Нова Година

За да завършим оптимистично годината,все пак да отбележа,че има и неща,които ме радват.Като тази песен,която току-що открих-NIN/DFA,неочаквано добра комбинация.Същото се отнася за проекта Gnarls Barkley,който е чудесен пример за това,че визията е важна в 21 век.Но не визия в смисъл на кръшна девойка с големи гърди,а добре измислени и направени визуализации на песните.Изкуството става все-по-синкретично,много групи си взеха диджей,а тези постъпиха още по-прогресивно,и си взеха човек,който да им прави клиповете.Да,знам че това си го знаете и нищо ново не ви казвам,но това не е "До границата на виреене" а просто едно момиче,което много гледа MTV.Стига толкова засега.

Стаята ми

Всеки празник е една дъълга дъъълга неделя.Стоиш си у дома,блъскаш се с домашните и се чудиш в кое ъгълче да се скриеш.През 98-ма беше лесно-скриваш се в стаята и си слушаш Експрес.Завиваш се в този глас като в пухени завивки,и сънуваш,сънуваш...От дванайсет до два всяка неделя.И през цялото останало време.

Сега дори и на планина не ходят.Чувам ги даже през слушалките.Деница,изчисти си стаята.Деница,кой ще готви тази нова година?Деница,няма хляб.Като тийнейджър ли звуча?Ами аз съм си такъв.Точно толкова ми стиска да изляза на собствена квартира.В смисъл никак.Затова с мъка се разделям с Арктик Мънкис,и отивам да почистя стаята си,все пак трябва да се върши нещо,да демонстрирам активност.

Помните ли онова предаване "Любовни Квартири" с Део.Фантазирах си,как участвам в него,естествено съвсем ненатрапчиво стаята ми щеше да е пълна с артефакти,сочещи към Ясен.Плакати,дискове,тва-онова.Изпревариха ме.Една друга фенка,беше жалка картинка.Нещата изглеждат ужасно различни,когато ги гледаш отстрани.Аз не спирам да се гледам отстрани,но по един крив начин-какво ще си помислят другите.Няма начин да разбереш какво си мислят другите,и единственият начин да не сбъркаш,е да не правиш нищо или само неща,на които ти си свидетел.

Всъщност плакати на Ясен трудно.Метрополис не са някаква шибана бой-група,и поне по онова време снимките се брояха на пръсти.Спомням си една корица на Егоист, където бяха всичките, а Ясен беше с фланелка Love is Dead,и аз тогава си мислех,че иска да каже:"Фенки мои.Всичко свърши.Женен съм."А може би по-скоро става дума за парчето на Anne Clark,където се пее:love is dead in metropolis.Или е дошъл фашон-отговорникът на Егоист,хвърлил е един наръч дрехи и е казал:аре избирайте по-бързо и не се правете на интересни.Ясен естествено,се е направил на интересен.

Стаята ми изглежда напълно необитаема,пълна е с разни ненужни стари неща,които не мога да изхвърля.Следи от Ясен няма или са грижливо покрити.Няма нужда от снимки, he's painted on my heart.Като изключим две-три касетки от предавания и сто хиляди хвърчащи листа,където се разказва и преразказва една и съща история,материалните неща свършват.Всичко е потънало в прах и изглежда сякаш аз водя бурен социален живот,тоест бачкам през деня,клубвам през нощта,и въобще не си стъпвам в стаята.Така сигурно би казала оная с очилата.Бухахах.

Ако бях Далчев,сигурно щях да си напиша стихотворение за стаята.За една много много тъжна и празна стая,където дори и паяци не виреят.Обаче не съм поет,затова просто си я изчистих.Не се промени много,но поне става за гости.Става и за преспиване,довечера ще пробвам.

