блатна коледа

Джингълбелсът тия дни почна да ми идва в повече.Както се казва,и тая година ме изненадА със собствения ми хейт към празниците,въпреки че ми се случва редовно-еври иър.И тъй-време е да полеем джингълбелса с малко сикнес ,малко тайръднес и с квото там сме си набъркали.Лишенията раждали творци,излишеството-консуматори.Хахаха,ако беше така,аз щях да съм написала това стихче ,а не Кайо някой си.Лишенията трябва да са добре осъзнати и планирани,иначе раждат.....едни други неща. Аз съм като Шрек, дето плува диша и живее в блатото си,който дори и от Фиона не може да бъде спасен.Защото за разлика от него аз не бих простила на моя Фион ,ако не прилича на принц,в края на в деня.Но какво да се прави зайчето е все още малко,и си пада по хироуси.Такива едни розови плюшени истории,дето са лъскави и летят.Та ако се върнем към темата за лишенията,най-добре да се откажеш от нещо,след като си го опитал.Ами да-изключително се радвам да се почувстван като хироу ,на едно стихотворение,пък било то и фаст литръчър.

Хербаризираният човек

Той живее в книга
Хербаризиран между тридесет и втора
И тридесет и трета страница
А тази книга е сложена на рафт
А рафтът се намира във мазе
Което е във стара къща
Която е отдавна изоставена
И тъй като животът му не е
Безкрайно интересен и
Изпълнен с удоволствия
Човекът, който е хербаризиран
Се занимава с размишления
И четене на двете страници
Между които се намира

Кайо Терзийски

Коледен Десктоп

Отвреме навреме с брат ми,моя съ-юзър,имаме философски спорове какво стои по-добре на десктопа-хубава девойка или хубав младеж.За съжаление мненията ни са успоредни и не се пресичат,може би защото съвпадат със сексуалните ни интереси,които също не се пресичат никъде.Но днес изтиках Адриана Лима от екрана поне за малко,за да я заменя с това чудесно нещо,което всъщност се казва Фреди Люнгберг,и рекламира бельо за Келвин Клайн.Открих тази реклама с една година закъснение,сигурно защото не се интересувам нито от фйешън ,нито от фудбалисти достатъчно.Обаче си струва.А елхата-за която с брат ми имаме съгласие-принципно стои долу вдясно,но специално за този shot реших да я пораздвижа.Весеуи празници,хихих.

7 декември

щеше да е уан-дър-фул,ако Ясен и Дорфмайстер бяха на едно и също място тази вечер,но уви-не са.
тоест няма да се ходи-и на двете.

чаровните мошеници

Батето пусна тази група,не с тази песен,и тва май беше най-хубавото в днешното предаване.Аз пък ги мернах снощи по Vh1,с точно тази песен за "единствената жена,която познавам".Не бих нарекла това случайност,защото както аз ,така и той преминаваме през музикалните програми сигурно стотици пъти на денонощие.

Спомените ни обаче са различни.Което само може да ме радва.

32

Всеки месец си има история.Например септември -дзъннн !През октомври всички риби отплуваха на юг.Ноември,ъъъ.....Ноември ?Ооу,тъп месец.Край.Няма да има ноември.

Дам,щеще ми се да няма ноември,и аз да не ставам на 32.Но си го има, особено 24-тия му ден,в който аз ,както всеки път,ставам по-стара.Да-скука.И равносметката е скука ,но ще си я направя.През тази година ми се случиха доста нови неща,но по-скоро ги оставих да ми се случат,отколкото ги направих,затова не се чувствам особено горда и щастлива с това.Имах и няколко неприятни сблъсъка с недвусмислената реалност,тоест с живота,но ние с живота принципно не се понасяме ,затова сега смело му размахвам среден от заешката си дупка.

А сега ще се поздравя с едно парче,което винаги съм мечтала да ми бъде прошепнато в ухото лично от него-Били Джоел."Обичам те такава,каквато си."Разбира се,това е художествена измислица-в живота Джоел е женен за манекенка.

ритъм тишърт

Тая тениска може би трябва да се нарече архивна,защото е на вече несъществуващото списание Ритъм.Не мога да кажа,че съм особено натъжена,защото отдавна вече не купувам това списание.Навремето бях много запалена и купувах всички музикални издания,а за Ритъм даже известно време бях абонирана.С възрастта постепенно престанах да се интересувам от музикални,лайфстайл и каквито и да е издания.А след като открих и интернет,сумата от 10 лева на месец за списания започна да ми се струва твърде голяма.

Тениската получих като награда от списанието,не помня по какъв повод,и досега не съм я слагала,защото е мъжка и ми е голяма.Но след известно преправяне може и да стане за носене.Както се казва,тя тепърва ще става интересна.

Prickels

Любоф ,любоф,сварен картоф,разрежеш го-той Петроф.В тази връзка особена радост предизвика в мен тази снимка,която показа,че батката и аз имаме пъпка на едно и също място-под ухото.Е,ушите малко се разминават,но като се има предвид,че съм левачка,нещата си идват на мястото.Вероятно той се е порязал,докато си е плевил бакенбардите,аз нямам такива, за сметка на това имам и още една пъпка под веждата.Не,не си бръсна веждите ,но пък ги скубя,и сега се сещам,че трябва да си сменя пинсетата,защото явно е вери ръсти.Имам и обичайните пъпки около брадичката,но те не се броят.Хормони,хорни хормони.

