Chill Out

Имаше едно психологическо проучване,според което мъжете трябвало да съзерцават по едиколко си минути на ден голи женски гърди,защото това им действало успокояващо.Ето какво пък успокоява мен.




thx-albinos,evilo

Двайсетина дни

Познатото чувство за безпомощност,което почти веднага преминава в яд,защото аз не умея да се чувствам безпомощна.Чувството,че вече съм чувала тази фраза,от друга уста и под друга форма,но със същия смисъл."А сега трябва да тръгвам,защото довечера трябва да съм във Варна".Или пък: "Няма да ме има два-три месеца,ще се чуем догодина."

Ами че след двайсетина дни е Коледа,а след нея Нова Година,а после обичайното следпразнично безветрие.Значи ли,че (най-после) съм се влюбила в друг,или просто съм си намерила нов влекач,нови патерици,и когато те изчезнат,няма какво да изпитам освен-безпомощност.И изчислявам така старателно неговото отсъствие,не защото го обичам,а защото просто искам отново да пуснат лифта.

Този град

този град е празен без тебе
този град е грозен и сляп
тесни улици гърчат се в мрака
сиви хора по пейките спят

уморено завиват трамваите
долу в тунела на правия път
мръсни кучета душат каналите
на реката която ухае на смърт

този град е самотен без тебе
в този град няма жива душа
този град е пълен със чучела
смеят ми се и ме сочат с ръка

Сперма 8 декември

Някой е изчегъртал съдържанието на главата ми и го е разлепил из цяла София.Неудобно ми е чак,да се разхождам,защото периферният ми заешки поглед го засича навсякъде.Струва ли ми се или наистина тези бели капки са като едни бели зъбки,които ми се присмиват.Хе-хе-хе.Безебник.Целият свят се ебе ,а ти не.Дори и на осми декември,тази вакханална супереблива нощ,ти ще си останеш вкъщи,безебник такъв.Хе-хе-хе.От всеки стълб.Хе-хе-хе.Бухахах.Сперррма.

Какво да направя?Ще отлепя един плакат и ще си го занеса в моята стаичка.Със замах ще го сложа на стената,ще се изправя срещу него и ще му кажа:"Аз съм безебник".Сигурна съм,че ще млъкне,копелето му тъпо,от изненада.А може да и да се задави с прах,много прах,ама много прах в тая моя стая,леле,леле,леле.

Кернс

Всъщност би трябвало да се произнася Кеърнс,но на мен по ми харесва така,Керррнс,ррр като един чудесен тигъррр,който пее,че има тррригъррр инсайт.Какъв инсайт,той направо го е извадил,има ли нещо по-секси от дебели ръце,покрити с татуировки.Както долавяте,серията masculinum продължава,а Анди,както и Шарам,подозрително прилича на батката.Ами,време е да спрете да подозирате.

Теръпи обаче не се държат като бой-група и не си правят пиар въз основа на-имаме сексапилен певец.Лично за мен беше малко разочароващо да узная,че Анди има седемгодишен син,който вози всеки ден до училище.Разби ми се някакси илюзията за него.Спомням си във фен-форума на Теръпи,веднъж някой беше казал,че и те трябва да ядат,и друг му беше отговорил-стига бе,аз винаги съм мислил,че сутрин само пийват кръвчица от прилеп,и са готови.

Въпреки това скоро гледах техен концерт,Анди беше толкова гневен и агресивен,колкото си го представях и ако дойдат насам,ще е добре.

Freedom

не ме ките па
ил фот ублийе
ту дес ублийе
ки сон фли дежа
ублийе ле тон
де ма лантандю
е де тон пердю
а савоар комон


Ех,как обича Заекът да яхне някой мъжки глас,и да му следва всичките извивки,грапавини и особености на терена.А когато ти се представя някой толкова изразителен като Жак Брел,който се е погрижил за терена,хич даже не ти и трябва релефен презерватив.Хакнала съм си ги в листа-Жак,Ив Монтан и Юри Буонавентура,и се немекитвам до полуда,само за да се убедя,че Жак е най-добрият.

Най-хубавото е,че нищо не му разбирам-кой беше казал,че най-добрият начин да си мислиш за нещо свое,е докато слушаш някой друг да ти говори.И тук се сещам за радиото,но за него друг път.