Masters and Servants

"Но тази жена-не зная дали мога да ви го опиша-още в мига,когато влезе при мене,привидно разхождайки се,ме възбуди,подтикна ме с надменността си към съпротива:тя възбуди всичко-как да кажа...-възбуди всичко подтиснато,всичко скрито,всичко злобно в мене за отбрана.Обстоятелството,че играеше ролята на високопоставена дама и предлагаше недостъпно хладна една сделка,когато се касаеше за живот и смърт,ме вбеси...И сетне...сетне...в края на краищата не се забременява от игра на голф...аз знаех...тоест аз трябваше внезапно да си спомня с ужасна яснота-и точно това беше онази мисъл-че тази хладна,тази надменна,тази студена жена,която изви косо веждите над стоманените си очи,когато я погледнах само отбранително...да,почти отблъскващо...че тя два или три месеца преди това се е търкаляла пламенно в леглото с някой мъж,гола като животно и може би стенеща от страст...че техните тела са били впити едно в друго като две устни...Това,това беше парливата мисъл,която ме връхлетя,когато тя ме погледна тъй надменно,тъй недостъпно хладна точно като някой английски офицер...и тогава,тогава всичко в мене се изпъна...аз бях вбесен от мисълта да я унизя...от тая секунда аз заживях само с мисълта да я обладая,да изтръгна едно стенание от нейните стиснати устни,да почувствам в сладострастието тая студена,тая надменна жена също като онзи,онзи другия,когото не познавах.Това...това исках да ви обясня...Никога по-рано,колкото и пропаднал да бях,никога по-рано като лекар аз не съм търсил да използувам положението си...Този път обаче това не беше похотливост,не беше сладострастие,не беше нещо сексуално,наистина не...инак бих го признал...само стръвно желание да стана господар на една надменност...господар като мъж...Мисля,казах ви вече,че надменни ,привидно хладни жени открай време бяха имали власт над мене...но сега,сега се прибави и обстоятелството,че аз живеех седем години тук,без да бях обладавал бяла жена,че не срещах съпротива...Защото тези момичета тук,тези чуруликащи малки мили зверчета-та те се разтреперват от страхопочитание,когато ги обладае някой бял,някой "господар"... те угасват в смирение,разкрити са винаги за някого,готови са винаги с тихия си гъргорещ смях да бъдат на услугите някому...ала тъкмо тази покорност,това робско отдаване омърсява насладата...Разберете сега,разберете го как поразително ми подействува,когато нечакано дойде една жена,преизпълнена от надменност и ненавист,затворена до върховете на пръстите си,в същото време искрометна от тайна и заредена с предишна страст...когато такава жена влезе дръзко в клетката на такъв мъж,на един такъв уединен,изгладнял,затворен човешки скот...Това...това само исках да кажа,за да разкажа,за да разберете другото...онова,което се случи сега.И тъй...преизпълнен от някакво злостно настървение,отровен от мисълта за нея-гола,чувствена,всеотдайна,-аз като че се свих в себе си и привидно показах равнодушие."

Цвайг-Амок


Мисля че всеки би разпознал себе си в този текст,а хората с повече експириънс биха се разпознали в повече от една роля.

Аз лично от години тренирам стоманен поглед и гордо свити устни,но изобщо не ми се получава,предполагам поради липса на вътрешна убеденост.За сметка на това чуруликането ми се удава особено добре,може би защото знам защо го правя-търся си майстора.....ъъъ,тва-мастера.

Ишшшшшшшшшш !

Да поясня -този звук изразява дълбоко задоволство,със силен елемент на злорадство.Но за да схванете, първо трябва да разкажа тъпия виц,който чух снощи в шоуто на Слави.Ами аз съм си такава-тъпо парче,и се радвам на тъпи неща.

Вицът е следният.Снежанка среща едно от седемте джуджета. То й казва:
-Здравей,брюнетке!
-Ама защо брюнетка,аз съм блондинка.
-Ааааа,брюнетка си, аз оттука те виждам.

Сега моят вариант.Заекът среща Тигъра.И му казва:
-Здравей,левскарю!
-Ама защо левскар,аз съм от ЦСКА.
-Аааааа,левскар си,аз оттука те виждам.

Because The Night

Вчера гледах Пати Смит по Vh1.Ебаси грозното същество.Държеше се като мъж,беше облечена с мъжки костюм ,който й беше широк и танцуваше или по-точно се размахваше по един чудноват начин,който не знам защо ми напомни за Насо Русков.Може би заради високата суховата фигура,без намек за женственост.Всичко беше грижливо прикрито,дори и лицето й беше похлупено с огромна каубойска шапка.Наистина нямаше нищо за показване-белези по кожата,голям нос и огромни конски зъби.Нито капчица грим,да не развали "хармонията".