7.92 *

Предадох се.Купих си коняк.Добавих два лева и си го взех.А можех да не добавям нищо и да си купя бикини-гиздавобели,с ниска талия и розови джувчици отстрани.А може би даже и две-с розови,и с лилави.

Обаче предпочетох коняка.Защо ?Аааааа,не."Ние тук не даваме отговори,ние тук само задаваме въпроси."



*-проверка по сметка

COSMOS 1 000 000 roses

filthy town

вчера реших да си направя романтична есенна разходка сред кафявите листа.тъкмо беше отминал дъждът,вдишвах дълбоко въздуха се радвах на свежестта.докато не забелязах една локва,пълна с нещо като сапунена пяна.версията,че някой си е мил колата в неделя по стар соц навик,я отхвърлих още след втората -третата локва.повечето локви бяха пълни с това,независимо дали бяха на улицата пред блока или на някоя пътечка в парка.представяте ли си какви лайна има във въздуха и по листата на дърветата ,и в какво всъщност живеем.

прецака ми се разходката сред природата.а за моя "любим " град ще пиша и още.

count_hero

http://www.rawknroll.net/live/85

докато четях това нещо снощи ,почувствах непреодолимото желание да сложа автора му между краката си.или поне да сложа текста му в блога си.

диииизел

климатикът вече не духа,парното още не топли ,а по улиците унилият вятър разнася миризма на печени чушки и въпроса "къде беше тва лято".как така се събраха четири почивни дни и защо в софия останахме само аз и това готино франсе,което ми се плези от екрана?не знам,също както и не знам защо,колкото и да се опитвам да го подуша,все ми избива на прах и фасове.май трябва да почистя стаята.

приказките на Андерсен

Разбира се,че ги чете.
А знаеш ли какво прави с другата ръка?

crossing the bridge

Когато вчера отивах към работа,видях няколко гарвана,които си играеха и подхвърляха някакъв предмет.Беше докато минавах по моста,а в празните дупки на калдъръма се беше събрала вода.Приближавах се към тях и не се стърпях да погледна,въпреки че подозирах какво може да е това,което така привлича интереса им.Опашката му беше това,което отдалече ми приличаше на бяло въженце.Плъх,или по-точно това,което беше останало от него.От сивото му полуизсъхнало тяло се показваше нещо червено.Когато стигнах до тях,гарваните отстъпиха на почтително разстояние.
После ми се обадиха,че не е нужно да идвам на работа този ден.Върнах се,по същия път.Гарваните пак бяха там,а също и плъхът.Същият си беше,само онова червеното,дето стърчеше от тялото му,беше малко повече.Гарваните пак се дръпнаха настрани,но чувствах тяхното нетърпение да си довършат.
Не ми се прибираше вкъщи.Отидох в клуба.Там нямаше какво толкова да се прави,и случайно реших да разгледам всички снимки от партито подробно.Случайно ли казах?Няма случайно.

so summer

харесвам този клип и този зеленикав цвят,който го е обраснал отвсякъде,както мъхът кората на дърво-успокояващ и мек,като усмивката на девойката,която сваля сутиена си на плажа,дори и без отдолу да се крие силикон,и монотонното друсане на колата по горския път.ако си представям лятото по някакъв начин,този клип е най-близо до фантазиите ми.тази година ,а може би и следващата.

in the life

сълзите падат
по напуканата земя
на лицето ми
а оттам с трясък разцъфват
два подпухнали клепача

всички ме питат

точно колко ми е голям

amy

тази жена е толкова грозна,че просто не мога да я мразя.
тази жена пее така добре,че просто не мога да не я харесам.
лллик йор липс ез ай сссоук май фит.

радио софия

ми аз си изчаках чакането и си изплаках плакането,дет се вика.
но когато най-малко очакваш нещо,то да вземе да се появи.
батето се завръща-след две години-изплува иззад хоризонта,някъде към 94.5 Mhz,през септември.
пак ще се лее драгоценният му глас в ефира-а аз сигурно ще съм на работа,пък там пускат само радио фреш
thats life is all about.

към мойте доброжелатели

не искам да си взимам хапчетата.
не искам да го забравям.
i wanna get laid.

зае-дневие

Заекът се занимава с музика,съмнявали ли сте се?
Beyonce and Shakira-пее се в банята
Mark Ronson-stop me-когато се отива към някое място,където би могъл да бъде Ясен.
Rimsky-Korsakov-Sheherazade-за започване на деня.Има една красива цигулка,която изплува от време навреме и напомня,че въпреки всичко нещата могат да завършат добре.
Maroon 5-makes me wonder-никога не съм се съмнявала,че тази група е добра.
Calvin Harris-acceptable in the 80-s-по всяко времеeeee.Имам усещането,че ако в rfi все още работеше един определен човек,това парче сега щеше да се върти там като изоглавено.Първо текстът ми се струваше като"това беше разрешено през 80-тте,а сега не е",един вид накъде отива светът,полудял е,но може би и заради клипа съм му придала повече социален елемент и ирония,отколкото има.Всъщност се пее за хубави млади момичета,както във всяка втора комерсиална песен,но въпреки всичко това рулира.

У-У-У

Knut the blogger

Здравейте,аз съм мечето Кнут и си имам блог.

http://blog.rbb-online.de

Why did you do this to me?

Ех,какви са сладки,изглеждат като еклер с крем.
Ако знаете как искам да изгреба този крем...
С прахосмукачка.

nightswimming

Снощи плувах гола в сълзите си.

