тааайм

Времето е в нас,и ние сме във времето,както твърди шестоъгълният пред НДК.Аз малко няма да се съглася с него.Струва ми се че времето ни идва малко по-навътре,отколкото ние на него.Според мен всъщност на времето изобщо не му дреме за нас,органичните вещества.Всъщност и ние не бихме имали представа за времето,ако не го усещахме по един зловещ начин.Чрез собственото ни органично разпадане.

Един обикновен ден,в който,както винаги,се поглеждаш в огледалото.Само че този път виждаш нещо,което съвсем не ти харесва.То може би си е там отдавна,но чак сега разбираш,че не е случайно.Така започва един мой любим филм,Кутия Лунна Светлина.Главният герой се поглежда в огледалото и вижда първия си бял кичур.Но той е мъж.

Та така,гордеех се аз със хубавата си кожа.Мислех си,че като пропуснах пушкома в гимназията,поне ще имам един дивидент.Че като пропусна голяма част от живота си,поне ще се отърва от бръчките.Ами никакви такива всъщност,приятели драги.Гадното време се е настанило на лицето ми и няма изгледи да си ходи оттам.И не е заради климата,климатика,парното,мензиса,есента,зимата пролетта или каквото там.Времето си е взело снегорина и си е изринало браздата.

А пък аз си купих крем за лице.Беше ми тъжно да го направя.Да,кожата ми вече не е самодостатъчна.И знам,че все повече ще се заглеждам в чуждите женски лица.И в тези на 12,и в тези на 30.Защото ще виждам в тях неща,които преди не можех.

Да завършим с гадно-като времето-клише.Чак като загубиш нещо,разбираш какво е.