Обаче пееше страхотно.Бикоуз дъ найт билонгс ту лавърс,бикоуз дъ найт билонгс ту ас.....Не знаех,че е нейна.Като типично денсърче бях чувала само диско-версията.Пати я изпя по съвсем друг начин,с много енергия и вътрешен заряд.Изпя я като мъж.Непрекъснато се обръщаше към бенда си в паузите,докато не пееше,веднага си личеше кой е шефът."Аз дадох всичко от себе си,само да си посмял да сбъркаш струната".

Естествено нямаше да отворя дума за нея,ако не се бях сетила,че Ясен й се радва.Замислих се случайно ли е това,че има много грозни жени,които са велики певици.Сетих се за Пи Джей Харви и Джанис Джоплин.Една жена,бидейки грозна,има достатъчен извор на страдание,а страданието,както знаем,е извор на изкуство.И щеше ли Пати да изпее "холд ми клоуз" с такава жар,ако изглеждаше като Памела Андерсън примерно.Най-вероятно не,защото щеше да бъде добре ебана,и широко усмихната,а усмивката както знаем......не води до нищо.

Изобщо не откривам нищо с твърдението,че повечето творци имат нещастен живот.Има достатъчно примери,особено за музиканти-наркомани.Ами ако от един момент нататък го правят нарочно?В смисъл-сега трябва да се надрусам,за да ми стане гадно,защото иначе няма да "родя " нищо.Тоест те могат да се отърват,но ще изгубят публиката си и възхищението й.Особено ако нямат нищо друго в живота си-погледнете тези трите,пожелавате ли ги дори и с крайчеца на нокътя си?

Аз също правя така.Понякога си мисля,че съм мазохистка,но не е точно така.Искам силни емоции,а най-силни са негативните и концетрирани емоции.Как се създават?Убождаш си пръста и стискаш,стискаш,стискаш зъби.После когато най-после извикаш "А-А-А",наистина е красиво.Може да не е изкуство.Но е красиво и изпълващо.

Венити Феър

Предавам се. Суетата е по-силна от страха.Ако исках никой да не чете дневника ми,той още щеше да е в аналогова форма,заровен някъде в чекмеджето ми.Искам да ме четат.Със всички плюсове и минуси,със всички досадни лайнца,които ме разбират погрешно.Аз също съм досадно лайнце за някого.Тоест трябва да има справедливост.

Единственото,от което се страхувам,е да не стана скучна.Понякога правя големи глупости по тази причина.Затова когато няма какво да пиша,просто няма да блогвам.

close-closer-closed

Краят е близо,на годината имам предвид,и равносметките притискат звънеца на вратата,тези отвратителни инкасатори.Другари,преди месец имах рожден ден!Нуждая се от период на възстановяване и самосързецание.По обичайния начин,със слушалки,забодени в ушите.Поиграх си с радиоблога и думата close,и излязоха интересни нещa.

NIN са ми фаворити.Ай уона фък ю лайк ън енимъл.Чудесно звучи,нали.Близост и затвореност на макс.А защо никой не казва ай уонт ю ту фък ми лайк ън енимъл.Може и да го казва.Но не и защото го мисли.А защото другият ще се зарадва да го чуе.

Принципно всички искаме да бъдем близки и да се гушкаме.Обаче се оказва че е много важно от коя страна на прегръдката си.Много по-добре е да си отгоре,или отзад.Орелът е близък със гущера,преди да го грабне.Тигърът е близък с антилопата,докато гризе гърлото й.Винаги съм се учудвала,как със същите тези зъби може да хване малкото си,и да го носи,без да му причини и драскотина.Въпрос на отношение,ще кажете вие.Въпрос на натиск,ще кажа аз.

Животните са по-умни от нас-те знаят кой им е приятел,и кой им е враг.Ние не знаем.Съответно не знаем и колко да стискаме.И преминаваме границата,без да усетим.Ревност над любимия,контрол над детето,и прегръдката внезапно се превръща в затвор.А ние просто искахме да бъдем close.

