Намирам се в някаква ужасна дупка,въпреки че дупка не е точната дума.По-скоро е някакъв ужасен връх.Заекът обича дупките,те са приятели.За заека няма проблем да се укрие в дупката,да се завие с карираните си уши,и да гризка морков.Заекът може да пази лоу профайл и така посреща всяка опасност.
Този път обаче няма да стане.Чувствам се изключително нервна,пукам се по шевовете и изпитвам непреодолимото желание да правя нещо различно.Много лоша новина.Времето застудява,стъмва се рано,а това значи край с разходките късно вечер.Все повече време прекарано вкъщи и все повече причини да ненавиждам това място.Клетката е тясна,но заекът няма мускули да я счупи.Ами да,какви мускули,като по цял ден тренирам лоу профайл.
Това състояние не ми е чуждо, обикновено се появява през пролетта и бива унищожено от първите по-силни лъчи на лятното слънце.Но да ме изненадва кофти по средата на ноември.Да не говорим,че скоро остарявам съвсем официално и имам достатъчно причини за сдухвация.
2 comments:
Тъжно ми е,че на 30,още седя на покрива и гледам света през бинокъл.Невинността е най-добрата защита,беше казал някой.Усещам,че на 30,знам твърде малко за света и той въобще не е мой.
спопкойно, и на 60 ще имаш същото чувство :) някои хора просто сме родени да си стоим покривите, други пък са долу по улиците, бутат се и не знаят как да вдигнат глава нагоре ;)
Post a Comment