* * *

Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха,
с тихия пролетен дъжд
колко надежди изгряха!

Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне.

В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха!

Samba Triste

Когато предозирам с MTV и цветните клипове,ето къде топя сетивата си,за да си починат.Къде изчезнаха черно-белите актьори,питаше се Теди Москов в една от "Улиците".Къде изчезнаха черно-белите музиканти питам се аз.Ами как къде-дават ги по ARTE.Не че някога съм харесвала кой знае колко акустичната китара-асоциирам я с съсредоточени класически музиканти,които кой знае защо я държат с върха нагоре,и бръмчат досадни пиеси.Тези обаче са съвсем различни.А заглавието "Тъжна Самба" е само за заблуда на противника...

Lonely Cryin Only

Отвреме навреме ми се дослушват Терапи,мята ми се на някакви влакове,с мешката на рамо, като хипар.Или ми е вкусно да си го представям,защото така по-бързо минава времето.Очакването е 90% от удоволствието.

Въпреки че не харесвам рок,тази група някакси ме хваща.Не е от онези ударните,баналните,има нещо дийп в тях.Има нещо галещо в гласа на Анди,което прави енергичните им песни наистина въздействащи за мен.Контрастът е важен.Най-големият злодей е онзи перфидният,който шепне в ухото ти,а най-лошото куче онова,което седи и си мълчи.А Ремиджио е велик,не защото ги клати(всеки го може),а защото докато ги клати като дървосекач,ги пипа,сякаш са от кристал.Да владееш силата,не просто да я имаш.Може би това е една от най-мъжките черти.

Мда,контрастът.Дали едно невинно женско лице,не подклажда още повече мръсните желания.Скарлет Йохансон е подлудяваща в последния клип на Джъстин,гледайки я,почвам да се замислям дали наистина лесбийството ми е толкова чуждо.

Любимата ти група на сцената.Изгарящата завист,която те обхваща заради този половин метър сцена,които ви делят.Всички погледи вперени в тях,дори и твоят.Заслужават го,знаеш го по себе си,по ударите на сърцето си.Те имат талант,за разлика от теб.Дали ако ги изчукаш няма да се сдобиеш с едно мъничко парченце от него,или ще останеш да си пееш за удоволствие.

Дали ако забравим всичките други причини поради които правим секс,а не заради самия него,няма да изглеждаме като животните.Те никога не се усмихват,докато го правят.

Gabin feat. Dee Dee-Into My Soul

Страданието е познание,(или беше обратното),както казват индийците,които цитират батето(или беше обратното).Постепенно се научих да боравя с Гугъл Аналитикс,и се оказа, че трафикът ми е наполовина,отколкото го мислех в началото.А също че 80% от него се генерира от един човек.Батето?И аз си мислех ,по-точно исках да е така .Ама к сожаленю ден рожденя толка раз в гаду. Имаше точно толкова вероятност да е така,някъде 365 към едно.Нее,не е батето.Мотивацията ми за този блог спада всеки един ден.Опознах себе си,и на мен самата не ми е интересно да разказвам за моята малка планeта, от моята малка галактика,и единствената свръхмощна звезда.

Има и разни малки изключения,като това парче,което дълго се чудех кое е,слушайки го по rfi.Бих го написала във форума,но понеже не съществува,слагам го тук.Хубаво е да мръзнеш цял ден,препускайки из София,а вечерта да се отпуснеш пред компютъра на топло,и да намериш едно парче,което да те стопли още повече.Ако бях батката,тук щях да направя пауза,и после да кажа с глас,който постепенно преминава в шепот:нека да го чуем заедно.

Пролет

Искам или не,пролетта е тук,надушвам я по потта от подмишниците ми.Което ми напомня,че искам или не,трябва да сменям,най-малкото вълнените си парцали с някакви по-олекотени.Или да сменя количеството на свободното си време,защото вглеждането в собствения си пъп,или по точно казано пъб "Батето", стеснява кръга до точката на пълното полудяване.За което наличието на собствен блог много ми помага. Така и не разбрах защо дватата ми най-любими форума-бипием и ерефи-бяха затрити почти по едно и също време.Ще избягвам негативни изказвания от типа"всичко което докосвам,се разрушава",но факт е,че се задушавам в собствената си мас.

Пак съм си в моята клетка,набъбвам,но освен решетките да се отпечатат по лицето ми,нищо друго няма да се се случи. Не знам защо,като видя зелени листа,и се сещам за абитуриентски балове.За началото на един радостен път,и за всичките "какво,ако..."и които в повечето случаи са в мой минус.Какво сега,не ми се учи,не ми се работи.В този случай забелязвам,че хората записват шофьорски курсове.Пък и най-после батето със сигурност не може да кара,ето една причина,много моя причина,да си вдигна селфестийма с едно ниво.След което тържествено да го сгазя на светофара пред Военния клуб,и да приключа веднъж завинаги със сравненията с всичко и с всеки.Ама не,тогава ще се превърне в легенда,и ще се почне една ужасна история...Оставям го жив.

Nightstory

Да,да,да-гледах го.Благодарение,че нямаше Слави снощи,а мачове не гледам,разцъках каналите и се натъкнах на батето.Nightstory и без това не ми вдъхваше доверие,защото го води един,който дето все се мъкне в карирани ризи(като Теди Москов,ама не е),и демонстрира небрежност(като Део,ама не е),но нямам идея какво търси в ММ.Факт е,че те имат нова политика,свързана с гиздави 20-годишни,които четат аутокю.Предположих,че след като е по-голям и няма никаква визия,са го взели заради друго,например собствени мисли в главата,но засега няма индикации за такива,а снощи се убедих,че конкретно от електронна музика нищо не разбира.