Настръхвам когато някой ме погали по врата.Все някога някой от нас ще изгуби контрола,и даже знам кой ще бъде първият.

http://www.radioblogclub.com/fav/0/1454762/0

Тихо се сипе

Белият сняг.Весело щипе бузките пак.А бялото зайче се унася в спомени,когато беше наистина много малко и дърпаше една шейна след себе си.Отиваше до пързалката зад блока и много обичаше да вика "Вардааа!".Чувстваше се някак важно.Гледаше с леко презрение хората с найлони,и с лека завист хората с чукове и геци.Тузарско си беше да имаш такава оранжева машинка,също както и дънки Райфъл примерно.

И какъв е тоя Дядо Коледа ениуей?Сърцето ми принадлежи на Дядо Мраз и никой не може да ме убеди в обратното.Именно на Дядо Мраз пях "над смълчаните полета" в детската градина,помня как я репетирахме дълго с другите момичета,облечени в бели чорапогащници.После дойде дългоочакваният ден,не помня какво ми подари,обаче бях много развълнувана,защото той изглеждаше съвсем истински.Помня как отидох в руския културен дом,Дядо Мраз го нямаше,обаче ми подариха цяла кутия,представяте ли си,цяла кутия със сладкиши,включително едни шоколадчета с картинки на Йожик и Медвежонок-любимите ми анимационни герои.

А сега какво? "Над смълчаните полета" е мелодия,на която подрусват кълки Яна и Жана,джуджетата рекламират мобилни телефони,а Дядо Коледа пее фалшиво пред всеки магазин.Айде няма нужда,викам аз.

Кой е Батката

Чакайте сега,това е дневникът на заека.Трябва ли да ви обяснявам всичко,нали все пак трябва да е интересно.Освен това най-важно е аз да си се разбирам,аз да си помрънкам и на мене да ми олекне.Не,не искам да се променя.Не,не искам помощ.Не,нямам проблеми.Това е моето място за циврене.Ако ви харесва вкуса на солените ми сълзи,стойте тук и ближете.Ако не-блогове бол.

Но все пак за батката.Имаше едно радио и един водещ.И едни хора,дето го слушаха.Тия хора бяха много малко,според статистиката по-малко от един процент.Кой и защо му измисли това название,не си спомням.И няма смисъл да обяснявам на тези,които не са го слушали.Ще припомня само значението на думата "батка"-приятел,познат.Отдавна се каня да разкажа за това,но се чудя има ли смисъл.Заравянето в спомени е нож с две остриета.

Ако погледнем фактите,нямам никаква причина да го наричам така.Нито сме си близки,нито съм го близала,дето се казва.Той отдавна не бачка там,и вече би трябвало да съм минала на друга честота,във всякакъв смисъл.Ама не съм.И може би исках да създам илюзията-на себе си,и на вас-че сме нещо повече от фенка и кумир.Хах,разкрита съм.

Щастлива ли е нещастната любов?

Или както се пее в онази песен-уит ноу бегининг дел би ноу енд.Тоя край много ме плаши и съм готова да го избегна по всякакъв начин.Не мога да понеса мисълта,че някой ще скъса с мен,или че един ден ще погледна любимото лице,и ще разбера,че вече не ми е любимо.Затова и полусъзнателно пренебрегнах "бойс некст доор" и си избрах най-далечната звезда на хоризонта,този,който и в най-лошите си кошмари не ме пожелава.Началото невъзможно.

Мислех се за много хитра.Нещата бяха под контрол.Както когато мастурбираш.Но мастурбацията секс ли е?А фантазирането любов ли е?Какво се случва когато държиш въженцето от единия край,а от другия няма никой?Ситуация-аз ходя с него,ама той не знае.Въртиш любов със себе си в собствената си глава,а за любовта не знаеш нищо.Защото любовта се прави от двама.

Фантазиите също ферментират.Фантазиите сами по себе си са съвършени,но човек се променя,колкото и да не иска.Надраства ги,и те започват да го стискат като тесни дрехи.Или както една изчерпана връзка.Краят,скапаният край,който трябваше да бъде избегнат.

Ваканция

14- Party Center
15- PR
16- Comics
23- Chervilo
24- Chervilo
25- Plazma
29- Kanape
31- Chervilo

Вбесявам се.Съвсем деструктивно и безсмислено.Сигурно няма да излезе никаква съпруга от мен.Добрата съпруга винаги ще си намери работа,дори и съпругът да го няма.Нали като се върне мъжът от работа,е хубаво цялата къща да свети от чистота,а вътре да ухае на вкусно ядене.А не да излезе някакво криво момиченце,да плесне тенджерата в масата и да каже:Ако ти се яде,сготви си сам.

