Днес за пръв път пия чай пред личния си компютър-явно вече сме си достатъчно близки-и мисля,че вече дойде моментът за репортаж от кулата ми от слонова кост.На първо време забравих как изглежда дневната светлина.Когато ми се случи да излизам денем,премигвам често,и се блъскам в хората.Изпитвам непрекъснати болки в кръста и врата,и разбирам колко е важно за един стол да е удобен.Удоволствието да слушам готина музика когато и колкото поискам,е безспорно.За филми,все пак предпочитам телевизора.Най-важното е,че от време навреме имам чувството,че живея сама,което е хем чудесно,хем кошмарно,в зависимост от ситуацията.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment