рок??? уот дъ фок???

Не знам накъде отива рокът,и дали може да се съди за посоката му от рок-чарта на MTV,но изгледах въпросното предаване и определено предпочитам да си остане в 80-те.От десетте песни ми харесаха точно три,и трите са на олдскуул герои като Сатирикон,Тестамент и Криейтър,които си звучат май по същия начин както преди двайсет години,обаче звучат добре.Конкурентите им предизвикаха у мен небивал смях, особено Кайзер Чийфс.Но какво да се прави-във време,когато Пинк,Лил Уейн и Кати Пери "хванаха" китарите,може да се очаква всичко.Те обаче поне не се пишат рокаджии.На първо място са Ю Ту,тях няма да ги коментирам,те имат два албума ,които обичам,и затова им прощавам нещата,които правят последните десет години,и сигурно ще натворят и за следващите.

Sketches of Spain

Добре е човек да излезе от коловоза,най-вече на нагласите си,защото случайните неща понякога са чудесни.Не съм мислила,че комбинацията програма Хоризонт,артрок и джаз ще ми донесе нещо добро,понеже нито едно от трите не ме радва.Но по стечение на обстоятелствата попаднах на Хоризонт,където пък течеше предаване за артрок,а там пък взеха,че пуснаха един джаз албум.

Албумът беше на Майлс Дейвис,казваше се Sketches of Spain и отдавна не бях се чувствала така,слушайки музика.Престанах да правя,каквото правех,само слушах и стоях като хипнотизирана.След като излязох от унеса,първата ми работа беше да се втурна към дискографията на Дейвис и истерично да я разровя за нещо поне толкова добро.Такова не се намери.Дори и в периода му с оркестъра на Гил Еванс,където звукът на Дейвис е най-"приятелски" за моите уши.

Албумът във всеки случай е изумителен,и може би нямаше да ми хареса,ако не бях слушала с часове Bebo&Cigala,ако не харесвах въобще тези испански мелодии,които мислех за фолклорни,а те се оказаха,че си имат композитори,по аналогия с нашите македонски песни.Не мога да не спомена и ориенталския момент,характерен за испанската музика,който се прокрадва фино,ама толкова фино,като аромат на кайсия в някой сладкиш.Не мисля,че досега някой е изпълвал думата импровизация с толкова смисъл,колкото Майлс-думата импровизация,която често чувам,когато се говори за джаз,и ме кара леко да счупя вежди,защото си представям безкрайно и досадно кръжене около една мелодия.Но не и когато става дума за Майлс.Няма такъв тромпет,няма такъв звук,няма такава игра с мелодиите.Скиците се превръщат в живи пълни картини и как да не получиш още една причина да обичаш Испания.Както естествено и Майлс Дейвис.

тааайм

Времето е в нас,и ние сме във времето,както твърди шестоъгълният пред НДК.Аз малко няма да се съглася с него.Струва ми се че времето ни идва малко по-навътре,отколкото ние на него.Според мен всъщност на времето изобщо не му дреме за нас,органичните вещества.Всъщност и ние не бихме имали представа за времето,ако не го усещахме по един зловещ начин.Чрез собственото ни органично разпадане.

Един обикновен ден,в който,както винаги,се поглеждаш в огледалото.Само че този път виждаш нещо,което съвсем не ти харесва.То може би си е там отдавна,но чак сега разбираш,че не е случайно.Така започва един мой любим филм,Кутия Лунна Светлина.Главният герой се поглежда в огледалото и вижда първия си бял кичур.Но той е мъж.

Та така,гордеех се аз със хубавата си кожа.Мислех си,че като пропуснах пушкома в гимназията,поне ще имам един дивидент.Че като пропусна голяма част от живота си,поне ще се отърва от бръчките.Ами никакви такива всъщност,приятели драги.Гадното време се е настанило на лицето ми и няма изгледи да си ходи оттам.И не е заради климата,климатика,парното,мензиса,есента,зимата пролетта или каквото там.Времето си е взело снегорина и си е изринало браздата.

А пък аз си купих крем за лице.Беше ми тъжно да го направя.Да,кожата ми вече не е самодостатъчна.И знам,че все повече ще се заглеждам в чуждите женски лица.И в тези на 12,и в тези на 30.Защото ще виждам в тях неща,които преди не можех.

Да завършим с гадно-като времето-клише.Чак като загубиш нещо,разбираш какво е.

личен комп

Днес за пръв път пия чай пред личния си компютър-явно вече сме си достатъчно близки-и мисля,че вече дойде моментът за репортаж от кулата ми от слонова кост.На първо време забравих как изглежда дневната светлина.Когато ми се случи да излизам денем,премигвам често,и се блъскам в хората.Изпитвам непрекъснати болки в кръста и врата,и разбирам колко е важно за един стол да е удобен.Удоволствието да слушам готина музика когато и колкото поискам,е безспорно.За филми,все пак предпочитам телевизора.Най-важното е,че от време навреме имам чувството,че живея сама,което е хем чудесно,хем кошмарно,в зависимост от ситуацията.

Bosangero Nero

След като се разбра,че Мадона ще идва в България,размечтах се кои хора бих искала да видя/чуя наживо.Определено в моя Топ 3 са Ейми Уайнхаус,Арктик Мънкис,и Майкъл Бубле.Тези е малко вероятно да дойдат ,но има още един,който е съвсем наблизо поради простата причина,че е словенец.Казва се Magnifico и е абсолютно свеж,въпреки че ,като го гледам,минава четиресетака.Музиката му е смесица между балканско и западно звучене,и ми е тъжно,че у нас няма такъв изпълнител.Въпреки че и ние сме от Балканите,не успяваме да го докараме на вкус и да продадем това,което имаме.Ако той има концерт в София,ще отида и ще му се радвам като на "западен" артист.

телефонен тормоз

Окабеляване

Най-сетне.Стаята ми вече е годна за забавление,и за оживление.Преди тук можех само да слушам радио и евентуално да съзерцавам пъпа си.Сега съм горд притежател на десетина кабела,два-три разклонителя,плътно свързана съм към света,и не толкова плътно към другите обитатели на къщата.В нашата малка копанка,която бяхме принудени да разделяме,се намери една малка копанчица само за мен.Свободата ми струваше в случая около 600 лева.Разбира се,това не са моите пари,но това е друга история.