Мили Мои

Здравейте, Мили Мои Приятели, каК сте днес ? Понеделник е ,часът е девет ПиЕм, това е предаването"До границата на Изумление",а аз съм Вашият Водещ - Водещ Вашов.Както знаете,аз съм Водолей,а те са ексцентрични и Непредвидими.Мразя да обеЩавам,но пък обичам да изненаДвам.Неприятно разбира се,приятно всеки Може.Пускам каквото си Искам,обаче Изборът ми е винаги Авангарден,понеже живея в епохата на Водолея,отКак се помня.Да започнем с ДжеЙмз БлеЙк-има хляБ в това моМче,даже бих казал Хляб и фусилИ,да не се бърка с фосилИ,което пък ми наПомня че като Малък исках да стана Археолог,но да не се Отклоняваме,това е тема на отделен Разговор,освен това съм си запаЗил едно отклонение за края На предаването,когато ще Е наистина еФектно.Много сиМпатично Изпълнение и освен това Качествено.Да го чуем Заедно, Ъ ?



СледваЩият трак е на Джена. Не мога да кажа много за нЕея,даже фамилиЯта й ми се губи...но, но... има едно много Симпатично,да не кажа качестВено раЗстояние между Зъбите си.Освен носи същото Име като една моя любима Порно-актриса,хахахахаха.Но да не се отклонявам,вСе пак не искам да загубим семейната публика,а освен това съм си подготвил едно много Готино отклонение за края на предаването,когато ще бЪде наистина еФектно.Отне ми цял уикенд - един ден го измислях,и още един Репетирах пред огледалото,че ми е хРумнало в последния момент.И така-вие може Би ще попитате - а какво е обЩото между Джеймс Блейк и Джена.Ами много са - на първо време сещам се че и двамата започват с Дже,и впрочем аз не съм тУк да се обяснЯвам, а да пускам каквото Си искам.Това е "дО ГРанИцАТа НА Подобрение",аз съм Водещ ВАшов,и само аз мога да пусна Джена И Джеймс Блейк един след друг ! И то в дневна програма ! Скъпи Мои ПриятеЛИ !

new muzik

Last.fm са направили Top 40, базиран на скробванията за 2010.Според аудиторията им тази година е владеело индито и тук-таме хипхопът. Друг въпрос е дали скробваш всичко което слушаш,или това,което ще те направи да изглеждаш тренди.Но да не задълбаваме,аз също искам да изглеждам кул, и гражданин на света,затова пускам две групи,които не са от познатите имена,но ми харесват.Това е от втората половина на класацията - за другата,като я пуснат.

драстично,но логично

"Кой е любимият ти звук" бяха попитали Ясен в едно списание. " Тишината след добре преминало парти"- беше отговорил той. Колко романтично,казах си аз тогава,каква красота,каква метафора,леле-мале,страхотен както винаги.Тишината след парти... нещо като цигара след секс - мълчалива,но доволна.Тишината ... тишината ...тишината,Батко, е нещо относително. Към днешна дата си превеждам тази фраза така: Любимият ми вкус е вкусът на победата. А това съвсем не е романтично,по-скоро е егоистично,а това го прави твърде прозаично.Щастливите им лица под сцената,щастливото й лице под теб - да,това сигурно е хубаво. Но в момента, в който крачиш към къщи,или пушиш някоя афтърсекс цигара,има само едно щастливо лице,на което се наслаждаваш.Твоето собствено.

позиви

Любовта не е нищо друго,освен голям трън в задника.Който не може да бъде изкаран от нищо друго,освен от още по-голям трън.А той пък от още по-голям трън ,и т.н. и т.н. Докато си уцелиш размера.Или пък почнеш да се насираш от многото опитвания. А дали е по-добре да се насираш от многото опити,или пък да се насираш от страх,и въобще да не опитваш? Това е един фундаментален въпрос,на който аз нямам задник да отговоря. Ще отговоря следващия път,или по-точно ще го задам още няколко пъти,докато ми олекне.Сега спирам,защото ми свърши хартията.Тоест вдъхновението.Вдъхновението е странна птица,не знаеш кога ще дойде.Но дойде ли,трябва да тичаш бързо - с пръсти по клавиатурата,или с крачета към кенефа.

