Saturday, December 02, 2006
Ежедневие
Не ви ща бета-блогера,бе,не разбрахте ли?Всяка промяна изправя заека на нокти,които,бай дъ уей,не е изрязал,защото си е свикнал с тях.
Свикнал е също да разглежда снимки от всяко батково парти,с една особена мазохистична тръпка.Изненада.Днес тръпка няма,никаква.Те ти промяна от само себе си.
Уморена съм,наистина.Вече не мога да прескачам собствената си летва.Този сайт трябваше да бъде сугубо ексцентричен и предизвикателен,да гъделичка гънките горе и долу,а виж в какво се е превърнал.Само пишки отвсякъде.Остава да пусна една кино-панорама на Ремиджио,и да се изнасям.Наистина ли само това те вълнува,Заеко?
Дали да не заложа на романтиката?Да поплача за нечии шоколадови очи,скрити зад дебели лупи и сладки, нацупени устни?Не,пак не е оригинално.
А защо пък да не напиша един обикновен пост.За собственото си най-обикновено всекидневие.
От няколко месеца заспивам някъде към полунощ,свита пред телевизора.Позата е крайно неудобна,но не мога да понасям стаята си.Там трябва да заспивам сама,а това от юли някъде не ми се нрави.Доста промених режима си-преди заспивах в три, и ставах в един.Сега заспивам горе-долу на последната караница на семейство Реймънд,и ставам в осем-девет.Имало е само няколко нощи,в които съм оставала до по-късно, и то не за друго,а заради порното.
Освен че спя сгъната,оказва се,че прекарвам много дълго време в едни и същи дрехи,а забравих и да си мия и зъбите,и постепенно започвам да не се чувствам като човек.Денят и нощта се сливат в едно ,а аз съм перманентно изтощена и се чудя откъде ми е дошло.Мечтая си за бели чаршафи и за полузабравената си нощница ,и да се почувствам истински отпусната.Искам да пусна това щраусово перо,което гали нечий чужд задник,и да се погрижа за себе си.На първо време смятам да си спя в собственото легло.После ще видим.