Не знам защо се случва така,в смисъл всичко наведнъж,защото напоследък разгледах около петстотин снимки на батето,чувствам се натъпкана до козирката,и не ми се гледа точно този филм точно сега.По принцип се радвам да изкарам един-два часа с гласа и вида на Ясен (баси,откога не ми се е случвало?),обаче всъщност се получи доста тъповато.Казвам го след пет часа размисъл,понеже не можах да спя през нощта,ама не точно от радост.Батето беше подпухнал и зачервен,обясни,че е болен,и през цялото време пиеше чай,което по принцип беше хубаво,но го беше налял в някаква гадна пластмасова чашка,което беше отвратително,защото не можах да си представя нещата,които трябваше да си представя.Водещият му задаваше някакви елементарни безумни въпроси,показа минимум обща култура (Джони Уинк?),от което аз жестоко се вбесих.В крайна сметка в ММ работиш,бе,Митак,да беше бръкнал в някой форум поне за последното парти,вместо да питаш"ама защо искахте да има по-малко хора на Дигуид".В резултат аз не чух нищо ново за,около и от Ясен,помислих си около сто пъти"ако аз бях там,какви въпроси щях да му задавам",и се чудех как батето не се ядосва.Даже прояви лицемерието да каже,че се надява да си е спечелил още един приятел тази вечер.Ама те водолеите са си такива,думата "приятел" я продават като стой та гледай.

По-късно през нощта си помислих с носталгия за най-якото интервю с Ясен,което слушах преди много години по радио Тангра.Беше супер готино,първо защото не очаквах,пускайки си Тангра в два през нощта,да чуя нощен блок,още по-малко там да е моят пич.Водещ беше Румен Янев,говореха си като меломани,като хора, които разбират нещата и просто имаше атмосфера.Пуснаха много музики,включително и демозаписи на първия бтр,не блъскаха реклами на всеки двайсет минути,научих толкова неща,чувствах се добре,и за кой ли път ще кажа,че няма такава медия като радиото.Радио Франс Интернешънъл,както каза оня глупак снощи по ММ.Хайде,ще чакам Мел в неделя,за да си оправя поне малко вкуса.Батето изглеждаше красив и щастлив на пресконференцията,дано да е имало за какво.

Images

За кой ли път се убеждавам,че от това което се върти в главата ти,до реалния свят има понякога невъзможно дълго разстояние.Откога съм се заканила да поставя Батката в Тубата,вече имам и възможностите за това,но никак не фърфи.Аз си представям нещата перфектно,едва ли не всяка милисекунда от кадъра,но нямам никаква идея как да осъществя нещата върху монитора.Първо нищо не разбирам от анимация,или каквото е там,а ужасно ме мързи да уча.Второ,за разлика от един режисьор,който разполага с актьор,на който да каже:"направи това,сега застани така",аз имам един куп снимки,които са почти еднотипни.В смисъл,там има един усмихнат мъж,който пуска музика в клуб.Оттам нататък отпадат всякакви песни,които звучат тъжно,ядосано или съзерцателно,и остават само веселите и закачливите.В крайна сметка ще се получи едно обикновено слайдче.Въпреки това,ще го направя,защото чувствам,че скоро ще ми изчезне всякакво желание за това занимание.

Ясна Гора

Знаех си аз,че много по ми подхожда на възрастта да си остана вкъщи,и ближейки коняк и слушайки джаз,да погледам планината през прозореца.
Тъмносиви морени,пролетносиньо небе отгоре,и кожа бяла като сняг по средата.Да те потъркалям в преспите,докато бузките ти се зачервят не от пиене,а от смях.А бакенбардите ти се намокрят и щръкнат настрани.Coo-оо-оо-l Mountain.До следващия ивент.

Рекапитулация

Очилата ми са залепени с тиксо от двете страни,от кецовете ми е останала само каросерията,другите ми обувки са с токчета и не стават за денсинг.Едните ми дънки са твърде широки,влачат се по земята и се разръффат,другите откакто ги изпрах,не мога да си напъхам половиния гъз в тях.Приличам ли на човек който излиза често?Или на някой който ще ходи на Дигуид довечера?В джобовете ми няма пет пари,камо ли трийсет лева-вход и консумативи-и зверски ми се спи.За какво са ми хиляди плазмени екрана,като ми трябва само едно лице.За какво да си причинявам това,техното си е тяхно,а аз обичам Бебо и Сигала.Време да спра да се насилвам.

Kosheen-Is It Over Now

Ден за любов

уот мор кен ай сей?

Happy Birthday

Водолеите са едни странни същества.Те принципно обичат всички хора.Няма цедка,всички са поканени,а водолеят вади една дружелюбна и лъчезарна усмивка,каквато само той умее,и най-странното е,че е искрена.Хармъни енд ъндърстендинг,дето се вика,и всичко е прекрасно.Обаче после откриваш,че за да продължиш,трябва да минеш през едно много малко място,примерно както завъртяните стълбички към петия етаж на Ректората,ама два пъти по-тясно и с игли по стените.