Love IQ

Няма как да не сте попадали на тестове от типа "Какъв си в любовта/леглото/офиса/кухнята/банята/площадката на петия етаж" Сигурно сте ги и попълвали къде от скука, къде с известна доза любопитство. Но всеки,който е гледал поне веднъж Мадлен по телевизора, знае,че един тест не вАжи,ако знаеш за какво се състезаваш.Щото ако знаеш за какво се състезаваш,време е лъгането (и самозалъгването) да започне сега.Та така, най-добре е да си неподготвен,а аз наскоро попаднах на перфектния отговор на въпроса "Каква си в любовта". Макар отговорът да не е в думи,а в картинки,и дори да не е тест, а някакъв репортаж.

купища кръв навсякъде

Жената, която любезно е забила нокти в бицепса на Ясен,е същата,която преди три години се гънеше в скута му. Вече не се пази от светкавиците,а и няма за какво. Вече всичко е наяве,вече всичко е ясно - тя успя да надбяга всички и да вземе златния трофей. Като си личи от снимката,още не е спряла да му се радва и да го бърше редовно от праха. Но като гледам как го е заградила,въобще няма опасност по него да полепне каквато и да е прах.

Не знам нищо за нея, освен името й.Но я мразя.Не искам да научавам нищо повече за нея,и да продължавам да я мразя.Така ми е по-лесно.По-лесно ми е да мисля ,че тя е причината.

Когато бях в осми клас,учехме "Медея" и много се чудех защо вместо да да изтребва всичките му жени и деца, тя не премахне източника на злото - самия Язон.

Вече не съм осми клас,и знам че на Медея не й е било лесно.Защото източникът на злото и източникът на доброто,източникът на щастието и източникът на нещастието понякога лежат в една и съща точка.Както в сърцето на Кашчей Бессмертни-зад дебелите стени,зад тапицираните врати,зад деветте брави,отвътре на клепачите и и отвътре на мозъка - като татуировка.Ако хората които обичаме,ни нараняват най-много,то не е защото са жестоки.А защото се намират там,където и най-лекото движение може да причини купища кръв навсякъде.

Не съжалявам,че го пуснах там.Всеки иска да обича,всеки се нуждае да обича.Когато не обичаш,си мъртъв.Съжалявам само,че обичам не реален човек,а радио. И вместо сбирка от реални случки,имам сбирка от лафове и плейлисти.

Отзиви

Човек може да перкуляса, пълнейки главата си с инфо за партита, на които не е бил,и дори не е възнамерявал да отиде.Идеята "чета за партито,значи съм там" е леко самозалъгваща.Инфото обикновено е два вида - предварително,обикновено пиарско- съответно много,или още по-много захаросано,и следварително - мнения по форумите,съответно кисели или още по-кисели.Защо се получава така за второто,е ясно -когато човек е недоволен,има много по-силен мотив да се излее,а пък фразата "беше толкова хубаво,че останах без думи",съдържа голяма доза истина.Другият начин да "бъдеш" на парти,е да гледаш снимки,но за тях се колебая.Ясна е цялата режисура и автоцензура,и стремежът да задържиш щастие върху лицето си,докато те щракнат.И все пак една снимка говори повече от сто думи.Факт.

Крайно време беше и аз да се озова някъде,вместо само да воайорствам.Отидох на концерта на Енрике Иглесиас с много ниски очаквания,и може би затова останах доволна.Очаквах цялата сган от жители и гости на София да се завлече дотам, за да получи безплатен сеир и дъждобрани.Мангали много нямаше,или поне не се виждаха в тъмното.Селяни много нямаше,или поне си държаха езика зад зъбите.Тийнейджърите бяха много,но не бяха нито толкова кресливи,нито толкова настъпателни,колкото могат да бъдат.Малко ми беше странно с всички тези бели дъждобрани наоколо,малко се чувствах като в химическа лаборатория.Но полека-лека се разчупихме.И тъкмо когато наоколо вече беше пълно с весело танцуващи бели шлифери,той свърши.Концертът, не Енрике.

А Енрике се оказа очарователен.Музиката му е глупава,но в случая нямаше значение. Личеше си, че е в прекрасно настроение.Раздаде се на макс - усмивки, тичане насам-натам ,по едно време остана само по тениска,и съм сигурна,че не му беше студено.Камерите го следяха плътно,предполагам,че е отиграно,но монтажът беше на живо и много интересен за тези, които реално го виждаха с размерите на запалка,като мен. Именно на видеостената проследих и гвоздея на представлението - изкарването на рандом девойка от публиката,и изпяването й на ушенце "I can be your hero babe" и т.н. Доколко е била рандом,не знам и не смея да предполагам,но дори и да е дошла в четири следобед,и да е стояла на крак с часове,чакането си е струвало.То не бяха целувки,милувки,танци ,естествено съчетани с "I can be your hero babe..." плюс писъците на публиката в сюблимните моменти.Девойката изглеждаше така,сякаш всеки момент ще припадне,и не мисля,че се преструваше.Не че Енрике е моят тип мъж,но и аз се разтреперах на няколко пъти.