Та си слушам тази песен и си мисля-не ме оставяй,моя младост.Утре е денят,в който влизам в Средната Земя.Как искам да избягам от всичко,както Гилбърт Грейп.Да се метна на колата и да хвърля всичко което имам,и което точно сега ужасно ми тежи.Неизпълнените очаквания към себе си,това което си обещах и не направих.Ще покарам малко в нощта и ще се върна.Защото всичко,което имам е всъщност всичко,което имам-и спомените,и задръжките,и комплексите ще си останат с мен,а внезапните бягства не вършат работа.

Това му е гадното на рождения ден-прекалено специален изглежда,сякаш на този ден другите трябва да те обичат повече,пък те си те обичат все така,а ти трябва изведнъж да си различен,пък ти си си все същият.

Все около този скапан компютър се навъртам,който ми даде толкова много последните години,и както всяка една връзка,ме плаши с зависимостта ми към него.Всички тези буквички по екрана,които ми дават любов и тъга,моите хора,които въобще не са мои.Блестящата паяжина на интернет,и маската,зад която се чувстваш свободен.А после разбираш,че съвсем не си.Някъде там,където играта става сериозна,където се будиш в три през нощта,при това съвсем доброволно и се влачиш подобно на сомнанбул до компютъра да видиш дали някой не е написал някъде нещо.Буквички по екрана.Хапченца в шише.

Да,но точно утре искам да се чувствам свободна.

Не четете Уикипедия

В очакване на Ясо

Ами това е,приятели.Струва си човек да си направи блог,за да види колко струва собствената му личност.Не цялата личност,а тази от която може да се направи спектакъл.В случая спектакълът на заека беше оценен на...чи-чин...единайсет поста.

Текущото го оставяме,както разбрахте,на мен нищо не ми се случва.Остава миналото ,бекграунда,и всичко което оформя моята скромна и скъпоценна личност.Толкова.

Ако ми дойде нещо на ум,или ако размеся ума си с достатъчно коняк,за да ви предложа старите номера с нов вкус,ще поствам пак.Ако вземе да ми се случи нещо,пак ще го обнародвам,с голема радост.

Masculinum

Ще представя тук любимите си мъже,нещо като моята лична класация за всички времена.Разбира се, те са знаменитости,аз обичам мъже в униформи.А какво по-опияняващо за един заек от пурпурната мантия на славата.Понеже не искам да осирам сайта със снимки,ще ги давам един по един.Бойко го пропускам,ако не знаете как изглежда,пуснете си телевизора.

Шарам.Не знам какво прави мъжа мъж,но аз се побърквам от такива усмивки.Такава усмивка действа на заека като светещите фарове на минаваща кола в някоя дълга студена нощ.Кара го да излезе от храста,да застане по средата на пътя с червени и разширени очи и да шепне:прегази ме,прегази ме,прегази ме...Такава усмивка е като разтворена шатра,край която нервно потропва конят на моя Шарам.Като пушек от наргиле,което блажено подръпва същият този тип.И не спира да се усмихва.Шарам е от Иран,мисля че му личи.Освен това е и от Дийп Диш,което е и краят на историята.

Дискотеки

Дискотеките съвсем не са клубове.Дискотеките са едно място,където има момчета,които могат да те поканят на блус.

Дискотеките също са мястото,където отиват диджеите,когато не са на работа.Спомням си един 14-ти февруари,когато батката каза,че ще ходи на дискотека довечера.Това е може би единственият случай,когато е употребил тази дума.

Клубовете са едно място,на което хората се търкалят по пода,предозирали с наркотици,а барманката прави свирки на клиентите в тоалетната.Пълно е с мутри,които подпират бара, и кучки,които идват само да си покажат новите дрешки. Към три през нощта минава полицията и проваля партито.Малко преди това е минал паякът и е прибрал паркираните отпред коли.Клубовете също така са място,където днешните дечица ходят на дискотека.

Очевидно на дискотека вече не може да се отиде,затова ще се ходи на клуб.Планирах за рождения си ден да отида на батковото място,и да направя с него това ,което направи онази мадама от клипа на Продиджи "Smack my bitch".Човек трябва да е щастлив на рождения си ден,нали.

Глупости.

Моите дискотечни спомени са малко,но за сметка на това отчетливи.Обикновено се отиваше една тумба момичета и сядахме на една маса.Великият момент с блуса идваше и всяка от нас замираше.За другите не съм сигурна,за мен-да.Неясен обект от момчешки произход се приближаваше към нас.Неясен,защото беше тъмно,и не се виждаше коя от нас гледа.Винаги свеждах глава и не смеех да погледна натам.След това някое друго момиче ставаше от дивана и тръгваше с него.Винаги.Някоя.Друга.Най-красивата първо.После се канеше каквото е останало.Аз бях някъде на шесто място място,тоест в резервите.