Всъщност времената,в които мъжът отива на война,а жената стои до прозореца и се занимава единствено с чакане,останаха в миналия век.То вече и войни няма.Ако можех,щях да си вкарам един ритник в задника,обаче твърде много обичам да се самосъжалявам.Затова когато се върнеш от дългото хойкане(добре,де-бачкане) и седнеш пред компютъра,ще плесна тенджерата в масата и ще ти кажа:Ако ти се чете нещо,напиши си го сам.

Charlotte Gainsbourg

Не обичам женски вокали.Плейлистът ми е пълен с мъже,съвсем съзнателно.Жените са луди,а това не ми харесва.Аз самата съм достатъчно луда,и това ми е,първо-скучно,второ-плаши ме.Ако превиша дозата си лудост,вкарвайки си още отвън,не знам какво ще ми се случи.Харесвам певици,само ако звучат достатъчно уравновесено-ниските,плътни и дълбоки вокали на Сезариа Евора и Леа Иванова,които ми създават усещане за огромни планини,които не могат да бъдат помръднати.От друга страна харесвам и жени,които се правят на хулигани,и това им отива.За пример давам Peaches,в чиито текстове има повече dicks и pussies отколкото в цялата нощна програма на XXL,обаче звучи добре.А не като Деми Мур,която казва "suck my dick" и ти се заливаш от смях.Трябва да ти идва отвътре,иначе нито обръснатата глава,нито войнишките дрехи ще ти помогнат.

Шарлот Гензбург не е в нито една от двете категории,но ми харесва.Да говориш език с някакъв акцент,е интересно,и дори секси.Филологът в мен се чувства заинтригуван от всякакви игри с езика.Точно затова се радвам на съседното блогерче, a и много се радвах на един водещ,който твърдеше,че говори английски с джамайски акцент.

Французойка,която говори (в случая пее) на английски, е нещо достатъчно сексапилно.Напомня ми за проекта Nouvelle Vague-група,която също много харесвам.Слушайки я,се сещам за онази прочута песен на Серж Гензбург и гаджето му.И няма как да бъде иначе,защото съответното гадже всъщност е нейната майка.Сещам се и за партньорката на Марлон Брандо,в онова легендарно танго в Париж.

Крехкостта не винаги е слабост,особено когато е обработена от мъжка ръка.В случая говора за Air,които имат сериозно продуцентско участие в албума на Шарлот.Доколко те двамата са мъже,може да бъде обект на дискусия,но дали могат да правят хубава музика-всички сме сигурни в отговора.

Епименос Перименос

Токин баут холидейс,да кажа защо се сдухвам. Аз винаги си мисля,че другите се забавляват повече от мен.Съответно придобивам една крива физиономия и започвам много да приличам на Ал Бънди.Ние с него имаме доста общи черти,само дето докато той си пъха ръката в колана,аз направо си я слагам в гъза.Но за това друг път.

Те другите нека се забавляват,ама на мене ми е гадно.Защото не работя.По тази причина недолюбвам лятото,уикендите и фразата,която често чувам напоследък-Сега като се почне,и ще се свърши чак на седми януари.Е па защо не работиш,Заеко?Ми защото съм мързелива и мазохистична.Еми гърчи се тогава.Ми това и правя.

Как ли е празнувал батката осми декември?Представям си го-млад,зеленоок и с киче,естествено- неразресано.Леко дебел.Храната в Гърция е ужасно калорична,нали знаете.С метълски дрехи-разръфани дънки с нашивки по тях,и тениска на Министри.Съвършено неизвестен и,както всеки студент-съвършено недоебан.Ехх,супер.

Става един през нощта,батката излиза от квартирата си,зинзикащ от студ,и отива на купон.Сложил си е чисто новата тениска на
Iron Maiden,с която е много горд,а в ръцете си стиска някакво шише.Няма нужда-там където отива има много шишета-пълни и празни.Има също така много младежи-те му се усмихват широко,и го потупват по рамото."Ясо Паликари,еее?".Има и много девойки-седят по фотьойлите,търкат кълки,но погледът им не се спира върху него.Твърде зле е дори за техния непретенциозен гръцки вкус.Сори,ама трябва да го направя лузър,иначе няма да ми се получи.Звучи всякаква музика-метъл,минава се през хардрок,и постепенно се стига до етно.Теренът опустява,девойките намаляват,всеки си тръгва с някой.Батката се свлича до един стол,малко да си почине.В главата му се върти песента на Dead Kennedys-too drunk to fuck,a в ръката си държи шестнайстата бира."Време е да действам"-казвам си аз.