Концертът продължи час и половина,плюс бис от още 20 минути.Изнесохме се силно усмихнати,на фона на "Прекрасен Свят" на Луис Армстронг.Вънка ни чакаха най-яките фойерверки от две години насам,щото май толкова ми се събират от последните ми фойерверки.И разбира се,има ли по-подходящ фон за илюминации от Кармина Бурана.

Снимки нямам.Все още не мога да разбера хората които поставят между себе си и изживяването някаква машинка,вместо да го прекарат през очите,ушите и всичките си сетива.Второто,от друга страна, би могло да се нарече егоистично.Да документираш е желание да споделяш,но дори и споделянето би могло да е егоизъм.Може би сега средствата са различни,вече не е нужно да разказваш,може да разказваш по картинка.Или пък само да сложиш картинка.Аз тъй или иначе не разполагам със съответните джиджавки.

Есен

Kестен
Изсъхнали листа
Падат с трясък

put my soul in rihanna's body

Ако можех да прекарам един ден в чуждо тяло, щях да избера да съм мъж.За да разбера какво е да си отгоре, отзад ,и други доминантни позиции.Сигурно ще е вълнуващо.
Ако можех да съм жена, щях да избера да е много красива,много известна,и други доминантни позиции.И това да е ден,в който да снимам клип или фотосесия,за да извлека всички бонуси.Ето това вече наистина ще е вълнуващо.

и още нищо

Животът е пари и е_ане.И пак пари.И пак е_ане.Или пък пари.И пак е_ане.С други думи, животът ми е попфолк.Но няма да ви пусна Ъпсурт,ще ви пусна истинска музика.Ето една девойка която обича миризмата на бензин,на тираджии,и на пари на тираджии.

ууната

през лятото
луната е тъжна
защото женските крака
светят по-добре от нея

през лятото
луната се чупи
и се разсипва по улиците
бели женски крака
бели женски ръце
бели женски зъби

през лятото
луната е самотна
жените правят любов

робер деснос

С такава сила аз мечтах за теб
и толкова вървях ,и толкова говорих,
и толкова обичах твоята сянка,
а нищичко не ми остана днес от теб!
Остана ми да бъда сянка между сенките,
да бъда сянка на самата сянка,
да бъда сянката,
която идва и се връща в слънчевия ти живот.

Завод

Завод. Над него облаци от дим.
Народът прост,
животът - тежък, скучен. -
Живот без маска и без грим -
озъбено, свирепо куче.

И трябва да се бориш неуморно,
и трябва да си страшно упорит,
за да изтръгнеш от зъбите
на туй настръхнало,
вбесено псе
парченце хлеб.

Във залите плющят каиши,
трансмисии скриптят
от всеки кът.
И става толкоз душно,
че да дишаш
не би могъл спокойно,
с пълна гръд.

А недалече пролетния вятър
люлее ниви, слънцето блести...
Дърветата опират
във небето,
а сенките -
в заводските стени.
Но как е чуждо
и ненужно тука,
съвсем забравено
това поле!
Една ръка изхвърли на боклука
идилиите с синьото небе.
Защото миг на некаква заблуда,
защото миг с размекнато сърце,
би значело напразно да загубиш
работните си
жилави
ръце.

И този шум
и трясък на машини
ще трябва непременно да крещиш,
да могат думите
разбрано да преминат
пространството, което те дели.
И аз крещях години -
цяла вечност...
Долавях, че и другите крещят -
машините,
завода
и човека
от най-затуления
тъмен кът.

И този крясък стана сплав,
с която
бронирахме живота си така,
че сложиш ли му
прът във колелата -
ще счупиш своята ръка...

И ти, завод, се мъчиш
пак отгоре
да трупаш дим и сажди
пласт след пласт.
Напразно! Ти ни учи да се борим -
ще снемем ние
слънцето при нас.

Завод, притиснал с мъка
толкоз хора
с осаждени от черен труд
лица,
едно сърце във тебе неуморно
пулсира с хиляди сърца.

