Lonely Cryin Only

Отвреме навреме ми се дослушват Терапи,мята ми се на някакви влакове,с мешката на рамо, като хипар.Или ми е вкусно да си го представям,защото така по-бързо минава времето.Очакването е 90% от удоволствието.

Въпреки че не харесвам рок,тази група някакси ме хваща.Не е от онези ударните,баналните,има нещо дийп в тях.Има нещо галещо в гласа на Анди,което прави енергичните им песни наистина въздействащи за мен.Контрастът е важен.Най-големият злодей е онзи перфидният,който шепне в ухото ти,а най-лошото куче онова,което седи и си мълчи.А Ремиджио е велик,не защото ги клати(всеки го може),а защото докато ги клати като дървосекач,ги пипа,сякаш са от кристал.Да владееш силата,не просто да я имаш.Може би това е една от най-мъжките черти.

Мда,контрастът.Дали едно невинно женско лице,не подклажда още повече мръсните желания.Скарлет Йохансон е подлудяваща в последния клип на Джъстин,гледайки я,почвам да се замислям дали наистина лесбийството ми е толкова чуждо.

Любимата ти група на сцената.Изгарящата завист,която те обхваща заради този половин метър сцена,които ви делят.Всички погледи вперени в тях,дори и твоят.Заслужават го,знаеш го по себе си,по ударите на сърцето си.Те имат талант,за разлика от теб.Дали ако ги изчукаш няма да се сдобиеш с едно мъничко парченце от него,или ще останеш да си пееш за удоволствие.

Дали ако забравим всичките други причини поради които правим секс,а не заради самия него,няма да изглеждаме като животните.Те никога не се усмихват,докато го правят.