Аз съм типична гъркиня-дебела,мазна и с тежка,къдрава коса,която мирише странно.Очите ми са кафяви,поне доколкото може да се прецени зад шестдиоптровите очила.Казвам се Медея,мухахах.Естествено,в пет сутринта,аз все още не съм успяла да забия никого,а като типичната студентка,съм съвършено недоебана.След кратък оглед на местността,си избирам опърпания метъл,който лежи до канапето,и изглежда сравнително функционален.Издебвам,когато до касетофона няма никой и си пускам любимата песен "Епименос".Отивам при батката,взимам бутилката от ръката му и го възсядам.Пет минути по-късно песента свършва.

Ако някой смята да ми възрази,че в Гърция не се празнува осми декември-разбира се,че не се празнува.Това е само един фантазъм-фантазия,която води до оргазъм.Просто исках да се забавлявам днес,надявам се и вие да сте го направили.

Гнусни Празници:Иван

Дълго време си мечтах за такъв учител.По-каквото и да е.Само не по физическо,защото те много не говорят.Дълго време си мечтах за такъв колега в курса по БФ.Какъвто и да е.Само да идва на лекции.Трябваше да стана на 31,за да дойде при мен някакво момченце,и да ми вика "petite".И да ме учи как се четат книги.Липса на справедливост?Или закъсняла справедливост?

Няма справедливост на тоя свят.Поздравявам ви с всички реклами,в които звучат коледни песни.Пожeлавам ви да изпиете и изядете всичко,което се рекламира в тях,и да се почувствате по-добре.Аз и тази година ще хейтвам празниците,независимо дали е честно или не.

Гнусни празници на всички вас.

Fortuna De Amor

Забелязвам,че са пуснали любимата ми сапунена опера по "Романтика",и това е информационният повод да кажа колко много харесвам този сериал.Отъждествявам се сугубо с главната героиня,и тва е.Абсолютно същото дръпнато характерче,липса на женственост,и съвест в твърде големи количества.Но понеже е приказка,Готиният Пич не спира да я гони в продължение на триста епизода,въпреки че всеки нормален мъж би се отказал някъде на петия.Има и една красавица,с огнена коса и зелени очи,която накрая бива отработена.Е как да не се разтопиш от щастие.И да не продължиш да се разтопяваш в продължение на триста епизода.

Сюжетът е абсолютното клише-един корабен докер(готиният пич) внезапно се оказва незаконен син на богат бизнесмен,който пък е на смъртно легло.Всичко ,разбира се,се върти около парите,оригиналното заглавие е 1000 milliones .Само по тази причина,мисля си,Каролина(тоест аз), е счетоводител,а не филолог,както си требва.Старецът е разочарован от наследниците си ,които не го обичат,а мислят само за парите му,и решава да издири истинския си син.Хулиан(докерът) внезапно се озовава богаташ,трябва коренно да смени средата си,но не загубва самообладание,и от всички женки,които го налазват,избира тази която го обича заради него самия,а не заради парите му.Пърфект.

Като изключим факта,че се върти по Романтика,и испанският говор,"Fortuna De Amor",притежава много малко от белезите на сапунена опера,и много повече се приближава до комедийния сериал.Няма ги досадните повторения на имена:"Антонио,добре ли спа нощес?-Добре спах,Пелагия.",нито непрекъснатото преразказване на събития от и без това мудното действие.Характерите и диалозите не са съшити с бели конци,при което да си кажеш: " бе какви са тия глупости" и да смениш на "Пойзън Брейк".Музиката-много важно.Обикновеният сапунен сериал има две-три мелодийки,тъжно-весело-драматично,които се повтарят във всички ситуации и жестоко ме дразнят.Аз все пак съм заек,ушите ми са дълги и обичат да слушат.В този филм музиката е различна и грижливо подбрана за всеки един момент.Това значи,че има някой,който е ровил дълго и старателно,за да открие едно парче,което ще звучи само пет секунди,но ще направи ситуацията уникална.Очарована съм.Музиката сама по себе си също е куул,ако мога така да кажа.Дей Уан,Масив Атак,Сеньор Коконът,смятам,няма нужда да продължавам.