---

ерген деда

Няма да крия - научих, или по-точно сетих се за тази песен покрай шоуто на Слави.Което доказва още веднъж,че това шоу е не само забавно,а и полезно.Всъщност на кого са нужни доказателства - който го гледа,го гледа,който не го гледа - да духа.

Та така,разтърсих се за тази песен,чух оригинала разбира се.Но по-интересно ми беше да видя колко кавъри има.Едно е да слушаш клишето "единствената българска музика,която пробива навън, е фолклорът". Друго е да чуеш как малки и големи групи от цял свят се пробват с тази песен,кои по-добре ,кои по-зле, но с еднакъв кеф и ентусиазъм.И прелитайки през клиповете,да си кажеш - абе....май верно сме дали нещо на светът.Доколкото разбрах песента не е точно народна,композирана е от Петър Льондев.И наистина не звучи като народна в лошия смисъл - както почне,така и да свършва.Има си градация,смяна на ритъма, тригласие - абе симфония,дръм и бейс.Но основното според мен е ритъмът - а точно той няма нужда да бъде превеждан.Избрах този кавър,защото според мен холандците доста добре са напипали песента,и много ми харесва сценографията им.

Обвързан

а ти знаеш ли че имаш... страхотни очи

Който умее да флиртува с микрофона , логично ще го умее и с фотокамерата. Ясен е бил така добър да даде всичко от себе си, а камерата така добра да го хване навреме.
:-* :-* :-* и стига толкова ,че ме заболя ръката.

oia

Ако имам един милион долара ще си купя град Ия, Санторини за едно денонощие. Хората? Ще платя поотделно на всеки един от тях да изчезне от острова за това време. Ще оставя само тези пет кучета. Защото за тях парите нямат значение. Защото ще се радват на това само да ги погаля.

гив ми съм ривър

Мразя София.Мразя прахоляка.Мразя дезодоранти против изпотяване.Искам да съм сом.Искам да имам мустаци.Искам да прекарам живота си,плувайки в някоя кристална река край Смолян.И никога никога никога да не ми се наложи да ползвам дезодоранти против изпотяване.Нито пък да говоря.

ЕфЕм Минус

След като дълго време човърках антената на радиото с нежните си ръце и грубите си крака, тя се счупи.Сритах я ядосано под скрина.Оттогава мина един месец ,а тя още е там.За какво да я вадя- трите станции ,които се чуват без антена- Витоша, Сити ,Хоризонт ,не ги слушам тъй или иначе. За да разгоня тишината от стаята си,разчитам главно на winampa и на iptv.bg.Радиостанции не слушам,и откак се махна рфи,се включвам само в определени случаи, за да чуя точно определени предавания.А те се събират на пръстите на едната ми ръка ,даже ще останат един-два пръста.

"120 минути с Метрополис" -класиката си е класика. Ясен отдавна е получил радионаградата ми за цялостно творчество,но в това предаване учудващо за мен, успява вместо прочутите си монолози, да води диалог ,при това доста смислен, с друг човек.Предполагам, това се дължи основно на факта ,че Стивън му е много добър приятел,и не разполага с ужасно голямо его.

След като Ясен и Жоро Любенов напуснаха Радио София, бях го забравила.Всъщност то си е все така смотано,но там се е появило едно ново предаване -Фалшименто.Тo изглежда щастливо изключение,а както всяко щастливо изключение вероятно е да е краткотрайно,тъй че с треперещи уши очаквам всеки брой.И разбира се,там бачка едно лудо горско конче ,а тези кончета си струват треперенето.Младо, свежо ,забавно- те взимат радионаградата ми за тази година.Странно наистина как двама 30-годишни "коча" скриват топката на студентите след тях,които водят предаването си като по учебник.И то учебник от 82-ра година.

Случайно или не ,и двете ми любими предавания се водят под формата на диалог,явно в ерата на интернета и интеракцията няма по-адекватен начин.Трудно е вече да си представя информация,под която да няма опция за коментари.

Третото предаване е "На изток от рая" по Дарик ,което от една година се води не от Ники Кънчев,а от Петър.Петър е понякога малко шумен,но се справя добре с частта, която винаги ми е била най-интересна -разговорите с български музиканти.При положение,че е завършил музикалната академия е ясно,че-тъпи и неадекватни въпроси няма да има.А и с голяма част от тях той се познава,което прави разговорите приятелски и приятни.Отвреме навреме слушам и Кънчев в четвъртък следобед,въпреки че предаването все повече заприличва на една дълга рекламна пауза.