Един осми декември отидохме на Копривщица с колежките.Почти никой не се беше сетил да отиде там и имаше малко хора.Към два часа в дискотеката останахме само ние,и още една момчешка компания.От дискотеката искаха да затварят и ни попитаха дали ще останем.Повечето от девойките бяха уморени и нямаха нищо против да се изнасят.Аз не исках.Там имаше един готин тип и аз не можех да отлепя очи от него.Жана също не искаше да си тръгва.Останахме всички,заради нас двете с Жана.

Диджеят продължи да пуска,с известна неприязън.По едно време готиният тип отиде при него и му прошепна нещо на ухото.После се върна при своята компания и прошепна нещо на едно от момчетата. След малко започна една бавна песен.Готиният тип отиде при Жана и я покани.Но това не беше всичко.След малко при мен дойде онова другото момче от компанията и попита дали искам да танцувам.

А аз си мислех че няма по-голямо унижение от това никой да не те покани.

Вижте кво,наясно съм,че момчетата са глупави същества и се впечатляват от разни тъпи неща като кълки,цици и подобни.Наясно съм,че и мъжете са глупави по свой си начин и имат едно място на врата си,където ако ги хванеш,можеш да ги закараш където си искаш. Но не ми е удобно така,не е честно,и не искам.

Между другото реших как да прекарам рождения си ден,чувствайки се различно.Ще избягвам компютъра.

Клубове

В следващия си живот искам да съм танцьорка с тънки глезени,обкичени с черни каишки,и всички да са в краката ми в буквалния смисъл.В сегашния си живот искам да не съжалявам толкова,че клубовете са ми далечни.Въпреки че живея в широкия център на най-централния град.Да разглеждам снимките на батката с цел да открия че той не си изкарва толкова добре там.Дори и да не си изкарва добре,изкарва пари,а това е важно,Заеко,вече го обсъдихме.А може и добре да си изкарва.

Ето и етапите на батката-преразказ по картинки.Пристигайки в клуба,е сериозен.Заставайки на пулта се съсредоточава до крайност.Там някъде по лицето му започва да се стича пот и една букличка от косата му се завърта настрани.Вдига ръце,усмихва се,сетът свършва.Оттам нататък усмивката става все по-широка,погледът по-неориентиран,а тъмните резки под мишниците по-големи.Започва масово прегръщане с клъбърки,танцьори и диджеи.

Искам на дискотека.

Пиков момент

Намирам се в някаква ужасна дупка,въпреки че дупка не е точната дума.По-скоро е някакъв ужасен връх.Заекът обича дупките,те са приятели.За заека няма проблем да се укрие в дупката,да се завие с карираните си уши,и да гризка морков.Заекът може да пази лоу профайл и така посреща всяка опасност.

Този път обаче няма да стане.Чувствам се изключително нервна,пукам се по шевовете и изпитвам непреодолимото желание да правя нещо различно.Много лоша новина.Времето застудява,стъмва се рано,а това значи край с разходките късно вечер.Все повече време прекарано вкъщи и все повече причини да ненавиждам това място.Клетката е тясна,но заекът няма мускули да я счупи.Ами да,какви мускули,като по цял ден тренирам лоу профайл.

Това състояние не ми е чуждо, обикновено се появява през пролетта и бива унищожено от първите по-силни лъчи на лятното слънце.Но да ме изненадва кофти по средата на ноември.Да не говорим,че скоро остарявам съвсем официално и имам достатъчно причини за сдухвация.

Да имаш или да бъдеш

Тая книга не съм я чела,но ме кефи идеята.Мизерно ми е понякога да се скитам по улиците без стотинка и да точа лиги по витрини.Аз не за дрешки,обаче има там едно Дънкин Донътс,дето наистина искам да му изкупя всичките сувенири,да си ги накача по стените като наденици,и да си ги гледам,докато ям тези,за които не е стигнало място.

Дългата нощ на живата музика.Гледах го и не усетих нищо,направо се уплаших.Все същото батенце,дебело,черноризесто,а аз въобще не включвам.И що така?

Едно време каква тръпка да видя програмата на сателитния,защото има някаква вероятност да дават "Среща".На три месеца по веднъж наистина дават "Среща",при което се гледа много внимателно, защото батенцето го има за около пет секунди в долния ляв ъгъл на екрана и около половин секунда от неговия смях.Кво съм извратено,а?Не,бе,просто не обичам да имам.

