Някой е изчегъртал съдържанието на главата ми и го е разлепил из цяла София.Неудобно ми е чак,да се разхождам,защото периферният ми заешки поглед го засича навсякъде.Струва ли ми се или наистина тези бели капки са като едни бели зъбки,които ми се присмиват.Хе-хе-хе.Безебник.Целият свят се ебе ,а ти не.Дори и на осми декември,тази вакханална супереблива нощ,ти ще си останеш вкъщи,безебник такъв.Хе-хе-хе.От всеки стълб.Хе-хе-хе.Бухахах.Сперррма.
Какво да направя?Ще отлепя един плакат и ще си го занеса в моята стаичка.Със замах ще го сложа на стената,ще се изправя срещу него и ще му кажа:"Аз съм безебник".Сигурна съм,че ще млъкне,копелето му тъпо,от изненада.А може да и да се задави с прах,много прах,ама много прах в тая моя стая,леле,леле,леле.