По някаква ирония в четвъртък се застъпват две от трите предавания,които изобщо слушам.Когато по телевизията вървеше и Жорко Тенев с "Българските събития"-четвъртък вечер естествено-положението беше сложно.

not available

довечера ,батката ,в голяма зала ,където да сталквам на спокойствие, какъв идеален случай ,който едва ли ще имам скоро.брутално идеален - да се сетя, че нямам: джинси,блузка,подстрижка - които да ме вкарат в комфорт със себе си,и че съм се занемарила докрай,с идеята "ами то няма за кво". идеален повод да се сетя, че е важно да се гримираш ,дори и когато отиваш за хляб,и понякога неподозираните обстоятелства могат да работят за теб. ако си готов. but.....it won't be tonight.

бързо лесно секси

Мъж с тенджера в ръка е като жена с бургия. Ама не като някоя ударничка от соц-епохата.По-скоро като онези котенца от клипа на Satisfaction.Та за какво говорех.....а да,за същото.Остава само въпросът как батката с едно тиганче е успял да изхрани цялото заведение.

Funky Kitchen from erogance on Vimeo.

gotan project на parklive

Чак да си ударя задника в тавана ,едва ли . Доста вода изтече от 2005-та,а и ми се поразбиха представите за тангото и танца като цяло. Двете тела, страстно сплетени в едно,съществуват разбира се.Върху опаковките за чорапогащи и арлекинските романи. Действителните танцьори едва ли мислят за любов и още нещо.По-скоро той е съсредоточен върху ъгъла, който сключва тялото му с пода, а тя -дали токчетата й тракат точно в тоналността ми минор.

И все пак ,не съм била на концерт от бая време. А и като се позамисля,тази група е сред десетината имена ,за които бих дала малко или повече от скромния си кеш.Ще се отиде.

миднайт брекфаст

Когато бях пуберка, едно от любимите ми неща беше филия с дебел пласт масло и още по-дебел пласт шипков мармалад. Мажех си купчини от тях на връщане от училище, и не е чудно защо в 11 клас аз самата приличах на една такава филия.А когато ми се приискваше нещо по-така,забърквах си един специалитет,измислен още в детството.Какао,масло и захар - нещо, което може да се намери вкъщи ,и за което не ти трябват джобни.Чрез прилошаване към задоволяване беше системата,но работеше.Снощи ,в прилив на странна енергия, и виждайки сладкарска сметана в хладилника ,реших да си приготвя моето нещо. Тъй като масло отдавна не понасям (хахах,защо ли),просто го смених със сметана.Това което се получи ,със сигурност не беше толкова прилошаващо,но и не ми въздейства особено.Нещата не са същите определено - установих го и на следващия ден,събуждайки се от тропота на киселините в корема ми.

growing to lelka

Искам или не, там съм се запътила.Щом така ме виждат разни непознати - а те са обективни.Преди бях"момичето/-нцето","девойчето","госпожицата",
"жената",но напоследък и "лелката" започва да се прокрадва осезаемо.
Ами така и така съм лелка , да разкажа за турския сериал, който гледам.Та там има една девойка,която случайно си хвана гадже ,то случайно се оказа радиоводещ,и тя случайно започна работа в неговото радио.После вече съвсем логично нейното първо предаване счупи рейтинга на радиото, и съвсем логично й подариха скутер по този случай.След това тя се хвана с един друг,който е фотограф,и предполагам каква ще е следващата й работа.Но най-готиното е как се казва сегашното й гадже.Казва се Вулкан.Вулкан е супер име за гадже,и много би пасвал на някогашния ми прякор в интернет-магма.

танцувай ме докато свърша бейби

най обичам боса да тичам

Фен Тв е интересен канал.По него върви всичко ,което не носи етикета Пайнер,но е в жанра.Наблюдават се интересни извращения в опита да се заснемат народни песни,в така да се каже,по-съвременен дискурс.Първи вариант -певицата се изтъпанчва на поляна ,но се облича в коктейлна рокля.Втори вариант -певицата е в носия ,но до нея на поляната танцува класическа балерина в пачка и палци.Трети вариант -певицата е в параклис,но за всеки случай е облечена като за участие-с изблещено до пъпа деколте.