Фактора режисьор да не забравя.Повечето артисти съм ги гледала в други филми,без да ми направят впечатление.Като започнем от главния герой,който въобще не е мой тип(за разлика от другарчето му докерче-охх,нидей),и винаги съм го смятала за лигльо,а в този филм ми е най-малкото поносим.Всички образи са направени с много хумор и отсъствие на линията лоши-добри.

Какво да ви кажа,гледайте.Особено ако не си падате по сапунени опери.

Македонско клъбърче

На този форум попаднах случайно,търсейки инфо как е минал концертът на Теръпи в Скопие.Дали е възможно да изживееш някое парти,гледайки "документи" от него,е спорен въпрос.По-скоро си тананикаш под нос "Close To Me" на "The Cure" и си викаш:"я,какви весели хора,а някои от тях даже прегръщат батката."

Теръпи ги пропуснах поради собствената си глупост,и ровейки във форумите,по-скоро се надявах на нещо от типа "баси пенсионерите,вече не могат да свирят",за да се утеша,че не си е струвало.За Tеръпи нямаше почти нищо,но намерих един македонски форум,където се обсъждаше въпросния фестивал "Coca-Cola Soundwave",предимно в електронната му част.

Македонският език носи особен колорит,както впрочем и сръбският,и може би затова онези "просташки" песни звучат една идея по-добре именно на него.Сещам се и за една реклама на македонска наденица,която е в същата стилистика,и е едно от малкото неща,чисто български,които се радвам да гледам по телевизията.

Форумните разговори понякога са нещо доста забавно,и ми беше интересно да проследя как се случва това на македонски.Заекът е доста мързелив,понеже през нощта е гледал волейбол,но когато се освести,може би ще ви даде избрани цитати.Засега толкова.

clubbersguide

Добрият чичо Гугъл също изглежда доста мило на македонски.И бих казала леко еротично.

google.mk

Ежедневие

Не ви ща бета-блогера,бе,не разбрахте ли?Всяка промяна изправя заека на нокти,които,бай дъ уей,не е изрязал,защото си е свикнал с тях.

Свикнал е също да разглежда снимки от всяко батково парти,с една особена мазохистична тръпка.Изненада.Днес тръпка няма,никаква.Те ти промяна от само себе си.

Уморена съм,наистина.Вече не мога да прескачам собствената си летва.Този сайт трябваше да бъде сугубо ексцентричен и предизвикателен,да гъделичка гънките горе и долу,а виж в какво се е превърнал.Само пишки отвсякъде.Остава да пусна една кино-панорама на Ремиджио,и да се изнасям.Наистина ли само това те вълнува,Заеко?

Дали да не заложа на романтиката?Да поплача за нечии шоколадови очи,скрити зад дебели лупи и сладки, нацупени устни?Не,пак не е оригинално.

А защо пък да не напиша един обикновен пост.За собственото си най-обикновено всекидневие.

От няколко месеца заспивам някъде към полунощ,свита пред телевизора.Позата е крайно неудобна,но не мога да понасям стаята си.Там трябва да заспивам сама,а това от юли някъде не ми се нрави.Доста промених режима си-преди заспивах в три, и ставах в един.Сега заспивам горе-долу на последната караница на семейство Реймънд,и ставам в осем-девет.Имало е само няколко нощи,в които съм оставала до по-късно, и то не за друго,а заради порното.

Освен че спя сгъната,оказва се,че прекарвам много дълго време в едни и същи дрехи,а забравих и да си мия и зъбите,и постепенно започвам да не се чувствам като човек.Денят и нощта се сливат в едно ,а аз съм перманентно изтощена и се чудя откъде ми е дошло.Мечтая си за бели чаршафи и за полузабравената си нощница ,и да се почувствам истински отпусната.Искам да пусна това щраусово перо,което гали нечий чужд задник,и да се погрижа за себе си.На първо време смятам да си спя в собственото легло.После ще видим.