Щастлива ли е нещастната любов?

Или както се пее в онази песен-уит ноу бегининг дел би ноу енд.Тоя край много ме плаши и съм готова да го избегна по всякакъв начин.Не мога да понеса мисълта,че някой ще скъса с мен,или че един ден ще погледна любимото лице,и ще разбера,че вече не ми е любимо.Затова и полусъзнателно пренебрегнах "бойс некст доор" и си избрах най-далечната звезда на хоризонта,този,който и в най-лошите си кошмари не ме пожелава.Началото невъзможно.

Мислех се за много хитра.Нещата бяха под контрол.Както когато мастурбираш.Но мастурбацията секс ли е?А фантазирането любов ли е?Какво се случва когато държиш въженцето от единия край,а от другия няма никой?Ситуация-аз ходя с него,ама той не знае.Въртиш любов със себе си в собствената си глава,а за любовта не знаеш нищо.Защото любовта се прави от двама.

Фантазиите също ферментират.Фантазиите сами по себе си са съвършени,но човек се променя,колкото и да не иска.Надраства ги,и те започват да го стискат като тесни дрехи.Или както една изчерпана връзка.Краят,скапаният край,който трябваше да бъде избегнат.