Друг любим момент -преосмисляне на мъжката носия.Не знам кой е решил че вместо в потури,мъжете трябва да се носят в прилепнали по тялото панталонки от трико.А почнат ли да друсат ония ми ти хора,нещата стават съвсем гейски.

И така - за конкретния случай.Боса жена тича по ливада , разхвърля цветя около себе си и пее за някакъв чичо.Чичото се играе от дебелака ,който си спомням от клипа "Сто патрона".Станал е още по-дебел ,явно кариерата му върви добре,а образът му става още по-убедителен.В ръката си чичото стиска няколко банкноти,което обяснява неконтролируемите движения на жената около него.Става още по-забавно,когато на ливадата се появяват двама от любимите ми танцьори,в приятни резедави трикенца.Но това не е всичко-отнякъде изниква бял кон,който с нескрит интерес ги наблюдава изотзад, и така към хомо-нишката се прибавя и зоо- такава.Веселба.

Bartek Borowiec

виждала съм само един подобен тип,мотаеше се преди години по фешън тв.но този е по-хубав.

tenev acting

Какъв е Георги Тенев като писател не ме интересува, и не ща да проверявам.И без това не чета книги.Даже новия Мечо Пух ,който си поръчах за рождения ден,още събира прах върху скрина.Както и да е,Жорко стои добре върху екрана,и определено много ме радваха рекламите за "Българските събития", където показва нелоши актьорски способности.Особено една от тях ,където кара ролери без очила около пилоните.Търсих я в нета,естествено не я намерих (бнт са стисняци и тъпаци както винаги).За сметка на това открих даже по-интересни неща -Тенев ,който лежи гол в Черно море,и Тенев със сатър в ръка , който търчи по разни коридори.

Tonight @ 9 PM e финалът на "Българските събития на 20 век".Не ми се мисли какво ще стане, ако димитровградската агитка се развихри.

защо мацките харесват диджеи

via djport.org

beautyful boyz

Робърт Патинсън от Twilight ряпа да яде/кръв да пие .
Аз предпочитам Сергей от НХА .

няма ли кой да удуши петя

Животът не е справедлив, и аз като един сагитариус няма да спра да мрънкам за това. Да вземем за пример Петя - мама и тате са известни, съответно и тя ,покрай тях. Само че има един малък проблем - Петя не е взела нито хубостта на мама ,нито ума на тате. Все пак мама е известна,и Петя е поканена да участва в едно известно реалити в ролята на "щерката на мама". След това я канят в про бг да води собствено предаване - все пак нека се използват изпаренията на вип брадър,преди окончателно да са се разсеяли във атмосферата. Честно казано, мислех че това предаване ще изтрае месец и половина,след което ще отиде .....там където отиват екс-реалити звездите. За моя изненада оня ден установих ,че то още съществува. Предаването съвсем не е лошо като замисъл,но водещата му напълно го съсипва. Тя си е все същото дърво ,и по дървената й снага не е плъпнало дори и едно зелено листенце,ей така по случайност. За толкова месеци практика тя не се научила абсолютно на нищо - а това може да значи само едно - няма и да се научи. И понеже говорих за справедливост - да толерираш някого ,защото е дъщеря на едикой си,е толкова нечестно, колкото и да не вземеш в екипа си някой с талант,само за да си не кажат хората-той/тя е с връзки.Всичко е наред - ако човекът има умения.Но тук случаят не е такъв.Няма ли кой да го каже на Петя,и ако родителите й са твърде сантиментални,няма ли да се намери някой друг да й каже. Петя,не ставаш.

преводач гугълов

Google Translate е автоматичен преводач, което автоматично значи ,че съкс.Освен че не може да превежда цели фрази и сайтове (както се бие в гърдите), той не може да се справи и с отделни думи, тъй като сленгът отсъства от базата му данни.Предполагам, че преводачът не се използва за сериозни цели, а по-скоро от такива като мен, които си търсят фрази от любими музики и филми, а там сленгът е насъщно необходим.Та така, гугъл транслейт е безполезен ,но за сметка на това забавен.Открих една функция чуй как се произнася ,появява се при превод български-английски. Та там има една отзивчива кака ,която казва всичко,което й напишеш. Ама всичко ,дори и да го няма в речника.Разбира се, веднага пробвах всички мръсни думи на английски, които знам -жената беше така добра да ги изпълни ,даже вложи чувство.После я пробвах с българските,включително и някакви като djiuluinitza и jeleva- тя не се стресна,е малко обърка ударенията,но беше много любезна.Почувствах се като в ония видеочатове, където от едната страна стои мъж ,а от другата момиче.Той й казва "разтвори си краката" -тя ги разтваря,той : "оплези се",тя се оплезва,той: "свали си презрамката на сутиена ,ама бааавно", и тя-бавно.Замислих се,какво щеше да е,ако гласът беше не женски,а мъжки,и то един точно определен мъжки глас.Чувствам как с подобен уиджет бих забравила порнотубата поне за седмица.