Откога драпам да се кача на петия етаж,но батето яко се е застопорило и все повтаря,че там нямало нищо освен една прашасала библиотека и лайна на гълъби.Дай ми да видя,бе, ман-казвам аз.Дай да видя и ще си отида по-бързо отколкото си очаквал.Баси как лъжеш-казва батето.Баси как лъжа-казах аз-По-добре да стоиш в коридора и да се правиш на жандарм.Жандарм е яко-каза батето и прихлупи каската си.

Спорт

Какъв спорт,бе,аз съм жена.Тестостеронът ми е малко,и надпреварата като такава,не ме интересува.Единственото,което може да ме задържи пред някой спорт,е сексуалният елемент. Хубави мъжки екземпляри,които напрягат мускулите на хубавите си тела.Ху'с дъ уинър?Ху керрс.

Поради тази причина харесвам например плуване.Мъжете плувци имат най-хубавите фигури.Широки рамене и плещи,и не прекалено развита мускулатура,а точно колкото си трябва.Най-любимата ми част от състезанието е,когато се събличат.

Напоследък открих колко е яка ездата на бикове.Участниците са облечени с широки кожени панталони,закачени за колана и каубойски шапки,прихлупени над лицето.Имиджът им е перфектно изчислен,и ми се струва,че за разлика от казармата,този, който се е обръснал преди състезание,получава глоба.А като се качат на бика,и почнат да извършват онези характерни движения...Вярно,сесията е малко кратка,няколко секунди,но пък веднага идва следващият.

Харесвам и футбол,особено когато някой бъде фаулиран,падне на земята,и почне-нарочно или не-да се извива.Малко е извратено,но се кефя на тази ситуация.

Волейбол също.Особено когато забиват.

Биатлона май е единствения,който ми харесва по други причини.Мъжете изглеждат супер смешно в онези прилепнали екипи,приличат на балетисти.Обаче си спомням как някога карах ски,и усещането за сняг,студ и
свобода ми липсва,и така някак го компенсирам.

notwist

Tea Party

Чаят е фетиш за мен.Най-надървящият порнофилм,който съм гледала, съдържаше една малка японка и един американски войник,а най-вълнуващата сцена-нейните чаши за чай на масата,и неговата голяма бутилка,стърчаща брутално между тях,докато те двамата се търкаляха нефокусирани в дъното на кадъра.

Както се научих в университета да пия кафе,така и след това се научих да пия чай.Беше една дълга и студена зима,или може би есен,когато самотата ми излизаше през носа особено грозно.Гледах да се стопля по всякакви начини,седях в банята всеки ден,правех си чай,и други вкусни неща.Само и само да не ползвам хюмън тъч,което наистина би ме стоплило.Но когато си решил да си бъдеш самодостатъчен,налага се да си плащаш.

Част от митологията си за чая,разбира се,дължа на Ясен,който твърдеше,че носи редовно термос с чай на колегите си в радиото,приготвен лично от него.А когато казваше,че поканил някоя дама на чай,всички се радвахме на този евфемизъм.С чай и голяма компания беше закрито и последното предаване на "До границата".Няма нужда да казвам колко много исках да бъда на мястото на приятелите му тогава.

Обичах да слушам това предаване.Беше готино да се измъкна от къщи,да взема кучето и да поскитам из улиците с уокмен в ушите.От музиката често не чувах колите и нерядко почти ме подпираха отзад.Но да слушам гласа на Ясен в мрака на празните улици,беше нещо,за което си струваше.Помня как веднъж, преди да пусне едно парче каза,че то е "поздрав за всички които ни чукат тази нощ".Не спрях да усмихвам унесено по време на цялото парче,което между другото,беше типично електронно,и продължи около десетина минути.Това е най-очарователният лапсус,който съм чувала от Ясен и по радиото изобщо.Дори и да е било нарочно.

Спомням си също как той беше купил някаква книга за чая и разказваше някакви историйки от нея,между музиката.Ставаше въпрос за един будист и учителя му.Учителят му казал да почисти градината.Ученикът я почистил ама супер старателно,едва ли не я излизал.Дошъл учителят и казал,че не си е свършил работата както трябва.Ама как,толкова се трудих,изгубих си часове!Трябваше да оставиш малко листа по пътеките,защото така ще бъде много по-красиво.И точно тогава минавах по тротоара,там също имаше листа,които шумоляха под краката ми,не ги виждах в тъмното,но си ги представих.Красиви,наистина.Заради моменти като този ми е толкова трудно да забравя батката.

Чаят те опива,но не те напива.За мен,която никога не съм била пияч,това е много по-добър вариант от алкохола,когато става дума за еротика,защото знаеш много добре какво и защо ти се случва,и го посрещаш с цялото си съзнание.Кафе,чай и шоколад са трите неща,без които не мога да изкарам повече от денонощие,и не просто ги консумирам,а правя любов с тях.Да не казвам колко чаши за чай съм счупила,защото имам навика да забивам зъби в тях.За аромата какво да говоря,трябва да се почувства.

Ожаднях.

sick and tired

Понякога годините излизат върху лицето ти,дори и върху твоето мъжко лице без бръчки.Като изпъкнали вени-четиридесет,без една седмица.А това е втората ти поредна вечер,предстои ти трета."And you must be looking very old tonight",както пеят The Smiths,невероятната ми зарибявка за последния месец.Защо така,тъкмо си харесаш някой,и той излезе,че прави глупости.Мориси е направил песен,която може би ще бъде английското предложение за Евровизия.Коментарите за нея са от "shit" до "talent",аз се придържам към първите.Как беше-ти си добър колкото последната ти творба.Или-да го уважаваме,той вече е влязъл в историята.Ехх...Moжe би е прав Радичков,че всеки си носи това,което има в дисагите.И когато дисагите се изпразнят.....Между другото,dj Бобо също има песен за Евровизия.Песента е дует със Сандра-да,онази същата.Не се притеснявайте-не само при нас има недоразумения със стари естрадни звезди.Ние сме Швейцария на Балканите,хехехе.А това води до тъжната мисъл,че най-добрите ни музикални постижения,както и техните,датират с години назад.Бобо за разлика от Мориси,не си е мръднал от нивото.Посредствеността като че ли е безгранична.Май онази приказка с дисагите вази за хората с 99%талант и 1% труд,а не за другите.

