Sketches of Spain

Добре е човек да излезе от коловоза,най-вече на нагласите си,защото случайните неща понякога са чудесни.Не съм мислила,че комбинацията програма Хоризонт,артрок и джаз ще ми донесе нещо добро,понеже нито едно от трите не ме радва.Но по стечение на обстоятелствата попаднах на Хоризонт,където пък течеше предаване за артрок,а там пък взеха,че пуснаха един джаз албум.

Албумът беше на Майлс Дейвис,казваше се Sketches of Spain и отдавна не бях се чувствала така,слушайки музика.Престанах да правя,каквото правех,само слушах и стоях като хипнотизирана.След като излязох от унеса,първата ми работа беше да се втурна към дискографията на Дейвис и истерично да я разровя за нещо поне толкова добро.Такова не се намери.Дори и в периода му с оркестъра на Гил Еванс,където звукът на Дейвис е най-"приятелски" за моите уши.

Албумът във всеки случай е изумителен,и може би нямаше да ми хареса,ако не бях слушала с часове Bebo&Cigala,ако не харесвах въобще тези испански мелодии,които мислех за фолклорни,а те се оказаха,че си имат композитори,по аналогия с нашите македонски песни.Не мога да не спомена и ориенталския момент,характерен за испанската музика,който се прокрадва фино,ама толкова фино,като аромат на кайсия в някой сладкиш.Не мисля,че досега някой е изпълвал думата импровизация с толкова смисъл,колкото Майлс-думата импровизация,която често чувам,когато се говори за джаз,и ме кара леко да счупя вежди,защото си представям безкрайно и досадно кръжене около една мелодия.Но не и когато става дума за Майлс.Няма такъв тромпет,няма такъв звук,няма такава игра с мелодиите.Скиците се превръщат в живи пълни картини и как да не получиш още една причина да обичаш Испания.Както естествено и Майлс Дейвис.