Пролет

Искам или не,пролетта е тук,надушвам я по потта от подмишниците ми.Което ми напомня,че искам или не,трябва да сменям,най-малкото вълнените си парцали с някакви по-олекотени.Или да сменя количеството на свободното си време,защото вглеждането в собствения си пъп,или по точно казано пъб "Батето", стеснява кръга до точката на пълното полудяване.За което наличието на собствен блог много ми помага. Така и не разбрах защо дватата ми най-любими форума-бипием и ерефи-бяха затрити почти по едно и също време.Ще избягвам негативни изказвания от типа"всичко което докосвам,се разрушава",но факт е,че се задушавам в собствената си мас.

Пак съм си в моята клетка,набъбвам,но освен решетките да се отпечатат по лицето ми,нищо друго няма да се се случи. Не знам защо,като видя зелени листа,и се сещам за абитуриентски балове.За началото на един радостен път,и за всичките "какво,ако..."и които в повечето случаи са в мой минус.Какво сега,не ми се учи,не ми се работи.В този случай забелязвам,че хората записват шофьорски курсове.Пък и най-после батето със сигурност не може да кара,ето една причина,много моя причина,да си вдигна селфестийма с едно ниво.След което тържествено да го сгазя на светофара пред Военния клуб,и да приключа веднъж завинаги със сравненията с всичко и с всеки.Ама не,тогава ще се превърне в легенда,и ще се почне една ужасна история...Оставям го жив.