На 17-ти ще бъда там.Ходи ми се на танци,и то на танци с теб.Ще дойда рано,а не както винаги и да изпусна сета ти.Това е една от малкото възможности да не се сблъскам очи в очи с гиздавите куклички от Червило.Разбери ме добре,не мога.И само да си посмял да не свириш,дреме ми за Дигуид.Не знам да ще ще бъдеш "женен" или "влюбен в друга".Обаче "what difference does it make."

Чичовият Мармалад

Струва ми се,вече ще трябва да се дава награда,на хората,които успеят да създадат парче само в един стил.Сега всички забъркват мармалад като луди,но нe на всички им се получава.Живеем в епохата на пародията,на сринатите авторитети,но за да създадеш пародия ,трябва много добре да познаваш това,което пародираш. А и много да го обичаш.Може дълго да спорим каква е разликата между влияние,вдъхновение и откровено грозно гепене.Обаче "ху керс",както пее Гнарлс Баркли,щом нещата се получават "ийзи уей".Или поне такова е усещането,докато слушаш подобна музика. С добронамерено отношение към "предтечите",но и достатъчно самочувствие.Въобще темата за ученика и учителя,кой кого надминава,трябва ли,и кога,да си сложиш джедайските умения на рамо и да си поемеш пътя,ми е много важна.Но както се казва другаде,трудно е да бъдеш смел,когато си толкова малко животно.

Unklejam ги прихванах от телевизия MAD,която ми бяха пуснали вместо ММ.Въпреки че през деня въртят много гръцки артисти-е,няма как-през нощта има какво да се чуе ,в така наречения "клубен" жанр.А през това време ММ въртят клубната кралица ИРРА,и красивия денс-принц Крум.Тук е моментът да кажа-добре е,че влязохме в Евросъюза.И да благодаря на кабела,че ми оставиха MAD,дори и след като пуснаха ММ отново.

И понеже ненадейно е пролет,и дърветата ненадейно се раззеленяват,Заекът също почувства наплив на енергия и желание да поразкърши кълки.Шейк ет,шейк ет,шейк ет.

Private Tiger

Как се опитомява дракон?Като извикаш името му.Но преди това трябва да го научиш.А как се опитомява тигър?Като му демонстрираш невнимание.Но преди това трябва да се научиш.Тънки работи са тия,а ръката ми е неумела,и още не знае как да държи лъка.

Друг въпрос за какво ти е тигър като е опитомен.Ама това май си е проблем на тигъра.В момента той ми е достатъчно интригуващ,за да си сложа тази инфантилна рисунка в блога,да му подхвърлям кокали,и да си се радвам на идиотщината.

Пиратството ограбва

Каква чудесна пропусната възможност да видя Ясен разголен,и то в най-добрата си част-рамене и гръден кош.Той няма проблем с глупавите кaмпании,мисля,че дотолкова е свикнал с тях,че даже няма да му направи впечатление,че този път няма да му платят.А и с това червено надписче нещата стават направо еротични.Започват ги от лицето,камерата бавно се отваря,пълзи надолу по тялото,ох,ох,ох.Да не говорим за чернобялата картинка,любимата ми конфигурация.

На колко стрийт-парада ходих,ама не става.Не ще тоя човек да се съблича,и не ще.А Стивън гордо вее шкембе до него,и не му пука.На морските партита същата работа.Ама тъпо си е някак да ходиш до Лондон да си купиш маркова тениска,пък после да я свалиш.По-добре облечен и запотен в жегата.

Жалко обаче,че няма да разбера за какво да завиждам на жена му.Защото за обратното имам много причини,само чакам достатъчно подходящ повод.

Enjoy the silence

Напоследък се чувствам особено зле,марто-априлската ми депресия ме изненадва през януари.Краят на годината кара човек да жадува промяна.Преди си позволявах да не слушам ерефи цял месец,вместо това слушах FM класик-музика,каквато не слушам изобщо.Правех го с цел да си изостря апетита,и да се почувствам различно.Сега защо да го правя?

Сега гледам чалга телевизии.Ами,весело е.Красиви и перверзни-какво повече искаш.

Има един въпрос,който ме човърка,и чийто отговор не искам да търся.Знам,че съм на това дередже от въпроси,които не съм задала навреме.Стрелата,която се забива в тялото ти,а ти се чудиш дали е отровна,докато не стане твърде късно.И все пак, сега става дума за няколко дни,затова ще изчакам.Ще си слушам Sezen Aksu,ще се наливам с алкохол и тромаво ще извивам паласките си в ритъма.

