Freedom

не ме ките па
ил фот ублийе
ту дес ублийе
ки сон фли дежа
ублийе ле тон
де ма лантандю
е де тон пердю
а савоар комон


Ех,как обича Заекът да яхне някой мъжки глас,и да му следва всичките извивки,грапавини и особености на терена.А когато ти се представя някой толкова изразителен като Жак Брел,който се е погрижил за терена,хич даже не ти и трябва релефен презерватив.Хакнала съм си ги в листа-Жак,Ив Монтан и Юри Буонавентура,и се немекитвам до полуда,само за да се убедя,че Жак е най-добрият.

Най-хубавото е,че нищо не му разбирам-кой беше казал,че най-добрият начин да си мислиш за нещо свое,е докато слушаш някой друг да ти говори.И тук се сещам за радиото,но за него друг път.

Та си слушам тази песен и си мисля-не ме оставяй,моя младост.Утре е денят,в който влизам в Средната Земя.Как искам да избягам от всичко,както Гилбърт Грейп.Да се метна на колата и да хвърля всичко което имам,и което точно сега ужасно ми тежи.Неизпълнените очаквания към себе си,това което си обещах и не направих.Ще покарам малко в нощта и ще се върна.Защото всичко,което имам е всъщност всичко,което имам-и спомените,и задръжките,и комплексите ще си останат с мен,а внезапните бягства не вършат работа.

Това му е гадното на рождения ден-прекалено специален изглежда,сякаш на този ден другите трябва да те обичат повече,пък те си те обичат все така,а ти трябва изведнъж да си различен,пък ти си си все същият.

Все около този скапан компютър се навъртам,който ми даде толкова много последните години,и както всяка една връзка,ме плаши с зависимостта ми към него.Всички тези буквички по екрана,които ми дават любов и тъга,моите хора,които въобще не са мои.Блестящата паяжина на интернет,и маската,зад която се чувстваш свободен.А после разбираш,че съвсем не си.Някъде там,където играта става сериозна,където се будиш в три през нощта,при това съвсем доброволно и се влачиш подобно на сомнанбул до компютъра да видиш дали някой не е написал някъде нещо.Буквички по екрана.Хапченца в шише.

Да,но точно утре искам да се чувствам свободна.