another cullum post

знам, че станах досадна, и вероятно трябва да преименувам блога си на jamie cullum fanspot, но - ето още един клип за джейми,изсипал се от колонката related на любимия ми ютюб.

just one of those things

Имах една състудентка,която носеше снимка на Джони Деп в студентската си книжка,и всеки път, когато тази книжка трябваше да се вади -а това беше твърде често -тя казваше: "Това съм аз.А това е гаджето ми." Тъй че представям ви гаджето ми ,наживо от Франция.....и един от малкото случаи ,когато не изглежда нисък, поради ъгъла на камерата.Ъгълът на ухото ми казва,че и другото е страхотно.

уинтер олимпикс

Откакто имам компютър, режимът ми е брутално обърнат и може да се каже, че живея по канадско време.Затова вчера, тоест днес, без да се напрягам попаднах на откриването на олимпиадата във Ванкувър.Впечатли ме един дебел мъж в бял костюм, който пееше някаква религиозна песен.След кратко взиране установих,че това май не е мъж, а жена, и този глас ми е убийствено познат от началото на 90-те, но не мога да образувам името й в съзнанието си.Оказа се ,че това е KD Lang,която пее песен на Ленърд Коен.Изпълнението й беше вледеняващо добро и направо ми скри топката,a ако трябва да звуча още по-канадски,скри ми шайбата.Ще завърша темата Канада с любимата си тамошна група The Lost Fingers, и кавъра им на Touch Me.

greeting card from all my hard

честит дожден рен, говедце манипулаторно !
пожелавам СИ на следващия ти рожден ден да ми позираш гол !
и да те изрисувам още по-шилешки от тоя !

snow,cofeee and tv

От няколко дни се опитвам да заплача,и не мога.Когато си задължен да чувстваш нещо -например да си щастлив на рождения си ден или на празници,не става.Вчера излязох да походя все пак ,и даже плаках,може би точно защото бях далеч от вкъщи,но не беше за дълго.Времето беше от онова вълшебното,бялото ,което ти се струва студено и грозно от прозореца,а осмелиш ли се да се пъхнеш в него - посреща те една мекота и белота,и даже струва ти се-топлина.Валеше от онзи кроткия пухкав сняг,който не се блъска в лицето ти,а само го докосва.Онези малки снежинки така грижливо попиха сълзите от бузите ми,че ми стана неудобно да продължавам.Отделно от това тази херметична тишина,която валящият сняг създава,а вчера беше неделя и нямаше какво толкова и да заглушава-чувствах се в някакво място,където нищо лошо не може да се случи.

Неделната тв вечер е празник за всички киномани,само дето аз не съм киноман,и се зарадвах,че вместо с дрешници и лъвове,ще мога да се занимавам с нещо ,което ми е интересно наистина -песните на Миро за Евровизия.БНТ направи рядко адекватен ход за нея,като го избра за наш представител - аз също не мога да сетя за по-подходящ.Оттук нататък самото предаване беше типично за тази телевизия-пълно с нелепици и гафове.Най-много ме издразни ко-водещият-едно малко детенце,което стреснато повтаряше някакви реплики,които явно му диктуваха в ухото.Едно дете е сладко,защото е невинно и непринудено,кому е нужно нещо подобно?По-добре да бяха взели възрастен,който поне щеше да изиграе,че тези реплики са негови.Всъщност подозирам чия е била идеята за детето.На Драго Драганов ,който си беше помпозен ,екзалтиран и претруфен както винаги.Наистина се изкефих,когато на въпроса "харесват ли рок-музикантите Евровизия" ,Кърнев ,вместо да се впусне в също толкова помпозни и лицемерни излияния,отвърна почти веднага и кратко-"не".Относно песните - първата,"Eagle"е единствената,която става според мен.Защото е на английски,защото не е балада и защото има-чалгица ли,седем осми ли ще го наречем,във всеки случай ,живец.Песента на някакъв шведски композитор-звучи като извадена от конвейер.Песента на Найден Андреев-същият конвейер,само че български,и по-назад във времето.Песента на D2 - докато я слушах ,си мислех само едно - на Димитър Кърнев много му липсва Дичо.Песента на Миро - балада,сравнително готина,но не става за Евровизия.

