Знаех си аз,че много по ми подхожда на възрастта да си остана вкъщи,и ближейки коняк и слушайки джаз,да погледам планината през прозореца.
Тъмносиви морени,пролетносиньо небе отгоре,и кожа бяла като сняг по средата.Да те потъркалям в преспите,докато бузките ти се зачервят не от пиене,а от смях.А бакенбардите ти се намокрят и щръкнат настрани.Coo-оо-оо-l Mountain.До следващия ивент.
No comments:
Post a Comment