Айриш Бленд

Опнали сме се с Анди Кернс на една зелена полянка.По тревата се търкаля едно малко транзисторче,а оттам извира педантичният вокал на Боно.Анди се опитва да закрепи бутилка Тъламор Дю върху тумбака си,но тя все се изтъркалва настрани.Той се смее и закръгленият връх на носа му вече не изглежда толкова закръглен.В пъпа му остава част от уискито и аз я облизвам или.....чакай,това май беше друга реклама.Два ирландски вълкодава препускат из поляната и рошавите им уши подскачат във въздуха.Отвреме навреме идват при нас и допират хладните си носове до бедрата ни.Вдишвам студения въздух и се чувствам толкова свободна.

Започва да притъмнява.Силуетите на хълмовете стават все по-отчетливи.Не се мъчи с това уиски-казва ми Анди.Хайде да се прибираме и да ми направиш чай.Айриш Крийм.

На другата сутрин

На другата сутрин се сетих,че вече сме 2007-ма,и Ясен пак е е канил момичета на танц,ама тези са родени в 80-те,или т.нар.глобулки и емтелки,и действието се развива в един лъскав софийски клуб.Само дето в цялата сцена няма грам невинност и романтика,и умилението ми изчезва.Аз съм един от малкото хора,които ще постват в събота сутрин.Снощи не бях в онзи клуб,не бях никъде.Бях вкъщи,слушах отново Дъ Смитс,и осъзнавах,че никой няма да ме изведе тази вечер.

Какво те направих,животе мой,и аз не знам.Пасувах май.Както и снощи-ми както никой не ме извежда,ще се изведа сама.Обаче одеялцето на депресията е толкова мекичко.И топличко.До другата сутрин.

Този сайт не е нищо повече от ямата на цар Мидас.На близките ми им е писнало от приказките ми за Ясен,и цялостното ми депресантство,на мен пък ми е писнало от репликите:губиш си времето,унижаваш се.Обаче все някъде трябва да изливам,иначе гадост.

Тунайт

Знаете ли защо обичам музика от 80-те.
Защото Ясен е бил млад и влюбчив,пъпчив сладък комсомолец.
Който сигурно е канел момичетата на това парче.
Със смешна прорасла донякъде коса и ония задължителни тъмносини униформи.
И тази представа е достатъчна,за да харесвам тази песен.

Далекосъобщения

Не е ли чудесно поне за нова година,да изпратиш истинска картичка на някого,вместо да използваш противния имейл.Чудесно е.А не е ли чудесно да изпратиш истински колет с истинско щоле от Германия.В сравнение с което тези дето се продават тук,изглеждат и имат вкус като да са виртуални.Чудесно е.

Истинските неща струва много във века на интернет.Колетът,изпратен съвсем истински от Германия на 8 декември,към 14 януари все още не фигурираше в нашата къща.Наложи се да отида до митницата.Стоял си кротко там от 11 януари,и чакал някой да го занесе до пощата.Освободих ги от това задължение.Даже ми поискаха някакви пари за това удоволствие.

Е как после да не се напъхаш в виртуалното пространство и да не си търсиш там истинските неща,които ти трябват.

Вук

http://www.ara-bg.com/video/klip/Keba_pitashzamen.html

обичам катинарчета
и торбички под очите
и акцент
обичам да съм хубава и зла
и блондинка
обичам чалга

Рошави момченца

Към музиката подхождам изключително фанатично.Хареса ли ми нещо, изстисквам го до последната капка.Даже понякога продължавам да ближа чашата,не осъзнавайки че вече нищо не е останало там.А то вече се е пропило в мен като ония гадни туулови човечета.За десетина години съзнателен музикален живот не успях да натрупам особено много фаворити. Бийтълс,Нирвана,Пърл Джем,Алис ин Чейнс,Фейт Ноу Мор,Стоун Темпъл ПайлътсОфспринг,Грийн Дей.Всички са слушани плътно,минимум година.След което разбира се,не мога да ги трая.Струва ми се,че съм ги забравила. А дали е така?

Та говорех за рошавите момченца по MTV.Всички те са около 20-годишни,с разчорлени леко дълги коси и небрежни джинси и тишъртки.Като започнем от Арктик Мънкис,Дъ Кукс, Дъ Аутоматик и много други.Пък и нишата,оставена от бой-бандите трябваше да се запълни с нещо.Казват,че гаражният рок от 70-те се завръщал.Хубаво,ама това не отговаря на въпроса защо аз ги харесвам.Няма какво да се лъжем,след късните двайсет,хората престават да се вълнуват от музика,ако това не е свързано с бачкането им,или не са от рядката порода меломани.При останалите остават спомените и музиката на младостта им,и нищо вече не може да ги впечатли чак толкова.След дълъг размисъл реших,че понеже нямам понятие от гаражния рок на 70-те,най-вероятно ми приличат на Бийтълс.Онези весели момчета,да,именно Бийтълс.

Феминище

Този град мирише на п_тки.П_тките са навсякъде и тракат с малките си токчета.Много дълги и много тънки.Иначе не издават достатъчно добър звук.Чат-чат-чат.Здравей,аз съм п_тка.Видя ли ме измежду всички останали п_тки?Чат-чат-чат.Ако бях овца,щях да имам звънче,но аз съм жена,и си купих токчета.Токчетата ми са твърде високи,спъвам се в релсите,всъщност почти падам,но важното е да ме забележиш.Измежду всичките п_тки-да,аз съм най-красивата.Хей,здравей.Избери мен.Разкарай я оная, дето не само трака с токчета,ами и дрънка с пръстени.Аз,аз съм п_тката на годината.