Но и заекът е човек като другите.Като влезе в нета и там има сто снимки на батето,кво да прави?Посяга към мишката и си ги "купува" с едно кликване.Защото може,затова.Сега заекът има масивен куп ирфан файлове,които са му са почти омразни.Наизуст го научих,дееба,писна ми.

И тия участийца с цел захлебване.На път съм да спра да се ядосвам и за тях.Като чух в "Елит" за Хонки Тонка,където щели да участват Мария,Константин и Батето,да,в този ред,изпаднах в злобен смях и бях готова да се подигравам.После нещо ме домързя,казвам си,добре де,за пари го прави,както всички,кво толкова.Как като всички,бе,той не е като всички,леле,ще те пребия.

Както и да е,въртеше се той там край.....онова,дето има два диска и едно черно по средата,и се полюшваше.Добре поне,че не си даде мнението за фестивала,защото това щеше да доведе до логичния въпрос:тогава ти какво търсиш тука,бе мен?

Ирфан файловете няма да ги хвърля,защото наистина ми дават чувство за притежание,което по отношение на батката може само да ме радва.Но смятам да подсиля това чувство,като ги поразиграя,завъртя и каквото там може да се прави с файловете.За целта ще трябва да се пообразовам,което ще ми отнеме,както изчислих,пет-шест месеца.Резултата смятам да кача в Тубата.Наблюдавам,че батето изобщо не е представено там,време е за една дай-хард да направи своя трибют.

Tango Nuevo

Музика за пенсионери.Там някъде в социализма,когато някакси е минавала между руските частушки.Малко вредна,ама нали е без думи,пък и е толкова добра за танцуване.

Смешна ми беше.И още ми е,когато минавам край кварталния клуб на СДС,по съвместителство и клуб на пенсионера,и ги виждам през пердетата как тромаво се поклащат в този ритъм.Почти си представям грамофона,от онези старите с големите фунии,който са си пуснали,въпреки че времената са други и сигурно там има касетофон.Или сиди плейър.

Да,времената са други-да минем направо към 2001-ва,когато батката се върна от Кан,и въодушевено съобщи,че докато ние усъвършенстваме копаницата,някои хора усъвършенстват тангото,и то как.Той бил чул някаква си група,и бил тотално влюбен.Някаквата си група се казваше Готан Проджект.

Разбира се,след това всичко се завъртя по съответния ред.Щом батката казва,трябва да се чуе.Пък и толкова музика е минала през ушите му,и състоянието "въодушевен" е рядко срещано за него.Чух и Готан,чух и Пиацола,и онзи инструмент наречен бандонеон.който извива по един странен начин,и се чудиш болка или удоволствие изпитваш.Или и двете.

После Готан станаха абсолютната халтура,всички ги научиха,до степен,че да те е срам да кажеш ,че ги харесваш.Знаете историята нататък.

Еми да,харесвам ги и ще се радвам да ги чуя наживо ,дори и да трябва да се блъскам със всички снобарски гъзенца,които принципно не понасям.Доколкото знам,от Дюкян Меломан са си ги набелязали отдавна,а в момента Готан са на турне за да представят новия си албум.От промоутърство не разбирам много,но е ясно,че концертът ще бъде sold out,ако бъде осъществен.

Remigio Zampa

Какво искат зайците?Абсолютно не знам и това ми е голям проблем,но съм сигурна какво искат в отсечката между един и три през нощта.Големи лоши вълци.

А този е много голям и много лош.За размера какво да говорим-Ремиджио има чудесна пушка,и то пушка в руския смисъл на думата.Огромен топ с огромни колела,ако ме разбирате.Въобще винаги съм уважавала повече обиколката отколкото дължината.

Но това ли е най-важното?Не е.По-важното е,че той е мноооооого лош.Носи го в погледа си и в цялостното си излъчване,дори и когато е напълно облечен и не прави нищо.

Гледала съм много филми,в които актьорите трябва да се правят на садо-мазо.Тъжна история.Като не ти идва отвътре,изглеждаш нелепо.Просто им личи как всеки момент ще се разсмеят.Или пък как металните сутиени им убиват и с нетърпение чакат снимките да свършат.

На Ремиджио не му трябва нищо.Никакви белезници,окови и камшици не струват колкото този белезникавосин поглед,впит в поредната мадама.
Заекът е направо очарован.Седи облян в лиги на дивана и мечтае да срещне Вълка наживо.После въздъхва и прави единственото,което може да направи.Не,не познахте.Е,добре де,познахте,но след това се зарових в мрежата за информация.