.От музиката често не чувах колите и нерядко почти ме подпираха отзад.Но да слушам гласа на Ясен в мрака на празните улици,беше нещо,за което си струваше.Помня как веднъж, преди да пусне едно парче каза,че то е "поздрав за всички които ни чукат тази нощ".Не спрях да усмихвам унесено по време на цялото парче,което между другото,беше типично електронно,и продължи около десетина минути.Това е най-очарователният лапсус,който съм чувала от Ясен и по радиото изобщо.Дори и да е било нарочно.

Спомням си също как той беше купил някаква книга за чая и разказваше някакви историйки от нея,между музиката.Ставаше въпрос за един будист и учителя му.Учителят му казал да почисти градината.Ученикът я почистил ама супер старателно,едва ли не я излизал.Дошъл учителят и казал,че не си е свършил работата както трябва.Ама как,толкова се трудих,изгубих си часове!Трябваше да оставиш малко листа по пътеките,защото така ще бъде много по-красиво.И точно тогава минавах по тротоара,там също имаше листа,които шумоляха под краката ми,не ги виждах в тъмното,но си ги представих.Красиви,наистина.Заради моменти като този ми е толкова трудно да забравя батката.

Чаят те опива,но не те напива.За мен,която никога не съм била пияч,това е много по-добър вариант от алкохола,когато става дума за еротика,защото знаеш много добре какво и защо ти се случва,и го посрещаш с цялото си съзнание.Кафе,чай и шоколад са трите неща,без които не мога да изкарам повече от денонощие,и не просто ги консумирам,а правя любов с тях.Да не казвам колко чаши за чай съм счупила,защото имам навика да забивам зъби в тях.За аромата какво да говоря,трябва да се почувства.

Ожаднях.

sick and tired

Понякога годините излизат върху лицето ти,дори и върху твоето мъжко лице без бръчки.Като изпъкнали вени-четиридесет,без една седмица.А това е втората ти поредна вечер,предстои ти трета."And you must be looking very old tonight",както пеят The Smiths,невероятната ми зарибявка за последния месец.Защо така,тъкмо си харесаш някой,и той излезе,че прави глупости.Мориси е направил песен,която може би ще бъде английското предложение за Евровизия.Коментарите за нея са от "shit" до "talent",аз се придържам към първите.Как беше-ти си добър колкото последната ти творба.Или-да го уважаваме,той вече е влязъл в историята.Ехх...Moжe би е прав Радичков,че всеки си носи това,което има в дисагите.И когато дисагите се изпразнят.....Между другото,dj Бобо също има песен за Евровизия.Песента е дует със Сандра-да,онази същата.Не се притеснявайте-не само при нас има недоразумения със стари естрадни звезди.Ние сме Швейцария на Балканите,хехехе.А това води до тъжната мисъл,че най-добрите ни музикални постижения,както и техните,датират с години назад.Бобо за разлика от Мориси,не си е мръднал от нивото.Посредствеността като че ли е безгранична.Май онази приказка с дисагите вази за хората с 99%талант и 1% труд,а не за другите.

На 17-ти ще бъда там.Ходи ми се на танци,и то на танци с теб.Ще дойда рано,а не както винаги и да изпусна сета ти.Това е една от малкото възможности да не се сблъскам очи в очи с гиздавите куклички от Червило.Разбери ме добре,не мога.И само да си посмял да не свириш,дреме ми за Дигуид.Не знам да ще ще бъдеш "женен" или "влюбен в друга".Обаче "what difference does it make."