Животът ми прилича на женска съблекалня.Пълна с гърди,които не желая да виждам,и парфюми,които не желая да душа.Ако бях мъж,щеше да ми е интересно,но аз съм просто овца,както всички останали.А този град е като кошара,в която съм натъпкана със всички останали.Един тесен асансьор,умирисан на модерни парфюми.Не,не можеш да слезеш.

В седми клас все още имаше справедливост.Бяхме 50:50,ние и изчезващия вид.После влязох в гимназия.Елитна,или полутакава. Бяхме влезли само момичета,защото момичетата са по-умни,и изпреварват в развитието си момчетата,във всяко отношение.Изкарват шестици на приемния,и по математика,и по литература.Гордеят се,гордеят се със себе си.А после пет години си блъскат главата в стената.В нашия клас имаше седем момчета,и това беше невероятно постижение.Предполагам,и повод за завист за останалите паралелки.Имахме една шега-че училището ни някога е било девическа гимназия,и не е трябвало да го преименуват,защото нищо не се е променило.Е,голяма работа,нали ходиш на училище за да учиш,не да се социализираш.

В университета нещата продължиха закономерния си ход.Едва ли може да се очаква нещо друго от специалността за даскалици-БФ.Пък и ти си там,за да учиш,не да се социализираш.Окончателно започна да ми призлява от жени.Когато прекараш цял ден сред маникюри,аромати и чуруликащи гласчета,вече нямаш сили и да учиш.Сетивата ти са претрупани и отново се усещаш затворен в онзи асансьор.Имате ли представа на колко различни неща миришат жените?Лакът по ноктите им,балсамът по косите им,ароматизаторът от пуловера им.Накрая жадуваш за някой,който не мирише на нищо,а гласът му е дебел.Естествено,такъв няма.Не и преди края на лекциите.Оттам нататък всякакви приятели и гаджета се пазят ревниво.Защото са изчезващ вид.Мъжете-черното злато на София.Мъжете са като солта в древен Египет-така и не се издигнах достатъчно,за да бъда запозната с някой.

Понякога си правя тъпия експеримент да преброя хората около мен от какъв пол са.Почти винаги жените доминират.Веднъж бях попаднала в някакъв селскостопански район на София.Не можете да си представите какво си помислих,гледайки животните."Тук има две крави,пет-шест кокошки,две ярки.И нито един мъж."

Направих това,което се очакваше от мен.Купих си токчета,за да се включа във всеобщата глъч.Купих си и парфюм,не за друго,а за не усещам парфюмите на другите.Сложих си гланц на устните,за да изглеждат мазни.Здравей.Аз съм п_тка.

9 неща които не знаеш за мен

1.Сложих очила на 12 години,и оттогава не съм ги сваляла.
2.В седми клас имах два прякора-Цайса и Слона.
3.Шест години съм свирила на пиано.
4.До първи курс в университета не знаех какво е грим.
5.Родителите ми са се оженили,когато са били съответно на 35 и 38 години.Смятам да подобря този рекорд.
6.Никога не съм летяла със самолет.
7.Не мога да готвя.
8.Не мога да правя секс,ако не съм тотално влюбена.
9.Имам необяснима слабост към стари,дебели и ако може женени мъже.

Първи Януари

Липсва ми шибания катарзис.Липсва ми прещракването на спусъка.Липсва ми покашлянето на кукувичката,преди дванайсетте оглушителни удара.Диаграмата на пулса ми е равна и не показва никакво изменение.Какво се случи? Случи ли се нещо въобще?

Липсва ми дори обичайното ми омерзение.Тъпо,тъпо ми беше в полунощ,но не ми беше достатъчно тъпо,за да се напия.Седях и се чудех-какво като е първи?Какво като е седем ,а не шест?Защо са тия илюминации?А после дори това ме умори,и си легнах.

Липсва ми белия сняг,в който да се отъркам,и да се почувствам малка и добра.Който да ме залюлее в прегръдките си и да погълне тъгата ми.Започваш начисто,Заек.Започваш от шибаната нула.И този път ще го скочиш този скапан метър и половина.

Вместо това токчетата ми оттекват болезнено в асфалта,а празната улица прави този звук още по-отчетлив.Вятърът е сух и злобен,а хората са се свили в яките си или един в друг,и префучават без дори да погледнат празничната украса.Егати и празника.

Снощи за пръв път от няколко дни видях Ремихио.От нова година ми бяха спрели порното,а това е наистина много подло.Като го видях разбрах колко ми е липсвал.Старият вълк с пура в ръка.И оргазмът-тези няколко безценни секунди,в които спираш да мислиш дали ще дойде катарзисът.И той изведнъж пристига,даже направо те нагазва.Ъхххххх.

Конякът Преслав е отвратно произведение на конячената индустрия.В случая правилото"По-скъпото е по-добро" не важи.Купувайте само Плиска,освен ако нямате под ръка някой много хубав порнофилм,с който да замажете разочарованието.

Lifestyle Profile

"Имам си любими марки дрехи,но мразя марките да се афишират.За съжаление,с навлизането на източняците,които имат безкрайно много пари и безкрайно малко обща култура,повечето западни дизайнери се принудиха да наложат нова схема в цялата система в правенето на дрехи.Надписите вече са огромни,по цялата фланелка,просто за да се види,което е кошмарно.Предпочитам нещата на Gap,защото те са сравнително възпитани в слагането на лейбълчето:обичам също Guess? и Benetton."

Странно...Това значи ли,че вече не ходиш до Париж всеки път,когато ти се свърши чаят?Аз съм леко объркана,и даже може да се каже разочарована.