Познатото чувство за безпомощност,което почти веднага преминава в яд,защото аз не умея да се чувствам безпомощна.Чувството,че вече съм чувала тази фраза,от друга уста и под друга форма,но със същия смисъл."А сега трябва да тръгвам,защото довечера трябва да съм във Варна".Или пък: "Няма да ме има два-три месеца,ще се чуем догодина."
Ами че след двайсетина дни е Коледа,а след нея Нова Година,а после обичайното следпразнично безветрие.Значи ли,че (най-после) съм се влюбила в друг,или просто съм си намерила нов влекач,нови патерици,и когато те изчезнат,няма какво да изпитам освен-безпомощност.И изчислявам така старателно неговото отсъствие,не защото го обичам,а защото просто искам отново да пуснат лифта.