Докато съм на вълна БНТ,да кажа че следващата седмица е последната за формата "Българските събития на 20 век",което ме прави искрено тъжна.Георги Тенев бавно,но славно ми обра точките,най-вече със своето поведение.Нагледала съм се на водещи,които доминират събеседника си ,прекъсват го и единствената им цел е да изпъкнат.Нагледала съм се на водещи,които не обръщат никакво внимание на събеседника си,задават си въпроса,след което се концентрират върху прическата си или върху слушалката в ухото си.Тенев е различен.Той внимава и реагира на това,което му говорят,и същевременно,ако някой гост се развихри твърде много,той успява да го прекъсне достатъчно категорично.Сега като се замисля ,основната причина за това е,че той не се възприема като водещ.Може би е по-добре че този проект свършва,че да не вземе и да се възприеме.

софийски прозрачности

В квартала дълго време имаше художествена галерия (дълго, дълго- поне една година).Наскоро минах оттам и видях ,че е заместена от магазин за колбаси.Нямаше как да не се сетя за "Улицата" , и Кръстю Лафазанов който казва : "Ний обичаме културата,и бахура.Обичаме и операта.И бахура." Ще прибавя към това ,че закриха най-свястното ни кафене,за да го превърнат в банка, и сега пропорциите са нещо като 500 метра - 6 банкови клона.Изводите се налагат от само себе си -този град е пълен с богати хора,които набиват бахур.

i'm all over it now

бай бай иносенс
джейми се ожени

следновогодишно

носни кърпички "Перла"

Ето какво ми подадоха в аптеката ,когато им поисках носни кърпички.За жалост,разбирам за този зашеметителен продукт твърде късно.Утре е последната серия на "Перла",а аз още не съм почнала пакета.

manspiration

Thinspiration (thin+inspiration) са снимки на готини слаби жени, които лепиш на хладилника , в стремежа си да отслабнеш.Тoзи метод се използва често от манекенки,склонни към анорексия, при които въпросът за формата е наистина базов.

Аз като една обикновена жена - нито анорексичка (надявам се),нито манекенка(вече не се надявам),намирам за по-логично да се вдъхновявам не от готини жени,а от готини мъже.В крайна сметка в основата на всичко стои сексът,респективно мъжете,включително и когато искаш да отслабнеш.Затова моят thinspiration е всъщност manspiration,и вместо да го лепя на хладилника,сложих го в интернет.Успях ли да го завъртя дотам,че да ви пробутам клипа,който си спретнах със снимки на Джейми Кълъм?

Сега,ако трябва да бъдем честни ,Джейми не е някакъв аполон,по-скоро прилича на кюфтенце,ообаааче - звучи вдъхновяващо,а на мен малко ми трябва.

happy new alen

"Ауу , какъв красавец - възкликнахме почти в един глас с майка ми, когато този момък излезе на сцената на снощния концерт. Рядко се случва да сме единодушни относно мъжете,но изненадите тепърва започваха.Младежът с буйните къдрици се появи с акордеон,поигра си малко с него, колкото да ни заблуди,че е акордеонист,после внезапно застопори между краката си един тъпан и засвири като за трима барабанисти,взети заедно. Да се чудиш как тези нежни бели ръце,на които по би им отивало пиано,само с две малки шибучици успяха да поддържат ритъма през цялото време.За капак младежът се оказа, че е и певец, и фактически изнесе почти целия концерт,що се отнася до мъжките вокали.Ален извади един дрезгав цигански глас,с много мощ и без да пести украшенията-отново в тотален разрез с външността и младостта му.Истински певец,а не някой ,който припява покрай свиренето,или пък подрънква,покрай пеенето.Не загуби усмивката и енергията си нито за секунда,дори и в края на концерта,когато духовата секция вече изплезваше език,той беше там на сто процента.Сякаш беше скрил батерии под черната си ризка.Или може би беше скрил там 22 -те си години.
А точно срещу него,Горан Брегович в бялото си костюмче и чаша виски,мързеливо подръпващ баса.Отдавна минал 22-те си години и 200-си концерт -леко отегчен и все пак доволен."Това е моят каст,а ти си нашата звездичка".Аплодисментите на публиката го потвърдиха.Пак и пак.